Течение 34

Галин се качи в колата си и потегли. След около час той трябваше да се срещне със собственика на един склад, който искаше да наеме. След като напусна музикалната компания, в която работеше, той беше решил да започне да се продуцира сам.

***

Калин успя да стигне до спирката без да изпотроши колата на най-добрия си приятел. Още щом слезе от нея, той се качи в автобус No216.
– Хайде бе, момче. Къде се изгуби? Вече трябваше да съм тръгнал.
– Много ли закъснях?
– С цели 10 минути. Шефа ще те глоби.
– Голяма работа. Хайде, пали и да потегляме.

***

Ивета пиеше сутрешното си кафе и измисляше темите за следващия (девети) сезон на предаването си. Покрай случилото се обаче, тя не можеше да се концентрира върху работата си. Колкото и да се опитваше, умът й беше на друго място. Мислеше за дъщеря си и за това, че след няколко часа трябваше да бъде в Дубай, за да подкрепи Вики.

***

Още щом се събуди, Георги тръгна към летището. Днес трябваше да вземе дъщерята на Иван, който беше 100% сигурен, че ще я получи, защото дома вече има нов директор, който му е приятел от казармата. На Гошо му се искаше да избяга и да не се върне никога повече, но нямаше толкова голяма смелост. Или така си мислеше.

***

След един час шофиране, бензина в колата на Галин свърши. Когато тръгна, не беше забелязал, че е почти свършил.
– О, да. Само това ми липсваше. Мамка му. Е, сега вече го закъсах. Мислеше, мислеше какво да направи… Бам! Видя табелата, която показваше, че съвсем наблизо има автобусна спирка.
– Бате Бойко се е погрижил – засмя се той и тръгна към нея. Видя, че има спрял рейс. Беше без значение на кой номер ще се качи, защото всичко отиваше към центъра. Затича се, но не успя да го хване.
– Мамка му.

***

Тео се събуди. Отдавна не бе спал толкова много. Беше свикнал да става рано. Той отиде в банята, след което слезе в хола, където беше Михаела. Четеше някакво списание.
– О, Мише.
– Добро утро.
– Направо умирам, много съм гладен.
– Мони още ли спи?
– Да, вчера заспа много късно.
– Да, чух ви – засмя се Мишето.
– Е, не. Ужас.
– Споко де. Нищо не е станало.
– Хах, окей. Калин не е ли станал вече?
– На работа е.
– О, вярно. Той каза, че ще ходи. Чакай да му звънна, за да видя как върви.
Тео включи телефона си (имаше навика да ги изключва, когато спи). Преди да потърси номера на Калин, той видя съобщението от него.
– WTF? Това някаква шега ли е!?
– Какво е станало?
– Калин е отшъл на работа с колата ми.
– Луд ли си? Та, той дори не умее да кара.
Двамата отидоха в гаража, видяха, че Bentley-то наистина го няма.
– Много взе да си позволява.
– Е, спокойно де. Няма да ти я счупи.
– Май не ме разбираш. Не ме е грижа за колата, майната й на нея. Повече се боя за него. Ами, ако е катастрофирал!?
– Стига глупости.
– На теб обади ли ти се?
– Н..е
Тео го набра.
– Брат, добре ли си. Нищо ти няма, нали?… Ааа… Като видях, че си взел колата, какво ли не си помислих… Къде си я оставил?… Добре, след колко време ще е този курс?… Окей, братле.
Двамата влязоха в къщата.
– Какво каза?
– Нищо му няма, колата също е здрава. След малко ще ходя да я взема.

***

Краси прекара нощта с Габи, което беше пълна изненада за него. Просто спаха, нетипчно за един секс маняк, нали? Да. Искаше му се да стане нещо, ама не стана. Въпреки това той не се разсърди. Искаше да си изгради едно съвсем различно ново аз.

***

След няколко минути чакане Галин се качи в автобус 216 и седна най-отзад. В рейса имаше общо четири човека, така че шанса да бъде разпознат беше нищожен. Той извади айфончето си и си направи едно селфи, което веднага отиде на стената в неговата фейсбук страница. Текста отгоре гласеше “Возя се в градския транспорт… Можете ли да повярвате? :))) ”
Иии човекът с близко име до неговото, Калин, се приближи до него и като един добър кондуктор му подаде билетче, чакайки той да си го заплати.
– Хей – усмихна му се звездата. – Аз теб май те познавам.
Калин го позна по гласа.
– OMG! Не мога да повярвам… – той отдръпна билетчето. – Обаче имаш грешка. Аз теб те познавам, ти мен не. Няма как да ме познаваш.
– Вчера на караокето не беше ли ти?
Какво, помисли си Калин, той да не е бил там?
– Тстс. Чакай, че се разтреперих. Ти ли беше звездата на вечерта?
– Да, аз исках още тогава да те поздравя, но ти много бързо избяга.
– Да ме поздравиш ли?
Покрай разговора Калин забрави, че е на работа. Доста пътници вече се возеха гратис.
– Да, разбира се. Ти се справи повече от добре.
– Ти подиграваш ли ми се?
– Не, по-скоро ти завиждам. Мога само да си мечтая да имам твоите гласови данни.
– … Остави това. Може ли снимка?
Галин му се усмихна и двамата си направиха едно общо селфи, което също отиде в нета. “Съчетай приятното с полезното :)” беше написал новия кондуктор.

***

5 часа по-късно:

Георги слезе от самолета и веднага се запъти към дома за сираци…
Щом влезе в сградата, той веднага тръгна към стаята на директора.
– Добър ден, г-не. Аз съм…
– Знам кой си – каза му той, изваждайки от шкафчето една папка. – Всичко е готово. Вътре са новите документи на момичето. Вече се казва Емилия.
Георги си протегна ръката с цел да вземе папката, но той се отдръпна.
– Почакай. Не е толкова лесно. Носиш ли ми парите?
– Да.
– Всичките ли?
– 2 000 000, както се разбрахте с Ванката.
– Супер си. Дай куфарчето.
Георги се подчини.
– Ето ти документите, виж ги, а аз ще отида да доведа Емилия.