Вики стигна до гробищния парк и веднага се запъти към гроба на баща си. Отне й около десетина минути. Когато вече беше до бялата плоча, тя седна и започна да му говори.
– Ти защо ме остави? Защо ме остави на тази? Никой не ме е обичал толкова, колкото ти… Много ми липсваш, татенце. Само ако знаеш какво ме сполетя… Аз не исках да става така, но много се стреснах. За съжаление късно разбрах, че не биваше изобщо да си тръгвам. Прибрах се заради Красимир, а той… Не знам какво да правя. Семейството на онзи мъж е обявило награда от $10 000 000 за този, който ще ме предаде. 100% съм сигурна, че ще прекарам остатъка от тъпия ми живот в затвора. Помогни ми, тате. Моля те, помогни ми.
***
Когато се нахраниха, Бориса смачка вестниците и тръгна към кухнята, за да ги изхвърли в кофата, но Краси я спря.
– Почакай малко. Дай вестника, дето е най-отгоре.
– Вземи – подаде му го тя, след което отново се запъти към кухнята.
Докато тя беше там, той прочете на един дъх статията за Вики.
– Bitch, искаш ли да станем милионери? – каза той, когато Бориса се върна в стаята.
– Да, бе… То така се става милионер.
– Виж тази статия – каза й, набирайки един номер.
Той се обади на един свой приятел от районното.
– Ало… К’во става, мой брат?… И аз съм добре. Нали издирвате момичето, което е извършила убийството в Дубай!?… Аз знам къде да я намерите… Добре, чакам те.
– Миличък, това вярно ли е?
– Естествено. Сега хем ще й дам урок, хем ще стана още по-богат. С един куршум два заека.
***
Михаела му наговори какви ли не лоши неща за Виктория, което накара Калин да си отиде в стаята. Тресна вратата и я заключи. Вече лека-полека започваше да си спомня кой е. В главата му сякаш имаше пъзел, който трябваше да подреди, за да разбере кой е.
Долу в хола Мишето и Тео говореха за него.
– Тео, не мислиш ли, че е много по-добре, че не помни нищо?
– Как така?
– Сега ако разбере за семейството си, ще се затвори в себе си. Ще преживее цялото онова нещо отначало. Ако не помни, можем да му създадем една по-добра представа за миналото, не мислиш ли?
– Ами нас? Той не ни помни. Какво ще му кажем?
– Ето какъв е плана… Майка му е починала при самото раждане, а баща му е бил пропаднал пияница и социалните са го взели от него. По-късно се появила негова баба, която го осиновила. Малко след като е навършил пълнолетие, тя е починала и той е останал сам.
– Ами ние къде сме?
– Е, вярно… Чакай да помисля… Сетих се… И ние сме били в дома, там сме се запознали.
– Абе, ти добре си го измислила, но нали знаеш, че ако си спомни всичко, никога повече няма да иска да ни погледне.
– Щом досега нищо не си е спомнил, надали някога ще си спомни.
– Не знам, на мен не ми се рискува.
***
Краси и Марио, от районното, бяха пред дома на Вики.
– Планът е следния – започна Красимир. – Аз влизам вътре и щом ти звънна влизаш, окей?
– Супер, разбрахме се. Хайде, действай.
Ивета все още мислеше за случилото се, когато на вратата се позвъня. Тя отиде и отвори, беше Краси.
– Здравей, лельо Ивета – влезе в образ той. – Току-що разбрах за случилото се и…
– Ти с какви очи идваш тук?
– Вижте, не бях много справедлив с Вики. Много съжалявам за случилото се. Дойдох, за да й се извиня и да си бъдем както преди.
– Хубаво си дошъл, но тя излезе.
– Къде е отишла? Горе-долу след колко време ще се върне?
– Нямам представа, защото изобщо не знам къде е.
– Няма нищо. Аз ще я почакам.
Краси влезе и седна на дивана. Чувстваше се като у дома си.
– Искаш ли нещо за пиене?
– Сипи ми една чаша вода, ако не те мързи.
– Разбира се. Сега ще ти донеса.
Разтревожената жена изтича в кухнята и веднага звънна на дъщеря си.
Телефона й беше изключен и на Ивета не й остана нищо друго, освен да остави гласово съобщение.
– Ало, Вики. Не знам къде си, но изобщо не се прибирай. Не идвай тук, разбра ли? Твоичкият дойде. Казва, че иска да ти се извини, но аз много не му вярвам. Знам ли го. Недей да идваш тук, защото може някой да те види и да те предаде в полицията. Бягай. Покрий се. Иначе ще трябва да кажа, че аз съм те накарала да го убиеш. Не искам да стигаме дотам. Бягай.
След като приключи с молбите тя се върна в хола.
– Ама лелче, къде ми е водата?
– Оу, извинявай. Сега ще ти я донеса.
– Недей, стой тук. Докато се върнеш ще ми се отпие.
Тъкмо когато се канеше да седне, на вратата се звънна. Ивета стана и отвори.
– Вики?
– Разкарай се.
– Миличка, добре ли си? – попита я Краси
Тя си мислеше, че на него наистина му пука как е тя. Забрави всичко и го прегърна.
– Не съм добре, захарче. Не съм.
– Спокойно! Всичко ще се оправи. Каквото и да стане знай, че ще съм до теб. Добро или лошо.
В Краси се събуди съвестта, но въпреки това не се беше отказал от парите. След като малката убийца седна и си остави телефона на масата, Краси звънна на Марио и след по-малко от пет минути на вратата се чу диво тропане. Ивета чак се изплаши.
– Кой е? – попита плахо тя.
– Отаряй, полиция!
Жената изтръпна и веднага погледна към Вики, която пък гледаше Краси.
Ивета отвори.
– Търсим Виктория…
– Аз съм – предаде се тя.
– Трябва да дойдеш с нас в участака. Заподозряна сте в убийството на Никълъс Холт.
Коментари
Публикуване на коментар