Сладък грях

Беше лятото на 2013 година, юли месец. Михаела тъкмо се беше сгодила за наркобоса Здравко. Отначало тя го обичаше, но не знаеше с какво всъщност се занимаваше той. Годеникът й беше извадил напоказ едно съвсем различно свое аз. Когато се запознаха, той й каза, че печели добре от земеделие и животновъдство и голяма част от приходите си отделял за кучешкия приют, който бе създал съвсем скоро. За това поне не я беше излъгал. Той наистина имаше кучкарник, но не го поддържаше толкова за благото на кучетата, колкото за своето. Баща му имаше свой ресторант, но остаря и реши да го затвори. Здравко обаче го спря. Каза му, че му се иска той да продължи бизнеса му. Старецът се зарадва, че 31-годишния му син има този хъс и с радост прие предложението му. Здравко успя да изгради един много добър имидж на заведението. То се намираше на брега на плажа в Бургас и винаги имаше хора. 19-годишната Михаела също се беше включила в бизнеса. Тя изпълняваше ролята на келнер. По-късно обаче разбра какво всъщност прави човекът, който само след три дни щеше да й стане съпруг…
Часът беше 01:37. Михаела влезе разтроена в кабинета на гаджето си.
– Какво става, мила? – попита я той.
– Моли… Моли…
– Какво за нея – придоби безизразно изражение.
– Няма я. Някоя май я е отвлякъл.
– Стига глупости, за какво им е куче.
– Не знам, но много се тревожа…
Последва кратко мълчание, след което Мишето добави:
  – Ами ако са я убили!?
Здравко стана от шефското си място, приближи се до приятелката си и я прегърна силно.
– Стига де! Защо се измъчваш за глупости…та това е просто едно куче и плюс това беше женско… Не ни трябва.
– Как може да си толкова спокоен? Гледаме я от бебе…
Телефонът на Михаела звънна и тя вдигна.
– Кажи, тате… При Здравко съм… Добре, до 15-20 минути съм при теб… Аа, ти си тук в заведението? Добре, сега слизам.
  – Баща ти ли беше.
– Да, слизам при него. Ще се видим вкъщи.
Последва целувка.
– Не закъснявай – каза той и пак я целуна. – Имам изненада за теб.
– Няма – усмихна му се тя и излезе от кабинета му. След като слезе по стълните пристигна в самото заведение. Тя нямаше никаква представа какво става в ресторанта, защото беше влязла през служебния вход, който беше отзад, а не през този за клиентите. Когато се приближи до масите видя нещо, което не беше виждала никога през живота си. Разни хора с почти червени очи, които трепереха. Не успя да си обясни защо. Ох, стига си гледала хората. Стига!, каза си тя и се приближи до масата, на която седяха баща й и няколко негови приятели.
  – Здрасти, тате! Какво правиш толкова късно тук? Станало ли е нещо.
Точно секунда след като зададе въпроса си тя разбра, че е било напълно излишно, предвид пълните чаши и мезета по масата, както и шегите, които непрекъсно си подхвърляха възрастните мъже.
– Не, миличка. Нищо не е станало. Просто днес спечелих 500 лева от…
– Да, разбрах! Пак си ходил в казиното.
– Бях, да.
– Но защо? Нали ми обеща нещо.
– Защо се ядосваш. Този път спечелих.
– Този път, а? Ами другите пъти? Колко пари профука?
– Гладна ли си – рязко смени темата бащата.
– Каквоядеш?
– Пилешко.
– Този, който го е сервирал, май нищо не разбира… Дай вилица да го пробвам, че и без друго умирам от глад.
  – Няма вилица.
Михаела се изсмя.
– Как така няма бе, човек? Вие с какво го ядете този бъркоч, с пръсти ли?
– Естествено! Господ не ни ги е дал напразно.
Михаела се пресегна и взе едно по-голямо парче, беше толкова гладна горката. Хапна и замръзна… Това, което току-що изяде беше всичко друго, но не и пилешко…
Тя отиде до бара, за да си вземе нещо за пиене. Докато вадеше бутилка минерална вода от хладилника, чу някой зад нея да казва: Ето я шефката
– Абе, вас как не Ви гризе съвестта. Хах, или нямате такава!?
– Не Ви разбирам. Какви ги дрънкате?
– Не се прави, че не знаеш, bitch – обади се едното момче.
– Нищо не знам бе, идиот. Остави ме.
Ядосаното момче замахна ръка в опит да я удари, но за щастие Здравко дойде точно навреме и го спря.
– Ако трябва да удряш някой, това съм аз.
Потърпевшия се ядоса още повече.
– Ти ли ме сервира кучешко бе, нещастник.
Като чу това Михаела съвсем инстинктивно излезе от заведението и хукна да бяга.
Макар че не искаше да повярва, тя разбра, че Здравко със собствените си ръце е убил кучето, което двамата толкова много обичаха…
След минута-две ходене тя стигна до едно самотно място, където рядко идваха хора. Седна на пясъка и се замисли. Чак сега разбра какво искаше да каже майка й няколко минути преди да си отиде от този свят. На старата жена твърде късно й бяха открили тумор и не успяха да я спасят. Та тя не спираше да й повтаря, че не бива да се жени. Поне не за този мъж. Но Михаела, както и повечето съвременни момичета биха направили, искаше да живее в лукс, защото й беше омръзнало от мизерията…
Близо до нея седна едно непознато момче, което държеше в ръката си пръстен. Тя го погледна и веднага го попита:
  – Кой си ти? Какво правиш тук?
