Течение 4

Тео караше приятелката си към училището. За разлика от него Симона все още учеше. Беше 10 клас.
  – Спри тук – каза му тя.
  – Защо? Има още близо 300 метра до даскалото.
  – Знам, ще сляза тук.
  – Това го разбрах. Кажи ми защо… К’во ся? Срам те е да се покажеш някъде с мен ли?
  – Стига глупости. Габи е в кафето ще се видим.
  – Okay! Довечера няма да мога да те взема, ще работя вкъщи. Ти не закъснявай, чу ли?
  – И аз те обичам.
16-годишно момиче слезе от колата на богатото си гадже и тръгна към кафето. Щом видя, че въпросната Габриела наистина е там, се успокои и обърна колата колата в обратната посока. Докато шофираше телефонът му звънна.
  – Кажи, братле – беше Калин. – Пътувам… Да, да. Прибирам се… Пред нас ли си?… Okay, бро. До 10 минути съм при теб, хайде.
Тъкмо се канеше да затвори, но видя един катаджия, който му направи знак, за да спре.
  – Брат, спря ме полиция. Дано си доволен – каза той и затвори.
  – Слез от колата, малък – каза полицая.
Тео се подчини.
  – Какво е това в ръката ти?
Визираше телефона.
  – Съжалявам! Просто се наложи да вдигна.
Унифоемения видя handsfree-то в колата му.
  – Това за какво ти е? В задника ли си го завираш.
На Тео му се вдигнаха нервите и направо му се искаше да му фрасне една, но се сети, че така ще направи нещата още по-сложни.
  – Приятел, кажи колко искаш? Колко ми е акта?
  – 1 000 лева.
  – Как 1 000 бе, човек? На убийците им е толкова гаранцията.
  – Окей, щом искаш да те арестувам за подкупване.
На Тео му стана ясно, че копелето имаше за цел да се заяжда с него.
  – Добре, добре. Спокойно! Ще ти дам.
Той взе чантичката си от колата и му наброи 10 стотачки.
  – Вземи – каза момчето, след което тръгна да се качва в колата, но онзи отново го спря.
  – Почакай.
  – Какво има?
  – Дължиш още 100.
  – Как така, там не са ли 1000?
  – + ДГВ
  – Т’ва пък к’во е?
  – Данък губене на време.
Тео му даде парите, качи се в колата и потегли.

***

Ивета тъкмо се беше събудила и гледаше повторението на предаването си, пиейки сутрешното си кафе. Външната врата се отвори, беше Вики. Тя влезе във всекидневната и седна до майка си на дивана.
  – Ти се прибра? Не мога да повярвам.
  – Мамо, моля те!
  – Какво е станало?
  – Нищо, просто не ми се говори с теб.
Доста пъти Ивета се засягаше от глупавото поведение на дъщеря си.
  – Вярно… С мен ти се говори, само когато имаш нужда от пари.
  – Казах да престанеш. Млъкни.
  – Изплюй камъчето. Какво те мъчи.
  – Леле, главата ме заболя. Спри се!
  – Нещо с онова бедняче ли – засмя се. – Горкичкия. Всичко му бият игнор. Пък и са прави. Никой не иска да му пада на нивото…
  – Стига! – изкрещя момичето, след което стана и си отиде в стаята.
Тя се хвърли на леглото и заплака. Защо? И тя не знаеше.

***

В дома на Краси винаги беше готино, винаги имаше настроение. Самият той беше голям веселяк и винаги разведряваше обстановката, ако има нужда. В този момент цялото семейство вечеряше – той, баща му Симо и майка му Петя. Макар много да не се разбираха (Симо и Петя), те винаги сядаха заедно на масата. Цялото семейство. Тя непрекъснато правеше опити да бъдат както преди, но нещо не успяваше. Този път също не пропусна.
  – Днес случайно минах през киното. Има доста нови филми, даже купих и билети – каза 48-годишната жена, изваждайки билетите. – За трима ни.
  – Ти хубаво си купила – започна Краси, – но аз няма да дойда.
  – Без такива. Аз за какво дадох пари.
  – Проблема си е твой, мамо. Трябваше първо да ме попиташ. Не съм те молил да купуваш нищо.
  – А къде ще ходиш, ако не е тайна.
  – Е, тайна е.
  – Няма ли да кажеш на майка си.
  – Канен съм на гости в дома на едно момиче.
  – Внимай какво правиш, момченце
Краси се изсмя.
  – Мамо, стига. Не съм дете.
  – Значи няма да дойдеш да гледаме филм.
  – Няма да мога. Ходи с тате. Аз излизам.
  – Тате, тате – обади се Симо, – ама и тате е зает.
  – Леле, мамо. Направо ми е жал за теб. Всички те отрязаха.
  – Подигравай се ти.
От една страна тя се зарадва, че синът й няма да дойде с “тях”, но след като разбра, че и Симо не иска… Почувства се зле. Краси отиде в стаята си, за да се преоблече, след което излезе. Парфюмът му се усещаше от километри. Сигурно беше изпръскал цялото шишенце.

