Течение 22

Симо и Петя (родителите на Краси) тъкмо си бяха легнали, когато телефона звънна.
– Ало – обади се бащата. – Идваш си? Но защо толкова рано? Нали щяхте да седите до края на седмицата!?… Ела тук, не сме се виждали отдавна… Добре тогава… Лека и на теб.
– Краси ли беше?
– Да.
– И какво каза?
– Върнал се е.
– Защо не му каза да дойде тук?
– Казах му, но той отказа. Утре щял да дойде.
– Аз ще го оправя него.

***

Вики беше колкото доволна, толкова и стресната. Радваше се, че е успяла да накаже този изверг, но съжаляваше, че му е отнела живота. Всичко стана от гняв. Някакъв грозен педофил да се възползва от момиче като нея… Тя хвърли пистолета и се отправи към летището. След по-малко от 4 часа тя кацна в София. Оттам си хвана такси и право вкъщи или по-точно в дома на Краси. Опита се да вкара ключа в ключалката, но не успя.
– Какво? – изненада се тя. – Как така?
Тя започна да блъска по вратата. Не след дълго тя се отвори и Вики видя чисто голия Краси.
– Оуу, ти ли си? – попита я той.
– Как не те е срам да отвориш така вратата – отвърна му тя, опитвайки се да влезе, но не успя.
– Чакай малко, ти къде влизаш?
– Как къде!? В нас съм си.
– Груба грешка! Това е бившия ти дом.
– И сегашния мой – присъедини се Бориса, която също беше чисто гола.
– Точно с тая ли?
– Моля те, вече не се бъркай в живота ми. С коя ще се целувам, с коя живея, с коя ще си лягам… нищо това теб не те засяга. Хайде, чао. Напусни, ако обичаш.
Краси я избута навън и затвори вратата. Тя пък от своя страна започна да крещи и да блъска.
– Ти знаеш ли какво преживях, само и само за да се прибера, за да дойда при теб. Знаеш ли какво щеше да ми се случи? Не знаеш! Чак ключалката сменил. Идиот! Нещастник! Пукни! Мразя те! Много те мразя! Мислех си, че знача нещо за теб…, че мога да разчитам на теб, но явно съм грешала… Жалко! Много жалко.

Вътре в апартамента стана спокойно.
– Леле, най-накрая млъкна – каза Бориса. – Голям нахалитет. Какво иска от теб? Да си ходи при оня…как се казваше?
– Калин?
– Да, онова бедняче.
– Опасна си, ей – засмя се той. – Таа, докъде бяхме стигнали?? Аа! Сетих се.

<center> *** </center>

На сутринта Тео беше станал рано, за да купи топли банички от близката баничарница. Когато се върна и видя, че все още никой не се е събудил, той реши да се качи в стаята, в която спеше Калин. Напълно забравил, че той не го помни, Тео пусна The Voice и усили максимално, което успя да събуди спящия.
– К’во си мислиш, че правиш ве, идиот?
– Добро утро и на тебе.
– Ако не ме беше събудил, можеше да е добро. За к’во го направи?
– Ти обичаш така.
– Обичам баба ти трънкина.
Тео леко се обиди и слезе долу. След около 5 минути дойде и Михаела.
– Какво сте се развикали рано, рано?
– Питай гаджето си…
– … Ти вчера искаше да говорим за нещо…
– Извикай Калин, ще закусваме.
След малко и тримата бяха на масата.
– Хора – започна Тео. – Искам да Ви кажа или по-скоро да Ви предложа нещо.
– Заповядай – пошегува се Калин. – Сцената е твоя. Ти си звездата в “Кой е по-по-най?”
– След около месец отварям заведение близо до плажа.
– Сериозно?
– Да, Мише. Ще бъде яко, ако управляваме този бизнес заедно.
– Аз съм съгласна.
– Аз също. И без други се чудя с какво да се занимавам.
– Тоест приемате, така ли?
– Естествено.
– Супер! Много се радвам, че ще работим заедно.

***

Вики беше останала да нощува в дома на майка си. Докато някои вече бяха закусили и излезли по задачи, тя все още спеше и… сънуваше:

Тя лежеше по бански, а Калин плуваше в басейна.
– Ейй, захарче – каза му тя. – Ела при мен, липсваш ми.
– Само още няколко гмуркания. Водата ме привлича.
– Да, но моето привличане е сто пъти по-силно от нейното.
Изведнъж дъното на басейна се отвори, изчака Калин да попадне дупката и чак тогава се затвори.

Вики се изправи рязко.
– Калине!