Течение 33

Тримата вече бяха пристигнали в заведението, където всяка вечер се провеждаше караоке надпревара. Имаше и парична награда за най-добрия – 100 лева.
10 минути преди старта четиримата вече се бяха събрали. От тях обаче само Калин наистина искаше хората да го видят как се изглага. Целия този сеир (караокето) се излъчваше на живо в сайта на клуба, където го гледаха десетки хиляди души, които също така гласуваха за своите любимци. Победителя се определяше не само от вота на зрителите, но и от този на журито. Всяка вечер на сцената излизаха около 30 човека. Днес обаче бяха по-малко, защото всички очакваха и една гост звезда.

***

Вики вече беше пристигнала в Дубай. От летището веднага я изпратиха в арестта, където трябваше да прекара нощта, а утре да се изправи пред съда. Тя успя да накара един от полицаите да й даде снимката от чантата, която взеха още при задържането й. Чак след като остана сама, тя я погледна. На въпросната снимка беше не кой да е, а… Калин. Вики се хвърли на леглото и заби поглед в очите на младото момче.
– Защо постъпих така с теб? – плачеше тя. – Защо те зарязах? Нямаш представа колко много ми липсваш, захарче мое. Не биваше да правя цялото това нещо. Ако не бях постъпила така, сега всичко щеше да е толкова хубаво… Защо си отиде? Защо ме остави сама? Защо?

***

Докато Ивайло стоеше в банята, завързан за душа и заключен, Иван и Георги бяха в елитния ресторант на хотела и обмисляха следващите си стъпки.
– Имам идея, ще ти хареса.
– Слушам шефе – отвърна подчинения му, хапвайки парче от октопода, който си беше поръчал.
– Ти искаше да видиш жена ти, нали?
– Да, много.
– Тогава й кажи да дойде тук.
– Как така?
– За да сте заедно, тъпако. Нали това искаш?
– Ама…
– Добре. Щом не искаш, няма.
– Не, бате. Не ме разбра. Искам, ама…
– …, ама какво?
– Не искам семейството ми да разбира с кой и с какво си имам работа.
– Намекваш ли ми нещо?
– Не, шефе. Просто те си мислят, че работя в някакво село. Ако жена ми разбере какви ги върша, няма да ме погледне повече. Не искам тя да знае, разбираш ли ме?
– Почти. Окей, това после ще го изясним. Ти утре трябва да отскочиш до България.
– Прибирам ли се?
– Да не си посмял. Трябваш ми.
– Тогава защо ще ходя там?
– Искам да осиновиш дъщеря ми от приюта. Аз ще й намеря фалшив паспорт, ще я преобразя малко и никой няма да може да я познае.
– Какво ще правиш с горкото мочиче? Не е това, което си мисля, нали?
– Какво си мислиш – засмя се той.
– Не знам. Ти си сбособен на абсолютно всичко. Може да я убиеш.
– Е, ти пък. Не съм чак толкова жесток, а и да не забравяме, че тя ми е дъщеря. Мъчил съм се да я създам.
Двамата избухнаха в смях.

***

Караокето беше в разгара си. Докато Тео и Михаела пиеха коктейлчета, Симона и Калин гледаха към сцената, където пееше момичето, след което трябваше да е Калин. Тя пееше песен ня Fly Project. След като свърши изпълнението, на сцената се качи водещия на шоуто.
– Дами и господа, уважаемо жури, скъпи зрители. Участниците, които видяхте до този момент очакват вашите гласове на нашия сайт… И така. Сега е ред на поредния ни нов участник и последния за тази вечер. Той е на 19 години и изобщо не се надява, че ще печели. Вашите силни аплодисменти за Калин.
Когато той се качи на сцената, всички се загледаха към него. Момчето взе микрофона и започна да пее. Изобщо не му пукаше какво ще кажат хората…

Никой не ме е обичал така…
Никой не ми е липсвал така, както ти…
Само ти…

https://www.youtube-nocookie.com/embed/lSfFwgL-8fM?rel=0&showinfo=0&enablejsapi=1

Странния много се изкефи на изпълнението му. По аплодирането накрая стана ясно, че и на останалата част от публиката им е харесало.

***

Краси и Габи бяха избрали да вечерят в една бирария. Влизайки там, на вратата Красимир се сблъска с Бориса, която го изгледа така, сякаш искаше да го убие.
– Това ли е новата ти плячка? – прошепна му тя в ухото, но той не й обърна никакво внимание и влезе.
Малко яснота. Бориса се почувства излишна, когато видя, че е заспал със снимката на Вики. Тогава тя излезе и не се върна повече в дома му. Изчака той първи да я потърси, но както казват старите хора – Чакам от умрял писмо.

***

Стана време да обявят победителя в надпреварата. За съжаление това не беше Калин. Голяма работа.
– Тръгваме ли си – попита Тео.
– О, да – каза Калин. – Вече трябваше да съм заспал. Утре съм на работа, все пак.
Когато излязоха от клуба, отвътре се чу.
– …, а сега вашите силни аплодисменти за най-готинияяяя… Галииииииин.
И да! Онзи, който Михаела наричаше странен, беше певецът Галин. Той излезе на сцената.
– Добър вечер на всички. Готови ли сте да пеем заедно тази вечер?
Публиката извика едно продължително “Даааа”.
– Ще започнем с една балада специално за всички влюбени, а след това ще разведрим настроението с по-бързи песнички. Започваме ли?
Отново се чу “Дааааа”.
– Колега, пускай музиката.

https://www.youtube-nocookie.com/embed/IrbE7-YaB4A?rel=0&showinfo=0&enablejsapi=1

***

Когато Калин се събуди, беше 08:15ч, което значеше, че ако тръгне пеша, ще закъснее. Той стана, оправи се за по-малко от две минути и слезе в стаята за гости, където бяха Тео и Симона. Отвори вратата, но като видя колко сладко спят, не му се искаше да ги буди. Отиде в хола, взе ключовете от колата му и тръгна към спирката. През целия път той се молеше да не направи някоя беля. Извади телефона си и пусна един смс на най-добрия си приятел:
Бро, взех ти колата. Споко, всичко ще бъде наред.

***

Галин беше станал рано. Направи си сутрешната тренировка и се запъти към колата си.