Течение 31

Краси излезе от кабинета на шефа и веднага тръгна към Габи. Гушна я.
– Полека малко, ще ме смачкаш.
– Хах, извинявай. Имам страхотна новина.
– Това какво означава?
– Означава, че…
– Че?
– Започваш работа тук.
– Какво? Но как така? Нали не ставах.
– Да, така беше, но аз поговорих с шефа и ето. Вече си наета.
– Ти ли го помоли?
– Да
Габриела се усмихна и го прегърна.
– Много ти благодаря, имах нужда от тази работа.
– Моля те, за мен е удоволствие да направя услуга на такова хубаво момиче.
Красавицата остана поласкана.

***

Дойде момента, в който Вики трябваше да се изправи пред съда. Всъщност още не беше дошъл, но тя трябваше да бъде в Дубай ден по-рано. Преди не спираше да мечтае да отиде на това място, а сега не иска дори да чуе за него. Беше сигурна, че няма да й се размине. Малко преди да отлети, на свиждане дойде майка й, която беше доста разстроена, но и гневна.
– Виждаш ли какво направи? – започна тя. – Аз не ти ли казах какво да направиш? Защо не ме послуша?
Вики просто гледаше в земята, даже не чуваше думите на Ивета, която пък от своя страна продължи да говори.
– Ако ме беше послушала, сега нямаше да бъдем тук. Какво щеше да ти стане, ако беше заминала някъде? Нали ти казах бе, момиче. Хората бяха обявили награда от $10 000 000… Все някой щеше да те издаде. Аз съм 100% сигурна, че го е направил Краси.
– Не е той – изкрещя момичето. – Не говори така за него. Той не е тъкъв. Наистина ме обича.
– Разбира се, че е така. Като те обича, защо не е тук? Къде е.
– Мамо, махай се. Не искам да говоря с теб.
Вики направи знак на жената, която я пазеше, че е готова. Върна се в килията.

***

Михаела се беше запътила към заведението. Притесняваше се за Калин, нямаше го вкъщи. След около десетина минути автобусът дойде и тя се качи. Загуби още толкова време докато стигна. Тя слезе и се запъти към ресторанта. Влезе и…ами, нямаше никого…
Извади телефона си и се обади на Тео, защото този на гаджето й беше останал в стаята му.
– Ако, къде сте… А Калин няма ли го?… Ааа, добре тогава. Ти кога ще дойдеш в заведението?… Е, тогава ще те изчакам. Хайде, чао!

***

Любо тръгна към мястото, където странния го помоли да отиде. След няколко минути той стигна. Пред вратата го чакаше възрастна жена, около 70-годишна.
– Добър ден – усмихна му се тя. – Ти трябва да си…
– Любо се казвам.
– Аз пък си мисля, че по телефона ми каза друго име… От ЕГН-то е. Вече не помня нищо, бабе. На колко си?
– 2 бири.
Бабичката се засмя.
– Имах предвид годините. На колко години си?
– 23
– Много хубава възраст, бабе. Ако и аз бях на толкова, щях да въртя по 69 гаджета.
Тази бабка има мръсно подсъзнание, помисли си той, след което й се усмихна.
– Е, аз нямам нито едно.
– Защо така? Изглеждаш ми хубаво момче.
– Нямам представа.
– Чакай малко… Ти да не би да си гей?
Любо вече съжали, че е дошъл. Тази не спираше да го разпитва. Целта беше да се разберат за наема.
– Вижте, госпожо. Нямам много време. Нека караме по същество.
– А ти за какво дойде?
С този въпрос направо го застреля.
– Дойдох, за да видя помещението.
– А, не може. Аз съм го обещала на едно момче, с което говорих вчера.
– OMG! Аз съм това момче.
– Не, не си. Той имаше друг глас.
Любо се ядоса и си тръгна.

***

Тео и Калин се засякоха пред входа на заведението.
– Изненада – изкрещя бъдещия кондуктор.
– И то каква. Как мина срещата с полицая?
– Ще ти кажа, хайде да влизаме.
Двамата влязоха и отидоха в офиса, където беше Михаела.
– Еее, най-накрая. Пуснах корене.
– Е, какво да се прави бях със Симона.
– А аз бях на интервю за работа.
– Какво? – казаха и двамата.
– Ами такова. От утре ще работя в градския транспорт.
– Шегуваш се – възмути се Тео.
– Не. Сериозно ви казвам. Видях се с един човек и ми се стори интересно.
– Е, защо ти е работа бе, братле? Нали ще си счетоводител в ресторанта.
– Аз пак ще съм, просто искам да видя какво е чувството. Ако не ми хареса, ще се махна.
– Хубаво, аз тръгвам. Трябва да се видя с един полицай, който иска да се заеме със случая ти.
– Нищо не разбрах.
– Михаела ще ти обясни, закъснявам.
Тео излезе и Калин веднага започна да разпитва Мишето.
– За какъв случай говори той?
– Нали ти бях казала защо беше в болница?
– Да, ама не те разбрах.
– Виж, беб… Ти спомняш ли си нещо?
– Ако си спомнях, нямаше да те питам. Кажи, за Бога, какво е станало.
– Някой те простреля в главата. Важно е да си спомниш, за да можеш да дадеш показания в полицията. Аз описах човека и разказах какво се случи, но въпреки това те искат да чуят твоята версия на…
– Чакай, чакай. Един момент. Ти видяла ли си човека?
– Дълга история.
– Нищо де. Разказвай, имаме цялото време на света.
– Виж, аз не те познавам от толкова време, колкото Тео,  но знам някои неща.
– Как сме се запознали?
– Ти беше дошъл да работиш в заведение, в което и аз работех. Заговорихме се и се сприятелихме. Мисля, че имаше огромно доверие, защото ми разказа толкова лични неща…
– Какви неща?
– За родителите ти, по-точно инцидента, който ги е сполетял. Стана ми много тежко. Къщата ти била разрушена по необясними причини. Почувствах се ужасно. Един ден те бях поканила да пием кафе… Тогава ти ми показа снимки на семейството ти…
– Да, да. Сещам се за това.
– Спомняш си? Наистина ли?
– Да. Ти беше направила и крем карамел.
– Така беше, да.

…