Луиза

Луиза беше едно красиво шестнадесетгодишно момиче. Още при раждането загуби майка си и беше принудена да живее с гадния си баща. Той беше пропаднал алкохолик и зависим наркоман. Ако не си вземеше дозата, започваше да откача. Така стана и в този студен мрачен ден на 1980г. Румен, както се казваше баща й, стоеше на един почти счупен стол и пиеше, и той не знаеше кое по ред, уиски. Целия трепереше. От три дни не беше взимал никакви наркотици…
Няколко минути по-късно външната врата се отвори и Луиза влезе. Веднага отиде в стаята си, защото беше уморена.
– Луизааа – изкрещя с пиянския си глас Румен.
– К’во – отвърна тя.
– Елаа
– Оф, к’во искаш
– Като те викам ще дойдеш.
Румен се ядоса и с пияния си мозък се съблече чисто гол и застана зад вратата. След около две минути Луиза дойде при баща си. Той затвори и заключи вратата. Избута я на леглото, бутна я и легна върху нея… Изнасили я!
След този ужас, баща й заспа. Тя беше в шок. Взе един нож и го прободе може би около сто пъти в сърцето. Той умря. Луиза излезе навън и започна да тича. Тича в продължение на два часа.
Вече се беше стъмнило. От около двадесет минути тя се мотаеше из една гора. Ушите й не издържаха на това. Тя непрекъанато чуваше някакви ужасяващи викове. Гласът й беше познат до болка, беше този на баща й. В този момент до нея се приближи един мъж. Отначало видя един симпатичен младеж, но само след няколко секунди, това красиво лице се преобрази в ужасния Румен и започна да я влачи, като през цялото време й повтаряше, че е избягал от психиятрична клиника. Заведе я до един водопад и започна да я измъчва. Съблече я чисто гола и започна да я удря с камшици, след което я изнасили многократно. Луиза плачеше и викаше с цяло гърло, но нямаше кой да я чуе. Мъчението обаче не свърши. Копелето реши, че още не си е получила заслуженото и започна да й гризе пръстите. Само след около десет минути, тя нямаше и един пръст на ръцете си…
– Кучко, гладен съм – каза й той, след което й прободе едното око и го изяде.
Малко по-късно извади от джоба си стари бръснарски ножчета и започна да й реже тялото. После натри раните й със сол и започна да й прави нови, като гасеше цигарата си в нея. Сетне започна да й пуска ток. Цялата се друсаше, заради силните токови вълни.
– Моля те, убий ме – едва каза тя. – Много те моля.
Чудовището обаче искаше да гледа как се мъчи. Как умира, бавно и мъчително. След като умря я разфасова и изяде вътрешностите й.

FOLLOW KRISCHO :