Течение 15

Един от лекарите влезе в моргата заедно с Михаела.
– Вие на луд ли ме правите. Как един мъртвец ще се съживи? Според Вас това възможно ли е?
– Стига си нареждал бе, пуяк такъв – извика Калин. – Разкарай ме оттук.
– О, Боже.
Горкичкият лекар направо припадна.
– Еш! К’во направи този?
– Припадна – отвърна Михаела.
– OMG! Хайде, изкарай ме оттук.
– Добре – каза тя, отивайки при него. – Хайде, стани.
– Ти тъпа ли си, или да? Как да стана като всичко ме боли.
– Добре, добре. Спокойно. Сега ще извикам някой.
Мишето излезе и започна да крещи.
– Ехо! Ехо! Помогнете! Някой е вкарал жив човек в моргата. Ехо! Чува ли ме някой.
След около десетина минути викане успя да намери д-р Красимиров.
– Какво има?
– Там, вътре…
– Но какво правите тук, това е моргата.
– Там, вътре… Там, вътре има жив човек и плюс това един ваш колега припадна.
Лекаря веднага влезе и се зае със случая.

 ***

Бориса се събуди от хъркането на любовника си.
– Бахти – каза си тя. – Хърка като някво порче.
Тя се опита да се завие по-добре и видя, че и Краси спи чисто гол.
– Не! Не мога да повярвам. Вчера съм пропуснала всичко.
След кратко мислене тя вече беше готова с плана си и директно се зае. Макар че й беше трудно, тя все пак успя да обърне този звяр по гръб.
– Ммм – каза си тя, след което започна да му прави френска любов. Така около 10-15 минути. След това се качи върху него и се намести, както си трябваше.
– Палавница такава – събуди се Краси. – Ненаситена кучка го караш, а?
Бориса не каза нищо. Само си стенеше.

***

Ивета отиде в кабинета на своя колега Сам, който доста я харесваше. Тя влезе без да почука.
– Сам… Сам, трябва да ми помогнеш… Нищо не съм направила. Аз съм невинна.
– Почакай малко. Какво ти е? Какво е станало?
– Не съм аз. Не бях аз. Не съм го направила.
– Кое? Какво не си направила. Не те разбирам, наистина.
– Кажи, искаш ли да си с мен?
Последва мълчание.
– Отговори ми…да или не?
– Разбира се, че искам.
– Тогава да избягаме, нека се махнем оттук.
– Ще ми кажеш ли какво става.
– Докато ти обясня полицията ще ме намери и ще ме хвърли в затвора. Да побързаме.
– Каква полиция, к’ви 5 лева? Какво си направила, по дяволите?
– Убих човек – отговори тя, плачейки. – Свършена съм. Помогни ми, моля те.
– Как да ти помогна като не знам какво се е случило.
Ивета му обясни всичко и Сам се ядоса.
– Ти осъзнаваш ли какво ми казваш?
– Не исках… Не знаех, че ще стане така. Ще ме оправдаят, нали?
– Ти добре ли си с главата. Това е опит за убийство бе, жено. Защо го направи? Откачи ли?
– Стига. Недей!

Тео се събуди от позвъняването на вратата. Стана, махна албума, с който беше заспал и отиде да отвори. Беше Виктория, която беше бледа като петно. Тя веднага го прегърна и заплака.
– Кажи, че не е вярно. Кажи, че си се пошегувал с мен. Кажи, че той те е накарал, за да му обърна внимание.
Тео не обели и дума, което вбеси Вики и тя започна да го удря.
– Защо мълчиш, по дяволите? Кажи, че се крие из стаите. Хайде! Кажи го!!!
– Няма го – каза той. – Мъртъв е… Мъртъв.

***

След около двайсетина минути двамата бяха седнали на диванчето.
– Как е станало?
– Сърцето му е спряло и…
– Изведнъж?
– И аз се учудих.
– Не знам какво да кажа… Така изведнъж да си отиде…
– Ти ще ходиш ли на погребението?
– Абсурт. Знаеш, че изпитвам ужас от такива неща.
– Аз също няма да ходя. Още на обяд заминавам при нашите.
– В Лондон?
– Да. Тук направо се задушавам. Всичко ми напомня за него. Не мога да остана.
– С Краси също ще заминаваме след малко.
– Както и да е. Аз ще ставам, за да не изпусна самолета.
Вики си тръгна. Тео си взе багажа, качи се в колата си и потегли към летището. След около час той вече летеше за Лондон.

***

*Минаваше обяд. Михаела беше в кабинета на доктора, който трябваше да й съобщи резултатите от изследванията.
– Много се притеснявам, докторе – каза тя. – Той се държи така с мен, сякаш за пръв път ме вижда, сякаш не ме познава.
– Вижте, смело мога да кажа, че пациента се върна от онзи свят. Почти седмица не беше в съзнание. Нормално е да се държи така. Простреляли са го право в главата. Напълно е възможно да има някакви проблеми, които бързо ще изчезнат.
– Разбирам. Иначе той как е? Вече е по-добре, нали? Няма опасност за живота му?
– Не, вече няма.
– Кога ще може да си го приберем вкъщи.
– Ние можем още днес да го изпишем, но не бива. Трябва да го наглеждаме няколко дни. Претърпя доста сложна операция, знаете.
– Трябва да остане под наблюдение, разбирам. Добре, благодаря Ви. Отивам при него.
Михаела излезе от кабинета на лекаря и веднага отиде при Калин.
– Беб, вече си здрав. Още малко и си отиваме вкъщи.
– Къде?
– Не ставай глупав. В нашия дом.
– Пие ми се вода.
Тя веднага взе каната, наля в чашата и му я подаде.
– Заповядай.
– Ти луда ли си – изкрещя той. – Тази е топла. Да ме убиеш ли искаш?
– Съжалявам, не знаех. Сега ще отида да ти купя.
Михаела отиде до близкото магазинче.
– Минерална вода?
– Само ART Water.
Продавачката й подаде бутилката.
– Доста интересен дизайн, ще я купя.
След като взе яката бутилка тя се върна при гаджето си и му даде да пие.
– Ммм – каза той, след като отпи. – Доста свеж вкус. Благодаря ти!
Михаела му се усмихна.

***

Краси вече се беше прибрал. Ровеше в телефона докато чакаше Вики да се върне. След около десет минути и това стана.
– Липсваше ми – целуна я той.
– Знам, но ти на мен повече.
– Тръгваме ли?
– Ако си си събрал багажа, хайде.
– Но… Ти не го ли събра.
– Ахх, какво си глупаче. Много ясно, че съм ти го пригогвила.
Вики се държеше така, сякаш нищо не се беше случило. Краси като един истински кавалер взе двата куфара и заедно се запътиха към колата. Оставиха куфарите в багажника, качиха се и потеглиха.
– Реши ли вече къде точно ще отидем – попита го тя. – Каза към Бургас, но къде точно.
– Отвори плика, дето е пред теб.
Вики го отвори и остана без думи.
– Но това…това е… Отиваме в Дубай? Ауууу! Много те обичам.