Жега

Юни, юли, август. Най-якото време.
Ще стигнем до морето и без пари, мозъка ми никога не дреме.
Винаги е буден, постоянно мисли и опп…
Сети се кво да направи. Ще хване кола настоп.

“Не искам да се возя с непознати” казваш ми сега,
но помисли малко. Само след няколко часа ще си препичаме на плажа голите тела
Бръм-бръм. Возиме се и пеем.
През целия път не спряхме да лудеем.

Слизаме от колата. Ауч! Жега голема.
Но пък ни е яко. Няма спор, няма дилема.
Докато вървим по горещия пясък
ти виждаш в очите ми рядко срещан блясък.

Ако не знаеш, вече знаеш – тоя е от страст,
май този път ще го направим на плажа, щото тука никъде не виждам храст.
Отново е лято и отново си моята браточка,
със старта на нашето “бум шакала” слагам на текста точка.