Течение 21

Краси беше твърдо решен да отмъсти на бившата си приятелка. Всъщност не искаше да си отмъщава, а просто да й бие един игнор и толкова. Още щом слезе от самолета той се отби до ключаря, който му беше много добър приятел.
– Чочо?
– Краси? – изненада се той. – Ти ли си?
– Е, кой да е!?
– Не можах да те позная, отдавна не си идвал.
– Така е.
– Е, разказвай. Как си, що си? Кой вятър те довя тук? Защо не се отбиваше?
– Ами, братле, знаеш как е… Работа, работа и пак работа.
– Ти и работа? – засмя се. – Оу, моля те!
– Ами то да забиваш мацки също си е занаят, даже талант.
– Ама разбира се, че е така.
– Много ясно.
– Искаш ли да пийнем по нещо.
– Не, бързам. Дойдох, за да те помоля за нещо.
– Кажи?
– Искам да сменя бравата, май така се казва. Абе, да отварям с друг ключ. Спешно е!
– Сега ли?
– Не сега, веднага.
– Но аз обещах на един друг клиент.
– Колко ще ти плати той?
– 30 лева.
– WTF! Ела и ще ти дам 300.
Когато разбра колко пари ще вземе, очите на Чочо светнаха и той веднага се съгласи.
– Да вървим тогава.

***

Ядосана от факта, че я изритаха от филма, Вики реши да се прибере и да се извини на гаджето си. Не беше постъпила правилно с него. Набързо си събра партакешите и напусна хотела. Още видя първото заведение тя влезе и се настани на една от масите. Умираше от глад.
– Добър ден! Какво ще желаете?
– Дайте ми една порция скариди, порция миди и малко Калкан.
– Добре, нещо за пиене?
– Може да ми донесете една газирана вода.
След около десетина минути й сервираха яденето и тя започна да се храни сладко. След като изяде всичко до последната хапка, поиска да й дадат сметката.
– $312,87, моля.
– Okay! Мога да платя с карта, нали?
– Разбира се.
Вики извади картата й я подаде на келнера.
– Заповядайте.
– Съжалявам, но не може да платите с тази карта.
– И защо да не може?
– Ами картата е невалидна. Изтекла е.
– Странно. Няма проблем. Ще платя в брой.
Тя извади всичките си пари, които бяха точно $300.
– Имам само толкова.
– Не стигат.
Тя свали златния пръстен, който й беше подарък от Краси.
– Това на колко се равнява?
– Точно. Хайде, махай се преди да е дошъл шефа.
– Но почакай.
– Няма чакай. Изчезвай.
Той я изгони като мръсно кученце.

***

Когато Тео влезе в стаята, Калин лежеше на леглото и четеше някакво списание. Тео изобщо не го забеляза докато не го чу да казва нещо.
– Оп-оп. – Ти сигурно си гаджето на Миши бейби, нали?
Той се обърна и едва не припадна.
– Калине?
– Кажи к’во ти трябва!?
– Калине? Ти ли си?
– Не, аз съм Орхан.
Михаела влезе и се ухили.
– Изненадаааа – каза тя.
– Но… За Бога… Как така?… Сънувам ли?
– Леле – започна Калин. – Този все едно видя Анджелина Джоли.
– Мише, това той ли е?
– От кръв и плът.
– Но… Как е възможно това? Не, не може да е той.
– Тео, той е. Не виждаш ли?
Младежа видимо се обърка. Не знаеше какво да каже и затова слезе долу в хола. Цялото това нещо му дойде като гръм от ясно небе.
Няколко часа по-късно Тео вече беше успял да приеме, че най-добрия му приятел е жив. Не можеше да му се нарадва. Започна да го прегръща като ненормален.
– Ей, пич – каза възмутено Калин. – Ако ти си обратен, аз не съм.
На Тео му стана много смешно.
– Не съм, братле. Просто не мога да ти се нарадвам. Ти си тук. Жив си.
– Да, а ти как се казваш?
Тези думи направо го прободоха в сърцето. Тео веднага се обърна и погледна Михаела с въпросителния си поглед.
– Доктора каза, че това е нормално
– Кое е нормално? Че не ме помни ли?
– Заради операцията е, спокойно.
– Ще се оправи, нали? – попита я той, но не получи отговор. – Калине, братчето ми, виж ме. Аз съм Тео, най-добрия ти приятел. Наистина ли не ме помниш? Не помниш ли как ритахме на площадката, как влязохме за първи път в клас и как забихме първите си гаджета?
– Тео? Мм, хубаво име. Аз съм Калин, приятно ми е.
– Е, не. Не може да бъде.

***

Вики се скиташе безцелно покрай летището. Нямаше пари да си купи билет. Няколко пъти се опита да се свърже с майка си, но телефонът й беше изключен.
Обикаляки, беше забравила за времето, което направо летеше. Часът беше 23:51 (българско време). Навън вече се беше притъмнило. Докато се скиташе насам-натам с куфара си до нея се приближи един мъж на около 30 години.
– Ей, маце – започна да й говори той. – Ще заминаваш ли някъде?
– Къде мога да стигна без пари!?
– Пари ли нямаш?
– И стотинка даже.
Той се приближи до нея и започна да я опипва.
– К’во правиш ве, дъртофелник?
– Сега ще ти покажа. Много ще ти хареса, ще видиш.
– Пусни ме. Пусни ме. – крещеше тя.
Онзи идиот й се нахвърли и се опита да я изнасили. Тя обаче успя да се добере до стъклената бутилка, която беше до главата й. Взе я и го удари два пъти в главата, след което той припадна. Вики се изправи, хвърли бутилката и започна да рови в чантата на този мъж. Вътре имаше адски много пари. Тя сложи всичките в куфара си. Надъното на чантата му видя, че има пистолет. Притесняваше се, че този ще я предаде в полицията… Взе пистолета и изпразни