Течение 3

Минути по-късно те вече си бяха тръгнали от заведението. Калин не разбра как така няма пари в картата. Само преди няколко дни беше проверил наличността си. Сумата надхвърляше $3 000 000.
  – Братле, аз ще отида до банката – каза той, вървейки. – Трябва да си изтегля парите.
  – Как така? Къде ще държиш толкова много пари. Ще помислят, че си обрал някоя банка.
  – Няма. Хайде, после ще се видим.
Калин хвана такси и потегли.
  – Много ми е жал за него – каза Вики.
  – No coment…
  – Какво ли се е случило с парите?
  – Не знам. Може би след като Иван и леля Лили починаха са блокирали всички карти.
  – Дано да е това.
  – Моля?
  – Не знам. Дано не са го обрали.
  – Стига глупости.

***

Ивета стоеше във всекидневната, пиеше кафе и подготвяше темите за следващия си ефир, който щеше да е утре. Докато пишеше на лаптопа си се звънна на вратата. Тя стана и отвори. Беше Цветомир, бившият й съпруг.
  – Какво правиш тук?
  – Как какво? Дойдох да видя дъщеря си.
  – Тя излезе
  – Нищо, ще я почакам да се върне. – каза той и влезе в хола, Ивета го последва. – Трябва да й кажа нещо.
  – Не й се обади, за да й честитиш рождения ден, сега идваш да й кажеш “нещо”. Кажи го на мен и изчезвай.
  – Нещо май си много изнервена.
  – Ами да, като те видях…
Цеци я прекъсна с високия си смях.
  – Това ли ти е лафа за деня?
  – Не ми е до теб, не разбираш ли?
Той се направи, че не я е чул и добави:
  – В тази къща така случайно да сте чували за нещото, наречено “кафе”?
  – Да, дори имаме…да не повярваш – самоиронизира се тя.
  – Няма ли да ме почерпиш докато чакаме Вики.
Тя стана и бързо му направи чаша кафе, след което му я подаде.
  – Заповядай – каза тя и чу как вратата се отключва.
Към тях се приближи самата Вики
  – Тетенце… – прегърна го тя.
  – Как си, миличка?
  – Какво правиш тук по това време? Не си ли на работа?
  – На работа съм, но дойдох да ти кажа нещо.
  – Казвай де, умирам от любопитство.
Цеци извади от чантата си някаква папка с документи и я подаде на дъщеря си.
  – Виж сама.
Вики остана без думи. Той й беше купил и обзавел мезонета, който толкова много искаше.
Тя изкрещя.
 

  – Леле,  тате. Не мога да повярвам – прегърна го. – Обичам те. Може ли да отида да я видя?
Цеци й даде ключовете.
  – Твои са. Можеш да ходиш по всяко време.
Вики беше много щастлива. Най-сетне щеше да се отдели от майка си.

***

Калин влезе в банката и веднага се запъти към кабинета на личния си банкер Христо Здравков, който много се зарадва да го види.
  – О. Калине! Здравей! Разбрах за случилото се. Моите съоблезнования. Какво те води насам.
  – Благодаря ти. Искам да разбера какво става с кредитната ми карта.
  – Защо, какъв е проблема?
  – Ами днес се оказа, че нямам никакви пари, а всъщност имам адски много.
Христо въведе имената му в системата и намери отговора.
  – Ама, братле, ри си ги похарчил.
Калин се засмя.
  – Ти ебаваш ли се с мен? Толкова лесно ли се харчат толкова много пари?
Христо се замисли, след което звънна на някой. Минути по-късно разбра какъв е проблема.
  – Ето какво е станало.
  – Слушам те
  – Парите са били изиграни в някакво казино…
  – Но… Аз не ходя на такива места.
  – Не съм довършил. Парите са изтеглини с картата на баща ти преди два дни, което ме навежда на мисълта, че въпросната карта е била открадната.
  – Е, не! Не мога да повярвам. Какво ще правим сега.
Калин доста се изнерви.
  – Трябва да разберем кой е крадецът. Знаеш ли дали е била открадната преди баща ти да почине?
  – Не, аз дори не успях да го видя.
  – О, вярно. Съжалявам… Чакай малко.
Христо отново се обади на някой. В края на разговора усмивката му изчезна от лицето.
  – Какво стана – избърза да попита Калин.
  – Лоши новини.
  – Хайде казвай.
  – Картата не е била обявена за изгубена или открадната и следователно не могат да направят нищо по въпроса.
  – А парите ми?
  – Точно за това говоря.
  – Луд ли си бе, бро? Това са милиони долари. Как така няма да си ги получа.
  – Ами те са си прави. Виж, представи си… Ти си изхарчил парите, отиваш при тях и казваш, че са ти откраднали картата. Според теб какво могат да направят?
Калин изпсува и излелзе. Точно на изхода на банката телефона му звънна. Беше гаджето му.
  – Кажи, беб… У вас ли? … Как така не? Кое е другото “у вас”?… Ами добре, ела. Аз съм пред банката… Да, на центъра… Хайде… и аз те обичам.
Половин час по-късно Калин вече беше в новата къща на гаджето си. Беше истински лукс. Навсякъде имаше разни огледала, а за мебелите да не говорим. Цеци беше пръснал луди пари за всичко.
  – Уау – възхити се той. – Тука е много е яко.
Тя се приближи до него и го целуна.
  – Това е нашият дом, чу ли? Само нашия. Ще се оженим и ще си гледаме децата. Искам поне 5. Няма да работим. Ще живеем с парите на тате, а като умре – с наследството.
Калин я прегърна. Тя беше един от малкото хора, които все още не му бяха обърнали гръб. Красавицата имаше изненада за него. Беше му направила романтична вечеря. Той горкичкия не можеше да повярва. Вики и Готвене? Невъзможно.
  – Тези неща си ги купила от магазина, нали?
  – Идиот – каза му тя и го удари в гърдите.
  – Ти нали не можеше да готвиш.
  – Т’ва, че ме мързи не значи, че не мога. Хайде, сядай.
Двамата седнаха и започнаха да се хранят. По средата на вечерята стана въпрос за картата и какво точно се е случило, Калин й обясни и тя макар да не го показа й стана малко тъпо.
След вкусната вечеря се преместиха в хола, за да гледат някой филм на 60″ плазмен телевизор.
  – Какво искаш да гледаме?
  – Дай нещо, където не сме гледали.
Тя отвори браузърът на телевизора и започна да търси. Спря се на един, на чиято снимка имаше двама влюбени, които се целуват.
  – А не – каза той. – Без любовчийски сапунки.
  – Даниела ми каза, че е много хубав филм.
Дани беше най-добрата й приятелка.
  – Пускай, айде.
Вики пусна филма и двамата загледаха. Като започнаха онези т. нар интимни сцени на Калин му стана интересно.          
  – Я виж колко са сладки – засмя се той.
  – Няма що. Ние сме по сладки.
Калин не издържа и легна върху нея. Започна да я целува доста страстно. След няма и минута никой не обръщаше внимание на телевизора. Явно ролите се бяха разменили. Сега той гледаше тях, а не те него. Младокът доста се възбуди и за части от секундата успя да съблече както красавицата, така и себе си. Целуваше така, сякаш му е за последно.
  – Не, почакай – каза Вики. – Не тук.
  – Защо? Дивана е супер.
Тя се засмя и го поведе към банята. После му се хвърли на врата и започна да го целува, но него вече не му беше до това. Мина към същинската част. Почнаха да правят секс. Голяма страст падна.

