Течение 32

Михаела и Калин продължаваха да говорят…
– … Тогава ти ми показа снимка на семейството ти. Мъжът, който те простреля…
Разговорът беше прекъснат, защо телефонът й звънна.
– Кажи, Тео?… Не, така сме си добре… Е, щом толкова настояваш, добре. Ще отидем.
Мишето затвори и Калин започна с въпросите.
– Какво каза? Къде ще ходим?
– В мола.
– В мола ли?
– Да.
– Какво ще правим там?
– Ех, какво си глупаче. Ще пазаруваме. Ще си вземем по някой парцал за довечера и толкова.
– Сама не можеш ли да отидеш.
– Стига де, Калине. Ще ходя като някоя самотна кокошка. Ще умра от скука. Ела с мен, моля те.
– Оф, добре. Да вървим тогава.

***

Вики стоеше в килията и слушаше другите затворнички. След като вече нямаше за каквото да си говорят, те започнаха да се заяждат с нея.
– О, кукло – каза една от тях. – Какво си направила, че си дошла тук? Сигурно и ти си като нас… Проституция, нали?
Злобарката не получи никакъв отговор. Към разговора се присъедини още една жена, която беше адски противна и гадна.
– Що не говориш, ма? – хвана я за косата и започна да я влачи насам-натам. Когато те питаме, ще отговаряш, ясно ли ти е?
– За убийство съм тук – каза накрая тя. – Убих човек.
Когато чуха това, двете жени я оставиха и си седнаха на местата. Стреснаха се.

Два часа по-късно в килията влязоха двама полицаи, които трябваше да закарат Виктория на летището, за да я екстрадират в Дубай.

***

След дълго скитане в мола, Михаела и Калин излязоха с две огромни торби.

  – Мише, така или иначе сме тръгнали да изкупуваме магазините, дай да си вземем по някоя шапка.
– Шапка ли?
– Разбира се. Не знаеш ли, че обичам?
– Ахх ти, маймуно мръсна… Довечера ще рапираш, а?
– Как ли пък не. Не искам да изгоня хората с дразнещия си глас.
– … Искаш шапка, така ли?
– Да.
– Come on.

***

Напълно забравил за Вики, Краси вече се опитваше да спечели Габриела. От многото си неуспешни опити той се научи, че момиче не се сваля с фразата “Искам да спя с теб”. Този път нямаше намерение да пробва с това, имаше съвсем нова стратегия…
Красавицата вече беше на работното си място. То не беше само фитнес зала, но и барче, където хората разпускаха след тренировките. Краси стоеше и чакаше опашката от клиенти да изчезне, за да може да си поговори с Габриела… 10 минути по-късно беше останал само един човек, който усилено се опитваше да подхване някаква тема с барманката. На Красимир му стана доста любопитно и реши да се приближи до бара, за да чуе за какво точно си говорят.
– Та, к’во каза, на колко си?
– 15, ти?
– На 18 – усмихна й се Калоян, както се казваше момчето.
– Остарял си – засмя се Габи, което малко издразни Краси, но карай.
– Сладка си, когато се усмихваш.
Ауч! Удар под кръстта за ревнивеца.
– Ама верно ли?
– Да, много. Имаш ли си гадже?
– Не, не ми трябва.
– Много ли си сигурна?
– Абсолютно.
– Пробвай с мен и ще видиш.
– No mercy.
Калоян се приближи до нея и я целуна, но тя се отдръпна.
– Какво си мислиш, че правиш бе, идиот нещастен.
Краси не можа да се овладее и започна да беснее. Един юмрук беше напълно достатъчен, за да го свали на земята.
– К’ъв си ти, ве? Как смееш да ме удряш? Ти знаеш ли кой е баща ми?
– Ама ти още ли говориш?
Искаше да му разбие мутрата, но Габи го спря.
– Стига. Остави го.
– Ставай да те няма бе, нещастник смотан.
Калоян излезе от залата, подкуцвайки.
– Много ти благодаря – усмихна му се тя.
– Няма за какво да ми благодариш.
– Има, защото, ако не беше ти и както с този бяхме сами, не ми се мисли какво можеше да стане. Сигурно щеше да…
– Шшт. Стига глупости. Щом съм тук, никой нищо не може да ти направи.

***

Тео беше в близкото кафене, където имаше среща с Димитър, негов приятел полицай. Двамата обсъждаха случая на Калин.
– Мите, по-добре да не правим нищо.
– Да… И после казвате, че полицията не си върши работата. Как да си я върши добре, след като вие самите не позволявате.
– Брат, тук случая е съвсем различен. Калин мисли, че родителите му са мъртви.
– А не са ли?
– Майка му и сестра му са, но баща му не е.
– Е, нали цялото семейство е загинало?
– Баща му не е.
– Ти откъде си толкова сигурен?
– Виж, може да ме помислиш за ненормален, но ще ти кажа…
– Кажи?
– Баща му го е прострелял.
– Как така? Имаш ли доказателство.
– Гаджето на Калин го е видяла, а тя никога не би излъгала за такова нещо.
– Това не е доказателство.
– Знам. Недей да правиш нищо, защото ще се повтори всичко отново. Пак ще започне да тагува за близките си. Зарежи всичко така, както си е.

***

Часът беше 19:17. Имаше почти един час до старта на караокето. Калин и Михаела вече бяха готови, Тео също.
– Брат, откъде ти хрумна тази идея?
– За караокето ли?
– Да.
– Казах ти. Не го измислих аз, а Симона, а и какво лошо има? Ще се позабавляваме, отдавна не сме излизали заедно.
– Хайде да тръгваме тогава, за да сме най-отпред. Не искам да гледам главите на хората.
Тримата се запътиха към колата.

***

Странния също беше в колата си, пътуваше за участие. Докато шофираше, той се сети за Любо и му звънна.
– Здрасти, братле. Днес бях много ангажиран и не успях да ти се обадя. Кажи сега, какво стана?… Как така?… Голям вампир се оказа тази, ей… Е, нищо, братле. Ще намеря друго място, благодаря ти все пак… Пътувам, имам участие… Е, много ясно, че ще пея. Все пак съм певец… Хубаво, по-късно ще се видим.

***

Краси и Габи все още бяха в залата.
– Искам да ти се отблагодаря за това, че ме спаси от онзи изрод.
– Не, ня…
– Без такива. Искаш ли да хапнем заедно.
WOW! Краси дори не се надяваше, че би могло да бъде толкова лесно.
– Що за въпрос. Да, много ясно.
– В кой ресторант?
– Щом е с теб, мястото няма значение.