Течение 7

Симона се прибра при майка си, само за да си остави багажа, след което излезе. Жената искаше да разбере защо е толкова нещастна, но не успя. Въпреки че не си падаше много по алкохола, днес й се искаше да се напие. За целта отиде в близкия бар, където преди няколко часа беше започнал да работи Краси. Тя влезе и веднага отиде на бара.
– Едно голямо, моля.
– Веднага.
Краси и наля, след което й подаде чашата с усмивка. Вики също беше в заведението. Имаше нужда да си оправи грима и затова отиде в банята. След като изпи първата чаша, Симона поиска и втора.
***
Калин си остави нещата на масата и се приближи до Тео.
– Братле, какво ти е? Защо не говориш с мен.
– Не – усмихна се той. – Няма ми нищо, добре съм.
– Лъжеш. Нещо с Мони ли? Да не сте се скарали? – попита го Калин и се замисли. – Ами да! Аз я видях. Каза, че отива на почивка.
– Така ли ти каза?
– Да… Оф, човек!!! Няма ли да ми кажеш какво става?
– Ами взе си багажа и отиде на “почивка”.
– Тео, сериозно те питам… За какво се скарахте.
– Не мога да ти кажа. Зарежи. Как мина първия ти работен ден.
Калин разбра, че няма да му каже и думичка относно раздялата.
– Много добре. Хареса ми. Ако знаеш колко бакшиши изкарах.
– Хах! Колко, ве?
– Е, две стотачки.
– На това ли викаш много? Виж в сейфа ми колко имам.
Последва мълчание, което Тео наруши.
– Братчето ми, извинявай!!! Не исках да прозвучи така.
– Как?
– Забрави. Нищо не съм казал. Гладен ли си?
– Като вълк
– Аре тогава да излезем да хапнем.
– Къде?
– Ами не знам, в някой ресторант.
– Аз и ти?
– Защо какво има? Ще ядем, споко.
– Малко педалско.
– Аз и без друго вече нямам гадже, така че.
Калин го изгледа странно.
– Шегувам се бе, шмати.
– Добре, добре. Ако ще ходим, хайде.
Двамата излязоха.
***
Вики вече беше дошла и успя да се запознае със Симона, която вече гледаше като дрогирана. Мони каза защо е тук и тя й съчувства…
По едно време на дансинга излезе едно много яко момиче.
– Ох, че си секси – каза си наум Краси.
Вики като я видя изтръпна.
– Беб, беб…
– Какво има, захарче?
– Това е тази… Тази от снимката.
– Коя снимка?
– Нали когато дойде в нас за пръв път ти показах една снимка на лаптопа
– Да, и?
– Това е тази, дето е спала с Калин.
– Нямаше да се сетя.
Въпреки че вътрешно му се искаше да я забие и да си легне с нея, той се усети, че не бива да разочарова момичето, което толкова му вярва и го обича. И да! Това беше Бориса. Тя бе с доста предизвикателно облекло и всички мъже точеха лиги по нея. Искаха да преспят с нея, което всъщност не беше трудно. Само трябва да имаш пари, много пари. Краси не можеше да се владее. Нещото, което спаси връзката му беше това, че смяната му свърши. Той се прибра в дома си, Вики в нейния, а Симона осъмна на бара.

***

На сутринта Калин стана и изпържи филийки, за да закусят с Тео. Бяха отлични съквартиранти. Бедният милионер много му помагаше за къщната работа, нищо че Тео можеше да я върши сам, защото не работеше…
Калин се оправи и тръгна за работа. Точно пред къщата го чакаше Михаела.
– Изненада – каза му тя.
– Какво правиш тук? – отвърна изненадано той.
– Е, виж какъв си. Не се ли радваш да ме видиш? Дойдох дотук заради теб, а ти…?
– Неее… Просто се изненадах като те видях.
Михаела му се усмихна.
– Дай гуш.
Двамата се прегърнаха, след което се качиха в колата и потеглиха.
Няколко часа по-късно:
Докато Калин обслужваше поредните клиенти в заведението влезе Симона, все още пияна, приближи се до него и му шибна два шамара.
– Доволен ли си, а? Доволен ли си?
– Почакай, бе! Какво правиш? К’ви ги вършиш.
– Я не ми викай, бедняче такова.
Калин я хвана здраво за ръката и я изведе навън.
– Какво си мислиш, че правиш.
– Много добре знам какво правя.
– Аз не мисля така. Виж се на к’во приличаш само. Е, онова куче изглежда по-добре от тебе.
– Я внимавай как ми говориш, щото ако не знаеш, си много под моето ниво
– Абе, ти си…ти си… Нямам думи. Сега разбирам защо Тео те остави
– Сигурен ли си, че разбираш.
– Абсолютно.
– Ще ти светна лампичката сега. Причината си само ти. Ти и само ти, никой друг.
Калин се засмя.
– Ти си луда, не си добре. Иди при някой психиатър да те прегледа…или не. Направо иди в лудницата.
– Ей, натрапник такъв. Откакто дойде в дома ни с Тео постоянно се караме… Заради теб го оставих. Навлек!
Калин се сети, че той му беше казал, че не може да му каже. Почувства се унижен и отблъснат. Влезе в заведението разстроен и веднага отиде при шефа си, който беше доста възрастен.
– Ела, седни
Калин седна.
– Шефе, имам една молба към теб.
– Кажи, момчето ми?
– Вижте…знам, че ще прозвучи доста нагло, но спешно ми трябват пари. Не кой знае колко… Към 200 лева.
– Please, stop! Как си я представяш тая работа? Идваш вчера и днес ми искаш пари. Ако веднъж ти дам, ще ти стане навик. Не може! Пари на 15ти. Сега отивай да работиш.
Калин излезе доста разстроен.
– Хей – повика го Михаела.
Калин се приближи до нея.
– Какво ти е? Защо ходи при шефа.
– Не е важно.
– Пари ли ти трябват?
– Оф, не питай. Трябва да си наема квартира. От почти два месеца живея у разни хора.
– Ейй, защо не ми каза по-рано. Кажи сега, колко ти трябват.
– Аз имам в мен около 100… не знам… Може би към 200 още ще ми трябват.
Михаела бръкна в джоба си и му даде 1000.
– Не се излагай! Не може да живееш в празен апартамент, нали ще луднеш. Наеми си квартира и си купи поне един телевизор. Аз имам разни неща вкъщи, които не ползвам, ще ти ги дам.
– Не ми трябват чак толкова. Няма да мога да ги върна направо. 200 ми стигат.
– Стига глупости. На теб са ти нужни. Не се притеснявай, аз не бързам. И като наемеш апартамет ме покани да го видя, ще ти помогна с обзавеждането.
Вечерта Калин се прибра леко уморен. Не можеше да повярва, че са останали такива добри хора. Момичето му помогна толкова много… Калин имаше план, който успя да осъществи… Преспа за последен път в къщата на Тео, а на сутринта си събра багажа и излезе без никой да разбере