***

Ивета беше излязла с колегите си, за да разпуснат малко. Бяха се събрали в изискано заведение в центъра на София. Сред компанията беше и синът на шефа й, 25-годишния красавец Краси. Тя разбира се още не го познаваше. Не можеше да каже нищо за него, можеше само да гадае. Ивета знаеше за фалита на семейството на Калин. Изобщо не искаше дъщеря й да продължи връзката си с този бедняк. През главата й минаваха доста странни мисли. Гледаше към младото момче и си мислеше колко яко би било Вики да се омъжи за него. Красив е и най-вече богат. Това беше най-важното за нея. ПАРИТЕ!
Към края на празненството лакомата жена успя да се запознае с това момче.
  – Радвам се, че се запознахме – каза му тя.
  – Но моля Ви. За мен е чест. От малък гледам предаването Ви. Много ми харесва. Винаги каните интересни гости.
  – Много ти благодаря – усмихна му се. – Ако искаш, може да си допием вкъщи.
Краси я погледна странно.
  – Точно днес няма да стане – отряза я той. – Ще излизам с приятели.
  – Няма проблем. Тогава някой друг ден.
  – Ще видим.
  – Ами да видим.
След като Краси се качи в лъскавата си кола и потегли, възрастната жена звънна на асистента си, за да дойде да я вземе.

***

На сутринта Калин стана рано, за да изненада приятелката си. Още нямаше шест часа, когато той излезе. Съвсем беше забравил, че магазините не отварят толкова рано. Слава Бого се сети за денонощния магазин в квартала. Отиде там, напазарува и се върна в новата уютна къща на Виктория.
За отрицателно време успя да направи доста хубави препечени филийки, направи фреш от портокал с помощта на сокоизтисквачката, както и още много други неща. След като всичко беше готово, той подреди всичко в златистия поднос и се качи в спалнията, където беше прекарал нощта заедно с гаджето си. Приближи се до нея и я целуна.  Тя май не беше в настроение. Разбра го по това, че не отвърна на целувката му. След няколко минути отвори очи.
  – Добро утро, принцеске.
Вики се усмихна като видя закуската.
  – Какво…какво е това?
  – Закуска.
Гледаше и не можеше да повярва. Калин и готвене? Виц!
Калин започна да я храни. Беше много сладко…самата гледка.
Час по-късно двамата стояха в хола и се гледаха.
  – Калине – започна тя. – Трябва да ти кажа нещо.
Той я прегърна.
  – Слушам те, миличко.
  – Това…, което снощи стана…не трябваше да става. Не биваше.
Калин се засмя.
  – Чакай малко. К’во лошо сме направили. Все пак сме гаджета.
  – К’ви гаджета? – разкрещя се тя. – Нямаше те четири години, сега се връщаш и почваме да си играем на любов.
Калин я гледаше и не можеше да повярва. Какво и става, мислеше си той, вчера й беше готино, а ся…
  – Какво ти става?
  – Виж, човек. Нямаше те толкова много време и просто…
  – И просто…?
  – Просто…не знам. Сякаш чувствата изтинаха. Не върви и мисля, че ще е най-добре да се…
  – Не го казвай – спря я той. – Недей.
  – К’во да не казвам. Нещата не вървят. Не искам да си губя времето. Съжалявам…
  – Това ли е края. Толкова ли е просто? Какво стана така изведнъж. Какво направих? Къде сгреших?
  – Стига! Свърши! Всичко свърши!
Калин стана и тръгна към вратата.
  – Но ти си ми оставаш добър приятел, нали знаеш? – каза му тя, но той излезе без дори да се обърне.