Първа нощ

Лягам и затварям очи,
но че няма да има сън по всичко личи.
Започвам да усещам пръстите ти по моето тяло,
те ме стоплят на мига, махни го това одеяло.

Не издържам, устни започвам да хапя.
Езика ти е слънце, аз съм лед и той целия ме разтапя.
Давай да махаме тия дрехи, нямаме нужда от тях.
Тука няма не искам, няма недей. Не съществува нещото, наречено страх.

Целувам те, ти мъркаш ми.
Аз не свалам дрехи, направо късам ги.
Сега към мен се приближи
и дупето си в ритъма на мойта песен раздвижи.

Оттук нататък историята е ясна.
Правим си кефа на скорост мощна и бясна.
Спираме, за да починем малко и готово.
После цялото това нещо повтаряме отново.

***

Макар че съм буден, не спирам името ти да бълнувам.
И се моля това да не е за първи и последен път. Искам пак да те сънувам