Стига

Където и да погледна, виждам тебе
и става ми тъпо. Така е от известно време.
Така е от деня, в който за последно ме прегърна,
след което излезе и повече не се върна.

Хубаво! Не искаш да си с мен, по пътя си върви
и да ми изкачаш пред очите престани.
Радио, телевизия, интернет…ти си навсякъде.
Искам да бъда там, където тебе няма те.

Толкова болка, толкова сълзи…, а бях такава лига.
Плаках за нещо, което не плаче за мен, но вече стига.
Имам една цел и тя е да те забравя.
Няма да ми е никак лесно, но ще трябва.

Стига! Писна ми да страдам.
Точно когато се изправя, ти идваш и отново падам.
Кажи, не те ли стигна,
че от страх да не си тръгнеш не можех да мигна.