Течение 9

Калин имаше рожден ден. На гостите им беше много весело, но не и на рожденика. Той чакаше да дойде Тео, за да му каже къде се намира Данчо, неговия дядо. След около двадесет минути той дойде.
– Живее в някво село – каза му Тео. – На около 100км оттук.
– Окей! Може ли да взема колата ти?
– Пази се – каза той, подавайки му ключовете.
– Хей, почакай – чу се гласа на Михаела. – Аз ще дойда с теб.
– Не, моля те! Недей да идваш. Боя се, че ще стане нещо. Нали помниш какво направиха на Тео.
– Е, стига де! Ако ще мрем, нека да бъдем заедно.
Двамата потеглиха и след около час и нещо стигнаха във въпросното село. Беше много тихо и спокойно. Двамата отидоха на адреса, който имаха и почукаха на вратата. Отвори им един много възрастен мъж.
– Ей сега, деца! Почакайте ме отвън на бесетката.
Калин и Михаела седнаха там.
– Вълнуваш ли се? – попита го тя. – За пръв път ще говориш с него…
– Не, просто ми е интересно какво ще каже. Каза, че било важно… Да видим.
– Тихо, идва.
Данчо взе един стол и седна до тях.
– Много си се променил. Станал си голям мъж…
– Така е.
– Няма да те бавя. Повиках те, за да ти кажа нещо много важно.
– Слушам те, дядо.
– Иван, онзи мъж… Нали се сещаш.
– За баща ми ли говориш?
– Да… той всъщност…
– Той какво?
– Той… Той… Ще бъда директен… Той не ти е истински баща.
– Ти луд ли си? – засмя се Калин. – Как не те е срам да говориш така, след като вече не е сред живите.
– Виж, ще ти кажа самата истина, ти избираш дали да вярваш… Преди майка ти да се ожени за този изверг, тя имаше връзка и дори беше забременяла. Твоя баща не е Иван, а моят…
Дядката не успя да довърши, защото беше прострелян право в сърцето и почина веднага. Калин се изправи и се обърна…нещо, което не трябваше да прави… Човекът, който мислеше за свой баща беше жив и без да му мигне окото го простреля няколко пъти в главата. Михаела се изплаши досмърт. Опита се да свести гаджето си, но той не помръдваше…тя дори не долавяше пулсът му.