Течение 14

Краси беше в клуба, в който работеше Бориса и я гледаше как се кълчи на високия пилон. Гледката определено го възбуждаше и вече нямаше търпение да я вкара в леглото си или както се казва…да я опъне. Тя също нямаше. Това с него за нея беше различно. С другите мъже си лягаше само заради парите, но с Краси не беше така. Даже в последно време той не й даваше никакви пари, тя самата не искаше.
След десетина минутки тя се приближи до него и го целуна.
– Ти си тук. Много се радвам.
– Е, как няма да съм тук. Такава мацка не се намира лесно.
– Знам, знам.
– Тръгваме ли?
– Къде?
– У вас, на хотел…?
– Е, чакай де. Не бъди такъв.
– Какъв?
– Ами… Виж какво правиш. От вратата за краката.
– Е, ти пък… Сякаш не си свикнала.
Тя го погали по лицето.
– С теб всичко е толкова различно.
– Е, да. Готин съм, знам.
– Нещо за пиене.
– Да, ама ще пием в хотела.
– Окей, ти черпиш.
– Абе, я да седнем на бара. Виж какъв е готин.
Двамата седнаха на бара, поръчаха си по едно уиски и започнаха да пият.

***Тео се беше прибрал в тях и гледаше снимките си с Калин, които бяха адски много. Малка част от тях бяха закачени на стената в хола. Гледайки ги се натъжи още повече. Спомени, спомени и пак спомени…при това прекрасни спомени. Всяка снимка имаше своята история.
Докато разглеждаше видя една, на която Калин и Вики се целуват… Той имаше нужда да сподели мъката си с някой. Поглеждайки отново към снимката, се сети за Виктория. Извади телефона си и набра номера й, но телефонът й беше изключен.
– Ясно – каза си той. – Сигурно си е легнала… Ще й напиша съобщение.
Той отново взе телефона си в ръка и написа: Вики, преди няколко часа научихме, че Калин е починал. Мисля, че имаш право да знаеш това… Вече го няма. 🙁 .
След като натисна send бутона той набра номера на покойния си приятел. Включи се гласовата поща, той това и чакаше.
– Здрасти – вървеше записания глас на Калин, което накара Тео да се усмихне. – Щом слушаш това, значи в момента оправям някоя мацка. Давай, да чуя заради какво искаше да ме прекъснеш. Идиот!
– Хаха – засмя се той. – С момиче си, а?…
Тео продължи да говори. Изля си мъката.

***Михаела отви почти всички трупове. Остана само един. Все още се надяваше да е станала някоя грешка и Калин да не е завит там, но уви… Тя вдигна бялото покривало и видя красивото лице на гаджето си. Целуна го.
– Какво търсиш тук? – започна да шепне тя. – Тук не ти е мястото. Поне не сега… Хайде, стани и да си ходим вкъщи. Моля те, беб. Искам вкъщи. Знам, че се преструваш. Ти не би ме оставил, защото знаеш колко много те обичам, че не мога без теб и не искам да живея без теб. Хайде, жабчо. Отвори очи. Всичко ще се нареди, ще видиш. Само се събуди.
Тя продължи да му говори близо два часа, след което легна до него…

***Краси и Бориса вече бяха в бара на хотела. Елитната проститутка беше мъртво пияна, много повече от разбивача на женски сърца. Той реши, че няма смисъл да седи повече… Метна пияната на рамото си и се запъти към стаята им. Веднага щом влезе я хвърли на леглото и я съблече, след което отиде да си вземе един бърз душ.
След около пет минути той отпи от водата си с интересно име Art Water и пристъпи към действия. Махна хавлията и легна върху пияната си мишена… Започна да я чука по своя си брутален начин.

***На сутринта се случи нещо хем странно, хем нормално. Нормално за запознатите и странно за хората, които не разбираха. Калин беше вперил очи в момичето, което беше до него. Като видя, че тя диша, започна да я бута леко. Михаела се събуди. Цялата изтръпна и веднага се обърна.
– Калине, ти… Жив си.
Тя се опита да го целуне, но той я блъсна така, че тя направо падна на земята.
– Какво ти става? Знаеш ли колко ни изплаши.
– Къде съм? Кои са тези спящи хора. Ти коя си?
– Аз… Аз съм – Михаела беше доста объркана и същевременно щастливи. – Аз съм Михаела, гаджето ти.
– Не те познавам. Изведи ме оттук. Става ми лошо.
Той не я помнеше. Ужас!
– Почакай! Сега ще извикам някой.

***Вики спеше сладко, сладко докато не чу как някой блъска по врата. Тя стана и отвори, беше майка й.
– Оф бе, мамоо – изръмжа тя. – Какво си се разблъскала. Спя, не знаеш ли?
– Звънях ти, но телефона ти беше изключен.
– Ами да! Още един признак, че спя.
– Е, извинявай, но трябваше да ти кажа нещо много важно. Новините този път са добри.
– Слушам те.
– Ти нали искаше да ходиш в Дубай?
– Да, какво? Билети ли си купила. Веднага ще си събера багажа.
– Не бързай. Нали знаеш, че баща ти преди да почине беше започнал проекта за хотел на плажа.
– Да, и?
– Предложиха ми аз да се заема с него. Осигурили са ми един огромен апартамент.
– За пръв път да кажеш нещо смислени. Евалата.
– Как мислиш… Краси ще се съгласи ли?
– Сега ще му звънна.
Вики взе телефона и го включи. След няколко секунди видя съобщението от Тео.
– Не – каза тя като го прочете. – Не може да бъде.
Ивета я погледна с въпросителния си поглед.
– Снощи Калин е починал.
Ивета се почувства ужасно.
– Но…как така?
– Не знам. Тео не би ме лъгал за такова нещо.
– Аз… Аз… – пелтечеше Ивета. – Трябваше да се видя със шефа.
Тя излезе за части от секундата от дома на дъщеря си. Докато вървеше си говореше сама.
– Аз… Не, не! Не може да съм го направила аз. Не съм…. Аз съм… Аз го убих. О, Боже какво ще правя сега? Край с мен. Край.