Течение 29

Късно вечерта Тео и Калин бяха в офиса (стая, намираща се в заведението) и обсъждаха какво да бъде откриването.
– Калине, колебая се между две неща…
– Думай де.
– Или да извикаме някой да пее, или да прожектираме филм… Нещо като кино вечер.
– Т’ва с киното ми се струва доста тъпо. Все пак трябва да има купон, хората да се забавляват.
– Тоест да извикаме певец, така ли??
– Да, Рики Мартин например.
– Луд ли си, ве. Не можем да му платим хонорара.
– Е, не знам, братле. Стана късно. Спи ми. Хайде да се прибираме.
– Ти върви, аз тази нощ ще спя вкъщи. Симона ще дойде.
– Симона?
– Гаджето ми.
– А, вярно. Сетих се. К’во ще правите – каза му, но не прозвуча толкова като въпрос, колкото като намек.
– К’вот, такова. Аре, бай.

***

Георги вече си беше легнал. Докато той спеше, в съседната стая ставаха чудеса…
– Падна ми в ръчичките – каза Иван.
Той беше завързал Ивайло за един стол и правеше планове наглас затова, какъв да бъде края му.
– Я кажи сега – облиза се той. – Как искаш да свършиш? – изведнъж се засмя бурно. – Не, не. Нямах предвид това, което ти си помисли. Тук работата е съвсееееем различна. Досега нямаше право на избор, но като за финал ще ти дам да си избереш възможност – усмихна се самодоволно. – Да те пусна със скъсан парашут от самолета или нещо по-различно!?
Ивайло се опитваше да каже нещо, но не можеше, защото му беше запушена устата.
– Имаш предложение ли? Добре, нека да го чуя.
Той махна многото тиксо, което беше залепено върху устата му, и Ивайло започна да говори.
– Какво искаш от мен, по дяволите?
– Наистина ли държиш да разбереш?
– Да. Казвай, давам ти го и да се свършва.
– Искам да умреш. Чак след като разбера, че си мъртъв, ще се успокоя. Пукни!

***

Докато шофираше към дома си, телефонът на Тео звънна. Беше онзи негов приятел, който щеше да му помогне с разкриването на човека, който простреля Калин преди няколко седмици.
– Ало – каза той, след като вдигна. – Да, братле. Сещам се… Ами не съм сигурен, че ще се получи, защото той дори мен и Михаела не помни, к’во остава за онази случка… Не знам, бро. Много съм объркан. Знаеш, първо мислех, че е починал, после се оказа, че е жив… Според мен ли?… Смятам, че от една страна е сто пъти по-добре да не си спомня за онази случка… Не, нищо не съм му казал… Е, да. Знае, че е бил прострелян, но няма идея от кой… Да му кажа? Ти да не превъртя!?… Какво да му кажа? “Брат, с гаджето ти си седяхте съвсем спокойно и изведнъж дойде баща ти и започна да стреля” … Това ли да му кажа?… Оф, добре… Утре ще се видим и ще го обсъдим. Лека нощ!
Когато затвори телефона, Тео разбра, че леко е подминал къщата си. Нормално…при такъв разговор… Той паркира колата си в гаража и влезе в дома си. Остана приятно изненадан, когато видя, че приятелката му е приготвила… WTF? Романтична вечеря. Най-вероятно е поръчала всичко от близкия ресторант, помисли си Тео и се приближи до нея. Тя обви ръце около врата му и го целуна.
– Много ми липсваше, шекши.
Отдавна не беше чувал това…прилагателно? Стана му хубаво, но предпочете да не показва, че му харесва. Все още се правеше на сърдит.
– Сама ли направи всичко това или използва финансовите възможности на баща си?
– Когато става въпрос за теб, правя всичко сама с огромна доза любов…, защото те обичам.
– Не мога да повярвам. Ти + готвене = най-смешния виц.
– Ще ти покажа, че съм се променила…заради теб.
– Хмм… Ти хубаво си се постарала, но нали знаеш, че с една вечеря няма да оправиш нещата. Много ме нарани. И не само мен, нарани и Калин, а знаеш, че за него…
– Да, знам. За него убиваш… Стига ми го натяква това. Съжалявам за грозната си постъпка, дори съм готова да му се извиня.
– Пияна ли си?
Тео не можеше да повярва на думите й. Тя да тръгне да се извинява на някой? Пфф!
– Няма нужда да му се извиняваш…
– Еш го. Преди ми вадеше душата, сега пък нямало нужда. Какво ти става бе, човек? Понякога наистина не те разбирам. Защо да няма нужда?
– Дълга история, не ми се говори сега за това. Гладен съм. Да започваме, ако може.
Двамата започнаха да се хранят. На Тео много му харесаха нещата, които беше приготвила Симона. Любовта на мъжа минава през стомаха… Който е казал това, изобщо не е сгрешил, дори напротив. Право в десетката.
Младока се нахрани и се приближи до гаджето си.
– Дай целувка на батко.
Целувка ли беше, не се знае…
Само няколко минути по-късно те бяха в спалнията чисто голи. Личеше си, че и двамата много са си липсвали. Симона не спираше да гали тялото му, той нейното също.
– Знаеш ли коя част от тялото ти харесвам най-много? – попита го мръснишки тя.
– Айде да сме прилични.
– Защо? Тук сме само аз и ти.
– Хах… Ами сигурно my dick.
– Голям си перверзник. Точка за мен, не позна.
– Оуу, стана ми много любопитно. Казвай бързо.
– Няма пък.
– Казах да кажеш.
– А аз ти казах, че няма.
– Сигурна ли си?
– Абсолютно.
Тео легна върху нея и направо си я почна.

***

Часът беше 07:43, когато Бориса се прибра в дома на Краси, който беше прекарал нощта на дивна в хола, държейки снимка на Вики.
– Нещастник – изруга тя, след което отиде в спалнята, за да си легне. Все пак работеше през нощта, спеше й се.
След по-малко от двадесет минути Краси се събуди. Целуна снимката и отиде в банята. Прави там, каквото прави и излезе. Беше много гладен. Реши да хапне една ябълка и се запъти към фитнеса, където често ходеше, за да тренира.

***

Странния тип беше станал отдавна и вече закусваше. Никога не пропускаше закуската. Тя беше жизнена важна за него. Преди да седне да хапне, той направи няколко серии лицеви опори и няколко коремни преси.
Днес трябваше да се види с жената за помещението, което искаше да наеме. Нямаше намерение да отиде лично, затова реши да звънне на своя приятел Любо, който със сигурност щеше да му направи тази услуга.