Течение 20

Въпреки случилото се Вики реши да остане докато свърши плануваната почивка. Бяха платили за цяла седмица, което значеше, че й остават още горе-долу пет дни, а и освен това имаше още една причина да остане в Дубай – филмът, в който щеше да участва. Не можеше да си намери място от щастие и вълнение. Жалко, че гаджето й не искаше да бъде до нея в този готин момент. Когато той си взе куфара и напусна хотелската стая, тя се почувства ужасно. Беше й много тъпо, но само няколко минути по-късно й се оправи настроението.
– За какво ми е този!? Вече имам цел в живота, ще градя кариера. Нямам нужда от него.
Стана от леглото, пусна си телевизора, за да може да гледа предаването на майка си. Изобщо не съжали за избора си, защото гост на Ивета беше рапъра Drake.
– Ейй, веднъж да покани един свестен човек. Евала, мамче.
След края на интервюто Ивета подкани хип-хоп изпълнителя да изпълни своя песен. Когато той стана и отиде на малката сцена, Вики взе дистанционното, за да го използва като микрофон и запя заедно с него: You used to call my on my… You used to you used to… YEAH! You used to call my on my cell phone…

***

Тео отвори един онлайн магазин и започна да разглежда артикулите. Имаше огромно разнообразие от продукти. Той все още не беше решил какво точно да поръча…
След дълго цъкане в нета той видя една машина за кафе, която много му хареса.
– Не може без кафе – каза си той и реши да звънне, за да я поръча.
Бръкна в джоба си и си спомни, че телефона му не е в него.
– Голям съм глупчо. Нали го забравих – стана да го търси. – Къде ли съм го оставил?
След дълго обикаляне в хола той реши да се качи в стаята си. Спомни си, че последно там го беше оставил. Паметта не го излъга. Там беше. Взе го и отново се върна в хола.
– Хайде, включи се. Какво ти става?… Ааа! Нямаш батерия. Така кажи де… Да ве. Ще кажеш…
Тео включи телефона да се зарежда, след което продължи да разглежда стоките и щом си харесаше нещо, го записваше в тетрадката, която беше пред него.

***

Докато се прибираха Калин и Михаела минаха през градския плаж.
– Ей, хайде да влезем.
– Не, друг път.
– Хайде де. Времето е толкова хубаво.
– Е, щом толкова искаш…, но ние нямаме бански.
– Голяма работа. Баба ти все с бански е плувала.
– Хайде, влизай.
Калин се държеше като някое малко дете, а Михаела като негова майка. Тя отиде при момчето, което изпълняваше ролята на касиер и поиска да заплати за двамата.
– 20 лева, моля – каза й той.
Тя бръкна в джоба си и видя, че има точно толкова. Нямаше как да ги даде, защото после нямаше да може да купи нещо за ядене и затова реши да плати само за Калин.
– Леле, много съм разсеяна. Нека бъде само за един. Забравила съм си парите – така излъга, че чак си повярва.
След като плати тя отиде при Калин, който вече беше във водата.
– Няма ли да влезеш? – попита я той.
– Не, не искам. Не ме бива.
– Спокойно де. Ако тръгнеш да се давиш, аз ще…ти помогна.
– Много смешно. Аз ще се грижа за теб, а ти ще ме удавиш. Браво на тебе!
– Пошегувах се, Миши бейби. Миши бейби!
– Миши бейби? Това пък откъде го измисли?
– Дойде ми отвътре. Дълбоко от сърцето.
– Не знаех, че си толкова романтичен.
– Аз и романтика? Къде прочете този виц?
– Толкова си забавен, че чак досаден.

***

След 2 часа чакане на летището Краси се качи в самолета и полетя за София. През цялото време той говореше по скайп с Бориса.
– И к’во? – попита го тя. – Избра “кариерата” пред теб.
– Да, човек. Не питай. Не мога да повярвам. Бахти човека е.
– И ти не си цвете за мирисане, ама…
– Какво аз?
– Играеш двойна игра.
– Не те разбрах.
– Не, иска ти се да не си разбрал. Много добре разбираш за какво ти говоря.
– Какво се опитваш да ми кажеш?
– Опитвам се да ти кажа, че е крайно време да избереш коя от двете ни искаш. Мен или Виктория. Става ми тъпо, когато идваш при мен и миришеш на нейния парфюм.
– О, моля те. Ти ли си за дума? Пфф! Кой ми го казва само.
– Сърдита съм ти.
– Не, не. Почакай. Не исках да кажа това. Аз просто…все тая. Нали знаеш колко много те обичам!?
– Не, не знам.
– А искаш ли да разбереш.
– Думи, думи и пак думи. Всички знаем колко си силен на думи.
– О, така ли? Довечера къде ще си.
– В нас, много ясно. Аз не съм като теб всяка вечер да си свалям гащите в различни домове.
– Леле.
– Скучен си, ще ти затворя.
– Довечера ще ти покажа аз кой е скучен.
Разговорът прекъсна.
– Кучка – изпсува Краси.

***

Вики тъкмо беше заспала, когато телефонът й звънна.
– Оф, на майка ти… – тя вдигна. – Не знам кой си и защо звъниш, но дано да е важно… Аа! Вие ли сте? Извинете ме, аз малко… Но как така?… Не е възможно… Вие ми казахте, че аз съм най-подходяща за ролята… Разбирам… Всъщност нищо не разбирам… Вие подигравате ли ми се?… Няма чакай. Аз зарязах приятеля си заради тази роля, а Вие сега ми казвате, че сте намерили по-добра от мен… Ще ви съдя. Това е чиста подигравка. Играете си с… Затвори.
Тя удари телефона в земята и започна да крещи като откачена.
– Идиоти!!! Боклуци!!! Нещастници!!!

***

Два часа по-късно Калин и Михаела вече се бяха прибрали. Докато обядваха <i> Миши бейби </i> получи СМС, който я извести, че Тео си е включил телефона.
– Ааа!!! Най-накрая – каза тя.
– Какво стана? От националната лотария ли? – пошегува се той. – Колко милиона спечели?
– Почакай малко – отвърна Михаела и излезе в коридора, за да говори с Тео. – Ало, Тео… Къде беше? Хиляда пъти ти звънях, но телефона ти беше изключен… Разбирам. Може ли да дойдеш в нас? … Просто ми е много тежко и имам нужда да си поговоря с някой… Добре, чакам те.
– Калине – каза тя като се върна в хола. – Качи се бързо в стаята и не мърдай оттам.
– Но защо?
– Не задавай въпроси. После ще ти кажа.
– Окей! Спокойно, Миши бейби. Качвам се.
Той се качи. След около десетина минути дойде Тео. Михаела веднага се направи, че й е лошо и има чувството, че ще припадне.
– Мише, добре ли си?
– Да, добре съм. Би ли ми донесъл хапчето.
– Разбира се. Само кажи къде е.
– Горе в стаята.
Тео се качи по стълбите, стигна до стаята и влезе…