Течение 19

След около 2 часа летене Ради и Тео кацнаха на летището в София, което накара младежа да си спомни за Калин – деня, в който той се върна от Америка…
Пред летището ги чакаше BMW-то на съдружника на Ради. Те се качиха и той ги отведе на мястото. На Тео много му хареса местоположението на ресторанта. Беше в обкръжението на един от градските плажове.
– WOW – каза Тео. – Много е яко.
– Харесва ти, нали?
– Какво приказваш!? Страхотно е.
– Радвам се, че ти харесва. Твое е. Само твое. Аз изобщо няма да ти се бъркам. Ти си шефа. До края на седмицата ще ти преведа в сметката още няколко хилядарки, с които да се погрижиш за заведението.
– Супер. Вече даже имам идея как да го обзаведа.
– Креативен си. Оттук нататък сам ще си изкарваш парите.
– С най-голямо удоволствие – усмихна му се Тео.
– Хубаво, вече си имаш заведение и аз не ти трябвам, така че тръгвам.
Сина му се засмя.
– Не е нужно да си намираш причина. Просто кажи, че ти е мъчно за мама.
– Да, така е. Мъчно ми е за ЖЕНА МИ.
– Хах, хубаво. Ще се чуем после.
– Хайде, синко, че и без това имаме много работа във фирмата. От теб искам много внимателно да помислиш какво искаш да направиш. Виж какви неща трябва да се купят и направо ги поръчай. По-късно ми се обади, за да платя.
– Благодаря ти, тате
– Хайде, чао.
– Да… и както каза мама УМНАТА.

***

“Странния тип” все още се навърташе из парка, в който бяха Михаела и Калин. Момичето дори вече започна да се притеснява. На Калин му направи впечатление, че тя само в него гледа.
– Момиче, стига си го гледала. Ще вземе да ми изкараш боя накрая. Остави човека да си живее живота.
– Не знам. Дали не ни следи наистина.
– Пфф. Стига си дрънкала някви небивалици. Света не се върти около теб.
– Мислиш, че всичко това е случайност, така ли?
– Не го мисля, сигурен съм.
– Виж, Калине. Сутринта беше пред входа, преди малко пак беше пред входа, а сега е тук при нас – в парка.
– Леле! Спри. Доспа ми се от теб. Тръгвам си.
Калин стана от пейката и тръгна. Михаела го последва.

***

Радостна от новината, че ще играе главна роля в холивудска продукция, Вики излезе от залата.
– Краси – изкрещя тя. – Къде си?
Огледа се тук-там, но не го видя.
– Ох, къде е отишъл?
Тя набра номера му, но телефонът му беше изключен, което я накара да отиде в хотела, в който бяха отседнали.
Макар че беше на 10-15 минути пеша, тя предпочете да си хване такси и ето… След 4 минутки вече беше пристигнала. Спести време.
Голям мързел. Стаята беше на втория етаж, но тя отново избра съвременния вариант – асансьора.
Качи се и влезе. За нейно щастие той беше там.
– Какво стана? Защо си тръгна?
– Знаеш, че аз исках да участвам, но този избра теб.
– Е, какво можех да му кажа.
– Ако не друго, то поне можеше да му откажеш.
– Но защо да го правя? Нали и без това ти все ми казваш, че трябва да си намеря работа и да изкарвам пари. Ето, сега имам тази възможност. Благодаря ти – тя го целуна. – Ако не беше ти, сега нямаше да имам този шанс. Обичам те!
– Абе, ти подиграваш ли ми се?
– Не, защо ми е да го правя?
– Момиченце, още днес отиваш при онова старче и му казваш, че не желаеш да участваш в неговите глупости.
Краси не можеше да приеме факта, че приятелката му може да стане световно известна и ще сбъдне мечтата, която той така и не успя.
– Да бе, да. Защо да го правя. Ти сам ме накара да отида.
– Да, а сега те карам да откажеш.
– Ти луд ли си? Имам шанс да стана популярна личност и не мисля да го пропилявам дори това да ми коства връзката или семейството ми.
Той горкичкия не можеше да повярва на думите й.
– Ти чуваш ли се какво говориш?
– Ако си с мен, бъди с мен. Ако ли не, чао. Аз искам да се занимавам с това и никой, ама абсолютно никой не може да ме спре.
– Не мога да те позная – каза той, взимайки куфара си, който все още не беше отворил. – Още отсега се главозамая, не ми се мисли нататък какво ще става.
– Какво правиш, по дяволите? Къде тръгна?
– Тръгвам си. Не искам да имам нищо общо с хора, които целят слава и нищо друго. Желая ти успех.
Краси излезе от хотела и веднага се запъти към летището. Малко преди полета му той реши да се отбие в банката, за да блокира кредитната карта на вече бившето му гадже.

***

Тео се прибра в дома си леко омърлушен. Страдаше заради загубата на най-добрия си приятел. Приближи се до огледалото и се вгледа в собствения си образ.
– Виж се само – каза си той. – Виж на какво си заприличал. Откога не си виждал самобръсначка? Не помниш. Стегни се. Не се предавай. Вече имаш собствен бизнес, СОБСТВЕН. Живота продължава.
Ей така сам си вдъхна сили, защото нямаше кой друг да го направи. Излезе навън, погледна към небето и започна да крещи:
– Калине, братчето ми!!! Ще сбъдна детската ни мечта. Не успяхме да я осъществим заедно, но нищо. Аз знам, че сега гледаш отгоре и се усмихваш. Знам го! Радваш се. Ще видиш. Ще направя най-красивия ресторант в света. Нищо няма да му липсва. Обещавам ти… Обичам те, братлееееееее!!!
След като изговори всичко това някак му стана леко. Вече наистина чувстваше, че Калин е с него и силно вярваше, че ще управляват бизнеса заедно.
Тео извади лаптопа си и започна да планира обзавеждането на заведението. По-рано беше снимал изцяло помещението и сега, гледайки снимките, той си представяше колко уютно и свежо ще се получи с новите мебели.