Течение 27

Калин се изправи рязко и се огледа. Просто сън, помисли си.
– Бахти филмите – каза си той и стана.
Облече се и слезе долу в хола, където Тео и Михаела вече поръчваха мебелите.
– Супер – каза Мишето. – Чакаме Ви!
– Ама нали и аз щях да избирам мебели?
– Брат, вчера те повиках, но ти каза, че не искаш.
– Пфф. Все тая. Гладен съм.
Тео отиде до хладилника и го отвори.
– Майчице мила – извика той. – Тук няма нищо. Бомба!
– Тука е така – каза Калин. – Един ден ядеш, два не. После два дни ядеш, месец гладуваш.
– Е, добре тогава. Отиваме да пазаруваме.
– Сега ли? – изненада се Михаела.
– Калин е гладен, аз също, сигурно и ти.
– Добре де, но нали чакаме да пристигнат мебелите…
– Еей, вярно. Тогава ти оставаш тук, а ние отиваме да пазаруваме…по мъжки.
– Пазар по мъжки? – засмя се тя. – Това за пръв път го чувам.

***

Георги прекара нощта в килера с разбит нос. Нямаше да се стигне дотам, ако беше изпълнил заповедта на “шефа” си. Той искаше от него да направи Ивайло инвалид, за да може да се мъчи цял живот.
Пребития стана от т.нар легло (дъски, покрити с чершаф) и се опита да излезе от стаята, но вратата беше заключена.
– Ванка – започна да крещи той. – Ей, отвори. Чуваш ли? Отвори проклетата врата.
– Ще стоиш там, докато не се научиш, че трябва да изпълняваш всичко, което ти кажа.
– Отвори бе. Трябва да говорим.
– Говори де, аз те слушам.
– Не мога така. Отвори, моля те.
Иван отключи вратата и пусна Гошо да излезе.
– Абе, ти нормален си?
– Виж го ти малкия. Още не съм те пуснал, а ти вече започна да нареждаш. Трай, че ще те върна в дупката.
Георги се приближи до печката, с която се отопляваха, за да се сгрее. Беше премръзнал.
– Е – започна Иван, – какво реши? … За Ивайло имам предвид.
– Оф, братле… Нека спрем с това, моля те. Виж докъде стигнахме заради тоя. Навсякъде се стреля. Цяло чудо е, че сме живи.
– Добре, жено – ядоса се той. – Разбрах, че те е страх.
– Защо поне веднъж не се поставиш на мое място? Имам жена и деца, които не съм виждал от…
– Млъкни бе! Ти мен питаш ли ме к’во ми е? Всички мислите само за себе си. Ще видиш жена ти, споко.
– Отиваме ли си?
– Да, сега ще се обадя да докарат вертолета.

***

Ивета се събуди и без изобщо да мисли взе телефона си. Потърка очите си, защото не виждаше почти нищо, и набра номера на Христо, нейн приятел.
– Ало – каза тя, след като той вдигна. – Имаме проблем, голям проблем… Не е за по телефона, нека се видим… Добре, след час съм там.

***

Тео и Калин бяха пред един хипермаркет.
– Ще взимаме ли количка? – попита Калин
– Е, много ясно. Не съм кошница.
– Дай стотинка.
Тео му даде монета от 50 стотинки и той отиде да вземе една количка, след което влязоха в магазина. Докато разглеждаха какво има и какво трябва да купят, Калин се сети за нещо…
– Абе, братле – започна той. – Ти знаеш ли, че ще докарат мебелите в нас!?
– Разбира се, че да. Нали аз ги поръчах.
– Правиш нещата сложни. Защо направо не им каза да ги закарат в ресторанта? Иначе ще трябва ти да ги откараш. Какъв е смисъл да ги оставят в апартамента!?
– Е, вярно. Много съм тъп. Почакай, ще се обадя на Михаела.
Тео си извади телефона и набра номера й.
– Ало, Мише. Пазиш номера на тези с поръчката… Екстра. Обади се и им кажи да закарат всичко в ресторанта. Супер, благодаря ти!… Сега влязохме в магазина, така че не знам… Абе, ще се видим, когато се видим. Чао!
Затвори телефона и продължи да разглежда.
– Ей, братле – отново започна Тео. – Искаш ли довечера да ядем пица? Аз искам.
– Много ясно, кой не обича пица!?
– Гаджето ти – засмя се.
– Михаела?
– Точно.
– Не вярвам.
– Когато се приберем и видиш, ще повярваш.

***

Краси имаше среща със семейството на починалия Никълъс. Когато те го видяха, веднага го прегърна.
– Много ти благодарим – каза майката на загиналия мъж. – Благодарение на теб онази изродка ще си получи наказанието.
– Радвам се, че помогнах.
– Носим ти парите – намеси се и бащата. – Заповядай. Харчи си ги със здраве и отново ти благодаря. Радваме се, че извършителя ще бъде наказан.
Здрависаха се и се отдалечиха един от друг. Краси веднага отиде да внесе парите си. След около десетина минути той беше пред банката. И влезе и си откри нова сметка, по която бяха преведени точно 10млн. долара.
– Богат съм – каза си той след като излезе.
Беше много доволен, защото тези пари не бяха на баща му, а негови. Само негови.
Сети се, че беше обещал на родителите си, че ще мине да ги види. Обещание, което отново не спази. За кой ли път?

***

Ивета пиеше сутрешното си кафе в “Инкогнито” и чакаше Христо. Сетне той дойде.
– Когато ми се обади се притесних и веднага дойдох. Разбрах за съпругът ти, съоблезнования.
– Благодаря!
– Какво става? Каза, че имаш голям проблем.
– Вики ще влезе в затвора.
– Вики?
– Дъщеря ми.
– О, Боже! Но защо? Какво е станало? Тя е кротко момиче.
Ивета му обясни всичко. Той беше адвокат и обикновено знаеше как да действа, но този случай правеше изключение.
– Ивета, много съжалявам, но няма да мога да ти помогна. Искам, но не мога.
– Защо да не можеш? Нали си адвокат…
– Да, но помисли малко. Как съдът ще я оправдае, след като има толкова много доказателства, сред които и видео материали. Просто е невъзможно. Сама каза, че на записите ясно се вижда как го е убила.
– Недей така – жената започна да плаче. – Направи нещо, моля те! Тя не го е направила нарочно…

***

Михаела беше пред заведението, където току-що бе пристигнал тира с поръчките. Имаше страшно много неща. Когато го отвори, Мишето се втурна да разтоварва, но един от доставчиците я спря.
– Чакай малко, дребосъче. Ще вземе да ти стане нещо. Остави на нас.
Михаела остана приятно изненадана. Наистина мислеше, че ще трябва сама да разтовари всичките тези тежки неща.
– Винаги ли разтоварвате на клиентите си?
– Абсурд! Никога не помагам на никого, но щом видях такава мацка, просто нямаше как да не й помогна.