***

Тео паркира колата си в паркинга и избърза да се добере до входната врата, където го чакаше Калин, видимо разтроен.
  – Най-накрая се реши да дойдеш.
  – Трай, че ми написаха акт заради тебе, даже ДГВ
  – Даже какво?
  – Все тая. Влизай.
Двамата влязоха и седнаха на дивана.
  – Ти как си? – попита го Тео, преобличайки се.
  – Не съм добре. Никак даже.
  – Защо, какво е станало?
  – Какво ли не. Направо не знам откъде да започна.
  – Отначало
  – Ходих до банката
  – Да, вярно. Ти каза, че ще ходиш. Какво стана? Отстраниха ли проблема?
  – Не е имало никакъв проблем.
  – Как така?
  – Ами ей така. Онази в ресторанта не е била в грешка.
  – Чакай малко, да не би да казваш, че нямаш пари в сметката.
  – … Не знам какво ще правя, братле. Останах без дом, без семейство, без пари и сега най-новото – без гадже.
Тео го гледаше и не знаеше какво да каже. Как така са скъсали, мислеше си той.
  – Разделили сте се? Но защо.
  – Не ми се говори за това. Излизам – каза Калин и тръгна към вратата.
  – Но почакай. Къде отиваш?
  – Ще си търся работа.
  – Виж в Интернет…21 век сме.
  – Нямам нет. Не съм си платил сметката. Скоро ще ми спрат изцяло тела.
  – Ще видим от лаптопа.
  – Не, братле. И без друго искам да се поразходя малко и да остана сам.
  – Окей, почкай ме. Идвам с теб.
  – Казах “сам”.
Калин излезе и отиде на тяхното място. Мястото, където като малки се събираха той, Тео, Вики и още няколко техни приятелчета. Легна на тревата и се загледа в небето. В съзнанието му нахлуваха куп въпроси, на които не можеше да намери отговор. Всичко вървеше нормално. Цялото му семейство бяха успяли и уважавани хора, той завърши в Америка, имаше най-хубавото момиче за гадже, никога не беше вършил злини, или поне не големи. Защо го сполетяваха само лоши неща? Защо? Ето сега например не знаеше къде да отиде. Преди поне спеше при Вики, а сега къде? В гората ли? Беше му много тежко. Свикнал всичко да му се дава наготово, му беше трудно да започне да гради нов живот. Не знаеше какво да прави, откъде да започне.
След два часа време за размисли той стана и тръгна. Накъде? И той не знаеше.

***

Вече минаваше 20 часа. Краси тъкмо беше звъннал на вратата на Ивета. Секунда-две по-късно му отвори една (в неговите очи) принцеса. Дали е принцеса един Господ знае. Това беше Вики.
– Здравей, красавице.
– Ти пък кой си?
Тя горката не знаеше кой е и какво търси в дома й.
– Красимир се казвам – каза й той, подавайки ръка.
Двамата се здрависаха.
– Аз съм Вики. Много ми е приятно.
– На мен повече. Няма ли да ме пуснеш да вляза.
– Не те познавам. Каква работа имаш тук.
– Ех, леле! – обади се Ивета. – Бива ли така, дъще. Как може да държиш момчето на вратата. Това е синът на един мой колега.
Той влезе и се настани. Ивета се беше постарала всичко да изглежда добре. Главната й цел беше да го накара да се влюби в дъщеря й, което нямаше да е трудно.
Минути по-късно тримата вечеряха и възрастната жена се преструваше, че говори с него по работа. Изведнъж телефонът на Вики звънна.
– Отивам да говоря по тела – каза тя и стана от масата.
– Сега ли?
– Е, не. Сега звъни, аз утре ще вдигна. Стига с тези тъпи въпроси.
– Но имаме гост. Бива ли така?
– Е, стига де. Няма да избяга.
– Г-жо, оставете я. Няма проблем.
Вики се качи в стаята си и започна да разговаря с най-добрата си приятелка.

