Течение 28

Докато Симо и Петя закусваха, на вратата се звънна.
– Аз ще отворя – каза той и стана, беше Краси. – Охо, ти благоволи да се появиш.
– Добро утро и на теб, няма ли да ме поканиш да вляза.
– Влез де, не съм те спрял.
Двамата влязоха и седнаха на дивана, а Петя продължаваше да се храни.
– Нали щеше да дойдеш като се върнеш от Дубай… – подхвана го майка му.
– Да, мамо… Щях да дойда, но се случиха много неща и дори не успях да се сетя за обещанието си, но ето ме. Сега съм тук.
– Заради това с Вики ли се върна? – започна и Симо.
– И вие ли сте разбрали!?
– Е, как не. Пуснаха новината по всички телевизии, вестници и сайтове. Казвай какво става…
– Как какво – ядоса се Петя. – Имал е нужда от още пари, защото тези, които му дадохме, не са му стигнали и затова е накарал момичето да убие човека. Горката тя.
– Мамо, млъкни. Нищо не знаеш.
– Ай, сиктир, сякаш не те познавам.
– Не си права. Това е станало след като аз съм си тръгнал. Не ви искам миризливите пари, купете си свещи с тях.
– Момченце – разкрещя се баща му. – Отиде в Дубай и много ти порасна работата. Хайде… Понеже си много отворен, вече няма да пипаш миризливите ни пари. Неблагодарник такъв.
– Ни ме топли, ни ме грее – засмя им се той в очите, след което им показа бележката за влога. – Аз вече съм богат и нямам нужда от вас.
След като изрече тези думи, Краси напусна дома им, без да му мигне окото.

***

Калин и Тео излязоха от магазина с препълнена количка и се запътиха към Bentley-то. Сложиха покупките в пликовете, качиха ги в багажника, след което върнаха пазарската количка и потеглиха. Докато пътуваха, телефона на Тео звънна и той вдигна. Беше Михаела.
– Кажи, Мише… Готово ли е всичко?… Е, супер! Веднага идваме.

***

Няколко часа след поръчването му вертолета беше в Либия. Тримата се качиха в него и потеглиха, но и те не знаеха точно накъде.

***

Човекът, който Михаела кръсти странния тип излезе от входа си и тръгна на някъде пеша. Изглеждаше доста ядосан. Вървя около десетина минути и разбра, че трудно ще стигне до фирмата, в която работеше. Върна се, качи се в своята готина кола и потегли. Не след дълго той стигна до въпросното място. Качи се при шефа си и му каза, че не желае вече да бъде артист в неговата компания.
Доволен от факта, че са се разделили приятелски, странния тип се качи в колата и си тръгна. По пътя видя бутка за вестници и веднага спря, за да си купи един.
След около половин час той се беше прибрал в уютния си дом и седеше на удобното бяло диванче, четейки обявите във вестника. Още втората обява му се хареса. Тя гласеше следното:

Давам под наем помещение, подходящо за абсолютно всичко. Голямо е.
Цена: По договаряне

Тел: 088282617*

  – Това е то – каза си той и набра номера. – Добър ден! Обаждам се във връзка с обявата… Поп-фолк певец? Имате грешка… Да, най-вероятно сте се объркали… Та, въпроса ми е каква е цената. Кога можем да се видим, за да обсъдим всички детайли?… Хаха, аз вечер не мога, защото имам… ангажименти, към обяд удобно ли е?… Супер, утре ще се видим. Приятен ден!

***

Калин и Тео пристигнаха в заведението.
– Ти сама ли ги свали от тира?
– Не, Калине. Много си глупав. Така като ме гледаш, мога ли да сваля всичко това.
– Откъде да те знам. Ти си скрита лимонка. Може да си сумист, да имаш нереални сили.
– Ти ще ме убиеш с тези твои шеги.
– Нещо много се разприказвахте – намеси се Тео. – Стига майтпчета, чака ни много работа.
Тримата започнаха да подреждат нещата, които преди малко бяха пристигнали.

***

След около три часа летене вертолета кацна в центъра на Маями. Георги изобщо не беше доволен. Да, вярно. Беше далеч от бомбандировките, но той искаше да види семейството си. Иван реши да дойдат тук, защото имаше свои имоти, където можеше спокойно да отседнат. Още щом слязоха от самолетчето, те се качиха в колата, която ги чакаше отпред, за да ги закара до един от хотелите, собственост на Иван.
След двадесетина минути те вече бяха във въпросния хотел. “Шефа” беше измислил всичко. Знаеше какво да прави със заложника си. Докато бяха в Либия, няколко пъти му беше хрумвало да го пусне и да стане една от многото жертви на кървавите събития там, но разбра, че няма нужда от това, защото така ще му се размине. Искаше го жив, искаше да гледа как страда. Той горкия не разбираше какво лошо е направил, за да му се случва всичко това, ама…

***

Вики беше в килия, в която имаше още пет жени, всичките доста по-възрастни от нея. Тя не издържаше. Всичките тези жени само я тормозеха. Искаше да се махне от това място, но вече беше прекалено късно. Откакто извърши убийството, тя много се промени. Стана малко по-добра. Но… Такъв е живота, както се казва. След ден-два щеше да бъде изправена пред съда и без съмнение щеше да влезе в затвора. Трябваше да се примири с този ужасен факт. Да бе мирно седяло, не би чудо видяло.

***

Тримата вече бяха готови с подреждането на ресторанта. Всичко изглеждаше много красиво. Имаше доста хубави маси, кухнята беше много удобна. Абе, беше си много уютно.
– Нямам търпение да отворим – каза доволно Тео.
– Кога мислиш да е откриването? – попита го Калин.
– Бях го планувал за края на лятото, но май няма да издържа толкова време. Току виж в края на седмицата съм го отворил.
– Хахах, яко. Дай да си разпределим ролите.
– Имаш предвид длъжностите.
– Да, бе. Същото.
– Аз и ти ще сме управителите, Мишето ще е една от многото сервитьорки… Естествено, ще намерим и персонал. Искам тук да работят най-добрите готвачи в страната.
– Братле, много си превъзбуден. Спокойно!
– Нямам търпение да започна. Знаеш, че мечтая за това от малък.
– Така ли?
– Още ли не помниш?
– Е, нали ми каза. Вече ще знам, че си мечтаеш за това от дете.
– Мхм. Ти имаш ли нещо против да се занимаваш със счетоводството?
– Луд ли си? Няма да се справя, ще объркам нещо и…
– Глупчо, нали в Америка завърши счетоводство!?
– Ти сериозно ли?

*Номерът е случаен.*