София, 2016 година
От няколко месеца пред храма Св. Александър Невски живееше един мъж на около 40 години. Личеше си, че е бездомник…, че си няма никого. Никой не смееше да се приближи до него. Брадясалия мъж имаше вида на опасно RC. Мнозина се обаждаха на 112, но нали знаете какви са нашите полицаи… Дни наред всички минаваха така покрай горкичкия човек, сякаш беше пътен знак. Хората се чудеха как изобщо е жив, та той изобщо не се хранеше. Опс! Това обаче не е точно така. При него всеки ден идваше едно 21-годишно момче, което му носеше храна и вода. Снабдяваше го със всичко, от което има нужда… С изключение на алкохол, разбира се. Днес също не направи изключение. Веднага след лекциите, той отиде при Николай (Ник, за по-кратко).
– Как си, чиче?
– Жив, все още.
– … Какво стана с това, което ти казах?
– Кое по-точно?
– Нали каза, че ще отидеш някъде да се изкъпеш, когато ти казах да го направиш в нас!?
– А, това ли… Ами, все още мисля по въпроса.
– И докога така? Докога ще мислиш?
– Ще ида в общата баня.
– Ти в кой век живееш. Много трудно ще намериш такава вече.
– Е, значи ще си стоя мръсен.
– Не си и го помисляй. Идваш с мен.
– Къде?
– Вкъщи.
– А не, не. Дума да не става.
– Какъв е проблема? Искам да ти помогна, да ти оправя вида. На нищо не приличаш.
– Притеснявам се, семейството ти сигурно ще откачи, когато разбере с какъв човек се занимаваш.
– Не се притеснявай, нашите са на работа. Прибират се към 11-12 вечерта.
В крайна сметка миризливеца се съгласи да отиде в дома на това добро момче. Макар че не го показваше, Ник му беше много благодарен и високо оценяваше постъпката му, която в днешно време е много рядко, дори несрещано, явление.
След около 15 мин., прекарани в Audi-то на Мартин, както се казваше момчето, те стигнаха. Блокът беше на 17 етажа и той живеше на последния.
– Ти тук ли живееш? – попита го плахо възрастния мъж.
– Да.
Николай се разтрепери целия.
– Какво има?
– Не. Нищо ми няма. Просто в мен нахлуха стари спомени.
Няколко часа по-късно Ник изглеждаше доста по-добре. Целия изтупан, къпан ЧИСТО НОВ.
– Няма ли най-после да ми кажеш?
– Какво да ти кажа?
– За теб. Кой си, какъв си, какво правиш пред църквата?
– Наистина ли искаш да знаеш?
– Да, много.
– Добре. Ще ти разкажа всичко, но обещай, че няма да ме прекъсваш.
– Обещавам.
– Okay. Започвам…
Лас Вегас, 1992 година
Ник беше едно много добро и свястно 16-годишно момче. Малко преди да започне първи клас, семейството му се премести да живее в Лас Вегас. И синът им отиде с тях, разбира се. Тийнейджъра сега освен, че учеше в гимназията със специалност туризъм, той ходеше на уроци, за да се научи да прави tattoos-и. Беше му нещо като детска мечта.
Часът беше точно 9, което значеше, че е време за закуска. Всички бяха на масата, чакайки прислужницата им Клара да им сервира храната.
– Баща ми, – започна Ник. – Трябва да ми дадеш няколко стотака.
– За? – отвърна му той.
– Ще излизам с приятели.
***
Няколко часа по-късно един от приятелите му го запозна с едно момче, което ги нави да отидат в един бар, в който никога досега не бяха ходили. Там Ник видя нещото, което преобърна целия му живот…
Още с влизането си, той погледна към хазартната маса, на която… Пфф… Черири момчета чукаха пияната му досмърт майка, а други двама – баща му.
Коментари
Публикуване на коментар