***

В квартала имаше един бар, в който се събираха хора на всякакви възрасти. Там работеше и Бориса, най-известната и също така най-търсената проститутка в града. Тя хем си лягаше с богати момчета, хем танцуваше на пилон в бара. Мястото беше почти празно. Нямаше кой знае колко хора. Калин влезе. В последно време му се насъбра много и имаше нужда да се оттърси от лошите неща. Приближи се до бармана и му нареди да му налее едно уиски. Изпи първата чаша на екс и поръча втора. Виждайки облеклото, да не забравяме и визията, както и бакшишите, които оставяше, Бориса реши да му прави компания. Истината обаче е, че това му бяха последните пари, останали му още от Америка. 24-годишното момиче седна до бара до него и го заговори.
– Мъките ли давиш.
– Давя ги аз, но те са като надуваеми. Не искат да потънат.
– Нека позная…гаджето те е зарязала.
– И това стана, да. И това.
– Знаеш ли…
– Не знам.
– Много си сладък. Тази трябва да е голяма глупачка, щом те е изпуснала.
– Всъщност аз съм глупака, че изобщо й се вързах.
– Я не се излагай. Ти си страхотно момче.
Това момиче въздействаше много яко на Калин. Как го правеше, питаше се той.
След няколко минути той започна да усеща, че вече вижда двойно.
– Аз ще ставам.
– Къде отиваш?
– Вкъщи – каза той, но се сети, че отдавна няма дом. – Тоест някъде. Не знам къде.
– Ела в нас. Да довършим започнатото.
– Как?
– Питиетата имах предвид. Разговора…
Калин не се замисли. Ако не друго, то поне щеше да се наспи като хората.
Двамата се качиха в колата на Бориса и потеглиха. След 15-20 минути вече бяха в спалнята. Там допиха и си договориха това, което не успяха в бара, или поне си мислеха, че не са успяли.

***

Малко по-късно в дома на Ивета.
Тя вече си беше легнала, защото утре рано сутринта имаше важен ангажимент. Вики беше в стаята си и си щракаше на лаптопа. Изведнъж на вратата се почука.
– Оф, к’во пак искаш?
Краси отвори вратата и влезе.
– О, ти ли си? – засрами се Вики. – Помислих, че е майка ми. Тя легна ли си?
– Охо! Вече сигурно сънува десети сън.
– Еш! И ти стоиш сам в хола.
– Мислех да си ходя, но ще вземе да ме спре някое ченге… Не искам да създавам проблеми на баща ми.
– На баща ти? Че ти не си ли голям? На колко си?
– 26, но още живея при нашите.
Дълго време тя го разпитваше.
– Стига за мен. Кажи нещо за теб.
– Ами какво да кажа!? Скучен животец водя.
Краси беше такъв, че няма как да не се влюбиш в него и Вики не правеше изключение. По дяволите! Тя запона да се влюбва в него.
– Приятел имаш ли си? – попита я той и видя какво гледа на лаптопа си. Момче с почти свалени боксерки (беше само с тях) и някакво момиче, чисто голо в почти празна стая. – Това ли е той?
– Беше
Вики се почувства ужасно. Макар че тя го беше зарязала, й стана тъпо. Още го обичаше. Поне докато не видя снимката.
– Виж го – започна да плаче тя. – Даже е качил снимката, сякаш нарочно го прави. Знае, че ще я видя. Искал е да я видя.
Краси я прегърна.
– Спокойно!

***

Докато Вики се тормозеше за видяната снимка, Калин и любовницата му създаваха още такива. Бориса лежеше чисто гола във плитката вода и не спираше да се опипва. Навсякъде. Калин се приближи до нея и тя свали боксерките му с уста, след което започна да му прави орална любов. Така може би 20 минути.
– Пусни водата да тече – каза й той.
– Но защо?
– По-яко е.
Бориса пусна водата. Ваната се напълни до половината. Калин извади от якето си кутията с презервативи. Беше му останал само един. Нищо случайно. Сложи си го и влезе във ваната, която иначе беше доста голяма и дълбока. Водата се надигна и дори започна да прелива. Той проникна в нея бавно, след което засили темпото. По-як секс не беше правил никога през живота си. Начина, по който тя стенеше, го възбуждаше все повече и повече. Искаше му се да не свършва, ама к’во да се прави. Свърши. Като за финал тя му направи пак орална любов. Съвсем мъничко. Калин се изтощи толкова, че направо заспа. Цялото чудо беше, че на сутринта не се бе удавил. Той успя да се събуди преди Бориса. Изпразни напълно ваната, облече се и излезе. Тръгна, знаеки, че няма къде да отиде. Вече нямаше и пари. Пълен бездомник!