Мълчание.
  – Ехо! Добре ли си?
– Не съм.
– Какво ти е?
Отново мълчание. Михаела зърна пръстена.
  – Май разбрах. И теб ли те зарязаха?
– Толкова ли си личи?
– Не, просто като видях халката…
– Ами ти – прекъсна я той. – Какво правиш тук? И теб ли те оставиха?
– Нещо такова.
Двамата продължиха да говорят и дори си станаха доста близки. Приказките обаче преминаха в нещо повече. Кирил, както се казваше 25-годишното момче, се приближи до нея и я целуна.
– Не, стига – измърмори тя. – Имам си приятел.
– Не трябва да ти пука – спря за секунда той, след което продължи.
Няколко минути по-късно двамата вече лежаха чисто голи на плажа. Така и осъмнаха.
На сутринта Михаела му каза, че трябва да забрави за всичко и да не се надява, че може да се получи нещо между тях, защото обича друг, и се върна в дома на приятеля си.
***
След дълго мислене Михаела разбра, че не бива да напуска Здравко. Не й се искаше отново да живее в мизерия и бедност. Тя се качи в стаята му и му се усмихна.
  – Добро утро!
– Щом си тук, няма как да не е добро. Ти къде беше? Помислих си, че няма да се върнеш.
  – Глупости…
– Готова ли си?
– За какво?
– Как за какво? За изненадата, забрави ли?
  – А, вярно! – усмихна му се тя. – Каква е?
Здравко стана от леглото, хвана я за ръката и я поведе към коридора, където имаше нещо голямо, покрито с бял плат.
– Готова ли си?
– Готова съм – пак се усмихна.
Здравко махна покривалото и Мишето остана без думи. Видя рокля, за каквото дори не си беше мечтала. Цялата беше покрита със скъпоценни камъни.
  – Харесва ли ти? – попита я той.
– Да, много – отвърна тя без да се замисли.
  – Имам и още една изненада.
– Ооо, каква?
– Ами ще облечеш тази рокля след 2 дни…
Последва прегръдка…
Минаха тези два дни. Всичко беше готово и цялото семейство чакаше да удари часът. Оставаха близо три часа до сватбата и Михаела реши да се поразходи по плажната ивица, след което отиде до ресторанта, но не този, в който работеше. Искаше да вечеря на спокойствие. Тъкмо й бяха сервирали панираните миди, когато в заведението влезе Кирил и се прибкижи до нейната маса.
  – Свободно ли е? – попита я.
– Сядай.
Той седна.
– Как си? – попита я той.
– Опитвам се да съм добре.
– Защо се опитваш? Не си ли.
– Днес се женя.
– А, извинявай… Хубаво! Желая ти щастие. Аз ще тръгвам, защото ще си изпусна влака за София.
Кирил излезе от заведението, Михаела го последва.
– Почакай ! Спри! Ейй, чуваш ли ме? Спри.
Той се обърна.
– Кажи?
– Не си отивай.
– Как да не си ходя? – засмя се той. – На плажа ли да живея. Защо да остана?
– Може би защото те обичам.
Последва дълго мълчание, след което Михаела продължи.
– Да, обичам те. Не разбираш ли? Няма да има сватба. Оставих бележка.
Кирил й се усмихна, хвана я за ръка и я поведе към пристанището.
***
През това време в дома на Михаела всичко беше готово. Многото гости, които бяха дошли, чакаха да видят младоженците как ще си кажат “Да”. Здравко седеше на отреденото му място и също като другите чакаше бъдещата си съпруга да слезе. Почака, почака и не издържа. Направи знак на брат си да дойде при него, така и стана.
– Какво има, братле?
– Михаела къде е?
– Горе, облича се.
Здравко тръгна нагоре по стълбите. Брат му се опита да го спре с думите, че не бива да вижда булката, но той дори не го чу. Влезе в стаята и какво да види…роклята, за която беше дал 25 бона, беше скъсана така, че да се получи един огромен плат. Михаела беше написала с някаква пепел ( явно беше изгорила някоя друга рокля) :
Аз не те обичам. Мразя те! Обичам друг! Напускам те! Съжалявам само за едно…че не го направих по-рано.
Здравко изпсува и събори всичко на земята. Продължи да псува.
***
На пристанището Кирил се оглеждаше за някоя яка лодка. Въртеше му се една мислъл в главата. Той видя една луксозна яхта и предложи на собственика да я наеме, но той отказа. Кирил го изхърли от яхата, качи се заедно с Михаела и потеглиха. Старецът викаше, крещеше, но нямаше кой да го чуе. Е, Кирил го чу, но само му помаха. Когато стигнаха средата на морето, той извади пръстен, застана наколене и каза:
– Ще се омъжиш ли за мен.
Тя му се усмихна.
– Да, глупачето ми! Да! Да, ще се омъжа за теб!
Той я целуна.
– Обичам те! – каза й той.
– Но аз повече.
~Край~