Течение 30

Странния взе телефона си и се обади на Любо.
– Братле?… Ами, аз исках да те помоля за нещо… Хаха. За мен винаги, нали!?… Днес към обяд трябва да се видя с една жена, за да наема едно студио, обаче няма да мога, защото имам важен ангажимент, а и не искам да се показвам на такива места, след напускането на компанията, а и плюс това довечера имам участие. Знеш ги хората, ще започнат да говорят… Ами, ще кажеш, че…
Той му обясни всичко и приятелчето му се съгласи.

***

Калин се събуди. Пак беше сънувал същия сън, но този път го нямаше човекът, който миналия път го спря.
– Леле – засмя се той. – Ще взема да направя някой филм. С такъв сюжет няма как да не спечеля Оскар…
Той стана от леглото, облече се и веднага се запъти към автобусната спирка, където имаше интервю за работа.

***

Тео се събуди от целувката на Симона.
– Добро утро, беб – каза му тя и стана, за да се облече. – Ставай, ще закусим навън. Чакам те долу.
– WOW! Окей. Ще взема един душ и идвам.
Симона излезе от стаята и отиде да се нагласи малко. Момиче е, все пак.

***

Краси вече беше във фитнес залата и тренираше. Тренировката приключи в момента, в който той видя едно русокосо момиче. Я имаше 18 години, я не. Хареса си я. Точно в този момент изобщо не мислеше за Вики. В главата му беше само тази блондинка. Когато видя, че е сама, той реши да си пробва късмета и се приближи до нея.
– Здрасти – каза й.
– Ти пък кой си.
Искаше да й каже: Аз съм новото ти гадже, но се въздържа. Протегна ръка и се здрависаха.
– Краси се казвам, приятно ми е.
– Габриела съм аз.
– Много си красива.
– Знам, тоест мерси.
Надута кучка, помисли си той.
– По каква причина си в тази зала?
– Видях, че търсят момиче за работа… Чакам да ми кажат дали ще ме наемат.
Това за Краси беше нещо много по-яко от Големия джакпот на Националната лотария. Знаеше какво да направи, но се наложи да изчака.

***

Тео вече беше готов. Слезе долу в хола, където беше гаджето му. Той не можа да повярва, че Симона е готова преди него. Преди губеше време в чакане да се нагримира, а сега…май стана обратното.
– Тръгваме ли? – усмихна му се тя.

***

Калин вече беше на въпросното интервю.
– Гледам те, младо момче си – каза му шефа.
– Да, все още.
– Защо искаш точно тази работа и мислиш ли, че ще ти хареса?
– Ами отворих zaplata.bg и видях обявата. Така като се замисля…май никога не съм бил кондуктор. Искам да пробвам. Ако не ми хареса, ще напусна… Не искам да лежа на гърба на никой, искам сам да се оправям.
– Ами в такъв случай може да направим така… Днес да ти покажа как точно стават нещата, а утре направо да започнеш. Навит ли си?
– Добре, а какви пари ще взимам. Как ще ги получавам? На месец или…?
– Ами при мен нещата стоят малко по-различно. Плащам всеки ден на служителите си. 30 лева е надницата на кондукторите и 45 на шофьорите.
– Разбирам. Нека да видя какво точно трябва да правя.

***

Когато шефа на фитнес залата пристигна, Краси веднага се запъти към кабинета му. Двамата бяха добри приятели и нямаше нужда да почука на вратата, директно влезе.
– Краси?
– Аз съм, да – засмя се той. – Трябва да поговорим за нещо много важно.
– Добре. Няма проблем, но нека бъде по-късно, защото трябва да изготвя едни документи.
– Казах, че е важно.
– Окей, слушам те…
– Разбрах, че търсиш момиче за работа…
– Да и вече намерих.
– Страхотно. Случайно да се казва Габи? Тя е, нали?
– Габи ли? Коя Габи?
– Ти ще ме убиеш направо. В залата има едно русокосо момиче…
– Аа, за нея ли ми говориш?
– Точно. Трябва да я наемеш.
– Защо пък точно нея?
– Еш го. Как защо? Не видя ли к’во дупенце има.
– Много си луд, честно ти казвам.
– Не съм ли прав?
– Абе, ти нали си имаше гадже!?
– Братле, аре наеми я. Това момиче ми действа по един много як начин.
– Много е малка, не става.
– Малка, малка…, колко да е малка!?
– На 15 е.
– Още по-добре.
– Казах не.
– Много си зле. Можеше и ти да намежеш от цялата тази работа, но щом нещеш.
– Добре, ве. Щом толкова искаш, така да бъде. Кажи й, че вече е наета.

***

Калин и новия му шеф, който се казваше Александър, се бяха качили на един от автобусите.
– Виж, Калине… Няма нищо сложно. Взимаш една чантичка, в която ще стоят парите, а в ръката си ще държиш билетите. Дебнеш и като се качи някой, отиваш и му даваш билетче. Няма нищо сложно. Като детска игра е.

***

Симона и Тео стигнаха до едно заведение за бързо хранене. Влязоха, поръчаха си по един дюнер и седнаха отвън. Времето беше много приятно. Докато хапваше, на Симона й хрумна нещо.
– Бебчо – започна тя. – Имам страхотна идея.
– И тя е…?
– Довечера отварят един караоке бар. Искам да отидем. Ще викнем Калин и приятелката му, тъкмо ще му се извиня. Какво ще кажеш?
– Мисля, че ще бъде яко. Ще се излагаме взаимно, което значи, че ще има много смях.
– Да разбирам ли, че си навит?
– Разбира се, но не искам да се извиняваш на Калин. Не му казвай нищо за миналото.
– Но как така? Защо? Аз много го нагрубих. Длъжна съм да му се извиня, нали така?
– Виж, Мони – хвана ръцете й. – Стана един инцидент, заради който се наложи спешно да го оперират.
– Операция ли? На какво, какво му е?
– Простреляха го в главата…
– Моля? – изкрещя тя.
– Но сега е добре, даже много по-добре, но… Не си спомня доста неща. Мен ме възприема като някое ново приятелче, а не като този, който познава от бебешка възраст. Затова не искам да му казваш нищо. Това е нещо, което не е желателно да си спомня.
– Хубаво. Щом не искаш да му казвам, няма. Обаче искам да знам едно… Кой го е направил… Кой го е прострелял?
– … Баща му…
– Какво? Ти чуваш ли се? Нали беше умрял, а и защо му е да стреля по сина си?
– Подлеца играе мръсна игра. Покри се някъде, но аз ще го намеря. Днес ще се видя с един полицай, който ще поеме случая.