Течение 10

От риск да не бъде хванат Иван реши да избяга, знаеки, че Михаела ще го предаде. Мислеше си да убие и нея, но беше сигурен, че полицията вече пътува. Той се качи в колата си и потегли. Не след дълго чу сирените на няколко полицейски коли.
– По дяволите! – каза си той. – Ах, ти… Малка кучка… Леле. Ще дойда и ще те убия със собствените ми ръце.
Той не беше планувал нещата така, както се случиха. Искаше един от хората му да убие старчето, а Калин изобщо да не беше идвал там, но…
За негово щастие въпросната сирена не бише полицейска, а тази на бърза помощ. Доста му олекна като видя линейката… Вече се беше сетил как да излезе от ситуацията.
Михаела цялата трепереше. Опитваше се да свести приятеля си, но без успех. Той не издаваше никакъв признак за живот. Около главата му се беше събрала огромна локва кръв. Момичето се боеше, че няма да може да издържи докато дойде линейката. Боеше се, че ще си отиде… За щастие линейката дойде бързо. Лекарите веднага натовариха ранения младеж и потеглиха заедно с Михаела. Тя държеше ръката му и му говореше.
– Ще се оправиш! Всичко ще свърши! Пак ще бъдем заедно! Ще видиш. Само не се предавай, чуваш ли ме? Да! Аз знам, че ме чуваш. След малко ще стигнем в…
Тя не успя да довърши, защото лекарате я отместиха от мястото й, за да са по близо до ранения. Мониторите показваха, че той няма пулс, Михаела също разбра.
– Докторе? Какво става?… Попитах Ви нещо. Кажете ми какво става.
– Г-це, моля Ви, отдръпнете се.
Тя направи място на лекарите.
– Колега, не усещам пулс.
– Включи онази система, бързо!
Михаела стоеше и се молеше на Бог всичко да бъде наред.
– Пулс на нула.
– Сърдечен масаж… Едно, две, три… Едно, две, три.
– Без промяна. Какво ще правим.
Главният лекар замълча.
– Колега, губим пациента.
– Какво става? – попита през сълзи младото момиче. – Как е той? Какво му е?
– Успокойте се! Всичко ще бъде наред. До 2-3 минути ще сме в болница.
– Защо я лъжеш, че всичко не е наред? – прошепна другия лекар.
– Ще се оправи.
– Ти луд ли си? – продължи да шепне той. – Има още бая път, а момчето си отива. Направи нещо.
– Електрошок! Бързо.
– В тази линейка няма.
– Карай! Бързо, карай.
Гаджето на раненото момче се приближи до него и го хвана за ръка.
– Дръж се. Не ме оставяй, чуваш ли ме? Недей! Моля те, недей!