Течение 18

Михаела вървеше към дома си, слушайки музика на слушалките си. Наближавайки блока си тя ги махна от ушите си и ги прибра в чантата. Тъкмо когато беше стигнала до входа, тя видя пред съседния да спира една готина кола , от която слезе момче, което си беше сложило качулка и доста тъмни слънчеви очила.
– На този не му е чиста работата – каза си Михаела и се качи в апартамента си.

***

Тео се замисли за предложението на баща си. Беше страхотна идея. Той мечтаеше за това от доста малък.
– Как мислиш? – попита го Ради. – Искаш ли?
– Много ясно. Да.
– Тогава ще се стегнеш и ще се върнеш в София. Трябва да бъдеш доста организиран. В бизнеса няма място за несериозници.
– Ще се справя.
– Тогава се приготви.
– … Ако Калин сега беше жив, щяхме да станем съдружници. Като бяхме малки пишехме в една тетрадка за бъдещето. Мислехме какъв бизнес да имаме, но всичко изгоря. Както тетрадката, така и той.
– Минало заминало. Хайде, приготви се. Още днес ще ти покажа мястото.
– Okay!
Радостин слезе долу в хола, където беше жена му.
– Какво стана? – попита го тя.
– Намерих му занимание, връща се в България.
– Какво занимание?
– Виж, скъпа. Казах му за ресторанта.
– …, но защо си го направил? Нали щеше да бъде изненада за рождения му ден!?
– Да, но иначе щеше да превърти. Знаеш колко близки бяха с Калин. Все за него говори.
– Кога тръгвате?
– Ще видя в колко има полет.
Той извади телефона си и отвори сайта на летището. Видя, че следващия самолет е след около час. Качи се отново при сина си.
– Тео, побързай.
– Готов съм.
На излизане майка му не пропусна да му изчете едно конско.
– Искам много да внимаваш, синко. Пази се и без глупости.
– Не бой се.
– Хайде, чао.
Тео и Радостин излязоха, качиха се в семейния автомобил и потеглиха към летището.

***

Краси и Вики се наслаждаваха на почивката. Докато чакаше приятелката му да излезе от поредния мол, той видя един плакат, на който пишеше, че търсят непрофесионални актьори.
– Това е за мен. Това е!
Вики излезе с две пълни торби и се учуди защо този крещи така.
– Какво си се разкрякал? Да не удари от лотарията?
– Охо, пак си изкупила магазина.
– Е, какво да направя!? Обичам да харча пари, а и не съм купила нищо излишно – 12 чифта токчета, 9 чифта кецове, 10-11 дънки и 31 шапки.
– Тате е прав. Вярно трябва да те накарам да работиш, за да видиш как се изкарват парите. И колко източи от картата?
– Само 16 000 евро.
– Само?
– Можеше да изхарча и повече, не бъди егоист. Хайде, казвай. Защо крещиш.
– Виж това – той й показа плаката.
– Е, и?
– Отиваме.
– Ти да не полудя? Търсят артисти.
– Точно.
– Ние не сме за това.
– Грешка! Ти не си, аз съм. Поне ще дойдеш ли с мен?
– Ама ти сериозно ли?
– Bitch, това ми е детската мечта. Сега ми е паднало. Мога да стана световно известен. Гаджето ти ще бъде звезда.
– Ама разбира се. Как ли пък не.
– Идваш ли?
– Офф, добре. Хайде.

***

Калин все още стоеше пред лаптопа и гледаше разни филми.
– Защо не си пуснеш нещо на телевизора? Там също дават филми. – попита го тя, ядейки от сандвича, който току-що си беше направила.
– Там дават реклами, тук е по-добре… Да те питам, как се прави филма на цял екран.
– Ех, глупаче. И това ли си забравил?
Тя отиде до него и нагласи нещата.
– Thank you!
– Гладен ли си?
– Ами може да направиш и на мен един сандвич, ако не те мързи.
– Аз пък имам друга идея.
– Думай, како.
– Како? – засмя се Михаела. – Може да хапнем навън. Тъкмо ще се разведриш. Не си излизал отдавна. Какво ще кажеш?
– Добре. Само да си взема очилата.
– Okay! Чакам те пред входа.
Мишето слезе долу и почака Калин да дойде. Точно когато той слезе, от съседния вход излезе онова момче с качулката, но този път със себе си водеше и куче.
– Калине, този ми се струва доста странен и подозрителен.
– Е, ти пък – засмя се той.
– Виж го как изглежда. Като някоя монахиния.
– Ти ще ме убиеш направо. Стига си гледала хората. Върви.

***

След около един час Вики и Краси вече бяха пристигнали на кастинга и чакаха реда си. След дълги спорове Вики най-накрая се съгласи да изиграе сценка по сценарий на гаджето й. Личеше си, че е роден да работи в тази сфера. За по-малко от 10 минути успя да измисли какво да покажат на журито…
Дойде техния ред и те влязоха. Говореха на английски. (предод)
– Здравейте – каза един от членовете на журито.
– Здрасти – отвърна Краси.
– Какво сте ни подготвили. Какво ще гледаме?
– Кратка сценка.
– Педполагам, че е от някой филм. Кой?
– Аз я измислих.
– Интересно. Нека да видим.
Двамата започнаха да играят…
Вики седна на един от столовете, които бяха на сцената, и започна да се гримира пред огледалото.
– Колко съм красива – говореше си тя. – Няма как някой да не се влюби в мен. Млада, красива и умна. Е, за третото излъгах, но…
– Я чакайте малко – обади се отново човека от журито.
– Не се ли получи?
– Напротив. Вие, сладурано, сте родена, за да бъдете актриса. Вие бяхте последните кандидати. Остана само главната роля, която трябва да бъде изиграна от жена и Вие сте най-подходящата.
Краси като чу това се ядоса и излезе от залата.
– Много се радвам, но аз дори не довърших.
– Видях, че имате талант. Другото не е важно.

***

Михаела и Калин бяха в парка и хапваха. От близкото заведение си бяха поръчали порция кюфтета и пържени картофки. Докато хапваше Мишето видя кучето на “странния тип”, а след това и самия него. Не можеха да видят лицето му. От кого се крие този, помисли си тя.
– Калине, ето го пак.
– Е, стига де. Какво толкова? Момчето си разхожда кучето.
– Не знам. Имам чувството, че ме следи.
– Я не се филмирай. Стига глупости. Яж.