Наказан

Светло е на улицата, светло е и в града.
Само в сърцето ми таи се мрак от множество тъга.
Не мога да издържа и ден без да ти се обадя,
не мога да се обърна просто и да те забравя.

Виждаш ме, че през прозореца поглеждам –
целия в сълзи…да, точно така изглеждам.
Ти си тръгна и ме остави сам.
Жив ли съм, умрял ли съм…вече не знам.

Но питам се има ли смисъл от всичко това?
Сещайки се за теб, проронвам поредната сълза.
И виновна за това си само ти,
моето тайно признание някъде в небето лети.

Не ти го изпратих, защото щях да съжалявам.
Не ме разбирай погрешно, никого не обвинявам.
Аз съм просто едно копеленце жалко,
което искаше от теб нещо толкова малко.

Исках твое да е рамото, на което да се облягам,
твое да е тялото, до което всяка вечер да си лягам.
Ти да си тази, от която да си тръгвам, а после да се връщам,
да усещам аромата ти, когато те прегръщам.

Чувствам се в грехове омазан
и от всевишния жестоко наказан

FOLLOW KRISCHO :