Няма те

От сън ставам, треперещ цял,
знаеки, че живота ми вече е черно-бял.
Цветове виждам, когато сънувам,
защото само тогава твоя прекрасен глас чувам.

Влизам в нашата стая и веднага сърцето ме заболява.
Поглеждам към леглото и виждам, че теб те няма.
Това е причината за сегашното ми състояние.
Много често ми се иска да изгубия шибаното си съзнание.

Искам да си загубя паметта и да не те помня.
Не искам да разбирам, че това, което ти правех аз, сега го прави оня.
Където и да погледна, тебе няма те.
Не съм до теб и това едва ли теб ранява те.

Няма те и няма и да те има.
Отиде там, където е лято, а мен ме остави във вечната зима.
Знаеш ли… откакто теб те няма, стана много студено.
Не мога да се сгуша в теб. Твоето тяло за мен е забранено.