Течение 12

Разпита продължи дълго. Не веднъж спираха заради Михаела, която няколко пъти се разплака. Когато приключиха Тео й предложи да отидат в дома му, тя се съгласи. Гаджето му беше при родителите си.

***

– Хаха! – смееше се току-що събудилата се Ивета. – Това е страхотна новина… Е, стига де. В днешно време кой не е егоист… Разбира се, че се радвам. Да пукне дано… Какво стига? Няма стига. Не искам Вики да мисли за него. Ще пореве ден-два и толкова… Ами, да. Краси ми е симпатичен, а и… тъпкан е с пари, знаеш… Не е беден като Калин. Хаха! …Добре, както и да е. Ще се чуем по-късно.
Тя затвори телефона, преоблече се и тръгна към болницата.

***

Михаела отиде в болницата и веднага се запъти към стаята на Калин.
Тръгна да влиза, но се спря.
– Защо спираш? Влез – каза той, който…странно, беше зад нея.
– Беб? Ти си… Тии? Добре си… Благодаря ти, Боже.
– Попитах те нещо. Защо не влезеш? – изкрещя той и Михаела изтръпна. – Почакай! Май се сещам. Нямаш смелост. Съвестта те гризе, знам… Ти си виновна. Ти и онзи нещастник Тео. Вие сте виновни, че бях на смъртно легло. Искахте да умра, ама не стана. Няма как да стане. Виждаш ли този сандък?
Михаела погледна големия сандък без да каже и думичка.
– Виж го добре – продължи Калин. – Вътре е една част от тялото ми. Радваш ли се? Да, разбира се.
– Стига! – изкрещя тя. – Не искам да те слушам.
Михаела влезе в стаята и изписка с цяло гърло. Видя органите и частите от тялото му по целия под. Тялото на Калин пак застана пред нея.
– Виж ме! Запомни това лице. Аз ще бъда твоя кошмар. Заради вас умрях. Вие ме пратихте там, тикнахте ме в лапите на смъртта. Вие сте виновни.
Той започна да я души.
– Пусни ме. Остави ме.
Михаела стана рязко от леглото, което накара Тео, който беше в другия край на стаята, да се събуди.
– Добре ли си? – попита я.
– Тео, Калин е мъртъв.
– Я не се филмирай. Сънувала си.
– Сънувах същия сън, ден преди да убият мама.
– Престани да говориш глупости. Не си Ванга.
– Аз и ти сме виновни. Ние! Разбираш ли?
– Не искам да те слушам. Отивам в болницата, идваш ли?
– Не, няма да дойда. Няма смисъл.
Макар че му се струваше странно, той също се разтревожи. Оправи се набързо и излезе.
Михаела беше изпаднала в ужас. Започна наистина да изпитва вина за случилото се. И наистина! Ако не бяха започвали да се ровят в миналото, сега надали Калин щеше да бере душа. Единственото нещо, което знаеше и чувстваше, беше, че тя има вина за всичко това.

***

За разлика от спящата красавица Виктория, красивият й принц отдавна беше станал. Той стоеше в хола и си ровеше във фейсбука. Сред многото покани за приятелство имаше една, която силно привлече вниманието му – Borisa A.
– Опаа – каза си той.
Краси веднага я прие и тръгна да й пише, но видя, че тя вече му е писала и плюс това беше на линия. Толкова рано? Хмм… Чатенето започна.
Borisa A. Хей, готин! Знам, че миналия път ти хареса. Да се видим пак?
Krasi M. : Охх, каква си. Още не си станала, а вече мислиш за секс.
Borisa A: Не се прави, че не искаш. Това, което оная подмазвачка ти прави нощем, аз го мога 100 пъти по-добре…знаеш!
Krasi M: Ти сега къде си?
Borisa A: Току-що се изкъпах. Ако беше тук, можеше да се насладиш на гледката, ама те няма . Както и да е. Аз отивам на работа. Довечера ще те чакам в клуба. Не забравяй :*. Bye!

***

Ивета пристигна в болницата и веднага спря един лекар.
– Извинете, късно снощи е било прието едно момче. Казва се Калин. Къде мога да го открия?
– В интензивното, на третия етаж.
Тя веднага се запъти натам. Отвори вратата и точно когато щеше да влезе я спря един доктор.
– Какво си мислите, че правите г-жо?
– Дойдох да видя болния, нима е забранено?
– Моля ви, напуснете. Не се допускат чужди лица до пациентите.
– Аз не съм “чуждо лице”. Аз съм негова майка. Нека вляза, моля Ви. Мъчно ми е за детето.
– Но само за пет минути.
– Само за пет минути.
Ивета така се беше вживяла, че направо заплака… Тя влезе и го погледна в очите.
– Да! – започна тя. – Хубав си, умен си, но нямаш пари. Хаха! Ще ти кажа нещо съвсем откровенно. Съдбата наистина си е избърсала дупето с тебе. Има Господ, аз знам. Видял е що за стока си и затова сега неприятностите те стигат едно след друго. Ще излъжа, ако кажа, че не се радвам. Умри! Чуваш ли, умри. Не искам дъщеря ми да има нищо общо с бедняци като теб. Ти сам знаеш, че никоя няма да те вземе такъв…беден. А! Само онази къдравелка. И тя е същата като теб… Имам една оферта за теб. Ако приемеш, ти ще си доволен, аз още повече… Ще изключа системите и така ще те оттърва от всички мъки… Искаш ли? Вики не спира да мисли за теб. По цял ден ми говори какъв идиот си.
От очите на Калин започнаха да се стичат сълзи.
– Какво? Плачеш ли? Но как? Нали си в “кома”?! Или това е поредния ти план да привлечеш вниманието на дъщеря ми… Няма да стане. Всичко ще свърши. Моите ядове и твоя “скъп” живот. Тук и сега. Няма чакай.
Докато Калин плачеше, защото не можеше да прави нищо друго, Ивета започна да изключва многото системи. Една по една.