Течение 35

Георги се запъти към дома си, макар че не биваше да го прави. Още щом взе Емилия, той трябваше да се върне в Маями. В главата му се въртяха какви ли не мисли – да отвлече малкото момиче и да избяга със семейството си, или пък да изценира смъртта си, точно както направи преди време и Иван. Не знаеше на коя посока до поеме.

***

Габи беше отишла на работа. Това беше добре за Краси. Той се оправи и тръгна към летището, беше обещал на Вики…

***

Няколко часа по-късно започна делото срещу Виктория. Ивета беше успяла да стигне преди началото.
– Моля за тишина в залата!… Първо ще чуя позицията на хората, завели това дело. Слушам Ви, г-жо.
– Всичко е ясно – жената плачеше. – Нямам какво повече да кажа. Нали знаете… Когато фактите говорят, боговете мълчат. На записите се вижда всичко. Тази парцалетина уби сина ми… Единствения ми син. Внуците ми сега останаха и без баща. Не е честно, просто не е честно… Цялото ми семейство искаме тази малка пикла да изгние в затвора. Не искаме смъртно наказание, а строг и тъмничен затвор. Бял ден да не види.
– Стига, скъпа – утеши я съпругът й. – Стига.
– Какво стига, Джак? Тази уби синът ми. Внуците ми живяха цял живот без майка… Сега и без баща ли ще живеят? Вижте, г-не… Ако не осъдите тази нещастница, аз лично ще я накажа. Ще я убия със собствените си ръце. Без да ми трепне окото, точно както направи тя с моя син, скъпото ми момче.
– … Но нали разбирате, че ако я убиете, ще бъдете осъдена.
– Да. С най-голямо удоволствие ще я лежа. Кучка.
– Достатъчно. Сега ответната страна. Вики? Искам да чуя твоето мнение.
– Нямам какво да кажа. Виновна съм и съм готова да си понеса наказанието.
Съдията започна да се съмнява в това, че тя е извършила убийството. Да, вярно. На записите ясно се виждаше кой е извършителя, но в практиката си той не беше виждал виновник да си признава така.
– Сигурна ли сте, че нямате какво да кажете?
– Сигурна съм.
Изведнъж Краси влезе вътре и започна да крещи като ненормален.
– Почакайте! Спрете. Аз имам доказателство, че не е действала сама…

***

Настроението в апартамента на Михаела беше много добро. Някой ако ги погледнеше отстрани, ще си кажа “Ето на това се казва сплотено семейство”.
– И к’во – каза Тео, прегръщайки привтелката си. – Видял си се с Галин, така ли?
– Даа. Не видя ли снимката?
– Качил си снимка с него?
– Почакай – Калин си извади телефона и му показа въпросната снимка. – Ето, виж.
– Хах, браво на теб!
– Хвана те яд, а?
– Как ли пък не. Излишно е да споменавам, че с чалгари аз не се занимавам.
– Чалгар, чалгар…, ама не си знае парите.
– Ти май го обърка с Еминем. Това е България, не Америка.
– Каза ми, че пея много хубаво.
– Е, тук вече преувеличи – намеси се и Михаела.
– Не се шегувам.
– Да, ти не се шегуваш – отвърна му тя, отивайки към прозореца. – Ти лъжеш.
Мишето погледна през прозореца и видя странния
– Оле, ужас – изкрещя тя.
– Какво има – Калин тръгна към нея.
– Долу е онзи, който ни следеше.
Калин погледна през прозореца и… Оп! Изненада.
– Не е за вярване – каза той и слезе пред входа.

***

Христина (съпругата на Георги) беше в кухнята и правеше мусака. Имаше две прекрасни момичета и едно по-скоро ужасно момче. Беше тийнейджър. В този момент малките (Ася и Яна) бяха в другата стая и играеха GTA на компютъра, а големия (Слави) сигурно беше на лов за гаджета. Изведнъж на вратата се позвъня и грижовната майка стана да отвпри.
– Скъпи? – изненада се тя.
– Тук съм вече – прегърна я той. – Тук съм. Никъде вече няма да ходя.

***

– Почакай малко – ядоса се съдията. – Кой си ти и как смееш да влизаш така? Това тук да не ти бащиния, а?
– Много съжалявам, че нахлух така, но в момента Вие сте на грешния път.
– Какво се опитваш да ми кажеш?
– Тя не е виновна, имам и доказателство.
– Казваш, че не е виновна, но записите от охранителните камери показват съвсем друго.
– Имам доказателство, че е била принудена да го направи.
– Щом е така, нека видя това доказателство.
Краси извади от джоба си малкия диск и го даде на съдията, който го пусна и изслуша. Възрастния чу гласовото съобщение, което Ивета беше изпратила на дъщеря си минути преди тя да бъде задържана.
– … И коя жена твърди това? Присъства ли в залата?
– Присъства да, все пак е майка на подсъдимата.
– И защо мислите, че би натопила собствената си дъщеря.
– Тя мисли само за себе си. Ще си легне с първия срещнат за някой лев. Тя мисли само за пари. Жалко, че използва гаджето ми за тази мръсна цел. Тя горката не можеше да направи нищо, защото добре познава майка си – ръсеше лъжа след лъжа Краси. – Знае, че е луда. Способна е да я убие
– Клевета – разтрепери се Ивета. – Аз..  Аз… Такова… Аз… Нищо не съм направила. Нищо… Нищичко.
– Всичко ми стана ясно. Ще се видим след малко.

***

– Хей, Галине.
На Калин му стана доста смешно, че вика по този начин.
– Хах. Значи не съм се объркал. Помня, че живеехме в един и същ блок, но не знаех точно в кой апартамент си.
– Мен ли търсиш? – изненада се.
– Да, искам да поговоря с теб за нещо
– Хах, супер…тоест добре. Ела, качи се горе.
Когато влязоха всички ги погледнаха с отворена уста.
– Ъъъ – измрънка Мишето.
Галин й се представи, протягайки ръката си.
– Приятно ми е.
Тя горката много се развълнува. Не знаеше какво да му каже.