Течение 41

  – Абе, ти ебаваш ли се с мен – започна да крещи Тео. Беше много ядосан. – Това пишлегарче и ти?
  – Спри да викаш бе, идиот. Детето се плаши.
Той я хвана за ръката и я прибра в апартамента заедно с малкото момченце. Когато влязоха в хола, бабата на детето му много се изненада.
  – Ти какво правиш тук?
  – Излез, много ти се моля.
  – Ти ли ще ми…
Тео стана, изкара я навън и заключи вратата.
  – Какво си мислиш, че правиш бе, малоумник?
  – Ще говорим.
  – И трябваше да я изгониш със шутове?
  – Да, точно така.
  – Не мога да те позная – каза му злобно тя. – Мислех, че в онази клиника ще се излекуваш, ама ти си се побъркал още повече.
Както беше много тихо, Тео изкрещя с пълно гърло.
  – Къв е тоя?
Тя се стрсна, а бебето започна да плаче.
  – Виж к’во направи бе, нещастник такъв.
  – Съжалявам. Не исках да…
  – Тео, моля те, върви се.
  – Трябва да…
  – Казах да се махаш.
  – Ще си тръгна, когато ми обясниш какво се случва.
  – Напусни или ще извикам полиция.
Тео отиде в спалнята и тя го последва. Там той усети силен аромат от мъжки парфюм и видя на парното разни боксерки.
  – Тоя тук ли спи?
  – Да, някакъв проблем ли имаш?
  – Къв е тоя педал, бе?
  – Виж к’во ще ти кажа… Може да го наричаш така, както си искаш, но запомни едно… Той беше до мен в най-трудните ми моменти. Не ти, а той. Ясно ли ти е?
  – Да разбирам ли, че късаме? – каза той и Симона се засмя. – Защо се смееш?
  – Всичко свърши преди една година. Не аз те оставих, а ти мен.
  – И ти веднага реши да си легнеш с първия срещнат.
Тя му шибна два шамара.

***

Десислава доста се измори и затова отиде до подремне докато осиновителите й ги нямаше. Христо почука на вратата и влезе. Изненада се, че е заспала по това време. Седна до нея на леглото и се вгледа в нея. Беше много красива.

***

Александър спря с колата си пред университета, слезе и влезе в сградата. Отби се до машината за кафе. Взе си едно, защото имаше нужда малко да се събуди. Предишната вечер си беше легнал много късно и затова сега леко му се спеше. Той все още не беше казал на приятелите си за връзката му със Симона. Беше 80% сигурен, че ще го помислят за ненормален или за човек, който не може да направи свое дете и затова гледа чуждо. Знаеше, че трябва да запази това за себе си. Александър беше един от хората, на които им пукаше какво ще кажат другите. Интересуваше се от хорското мнение. Знаеше, че не трябва, но… Той тръгна към кабинета, в който се провеждаха лекциите му. Вътре имаше около десетина човека. Когато влезе, всички го поздравиха. Не можеше да се оплаче от внимание. Събуждаше интереса както на момичетата, така и на някои момчета. Сред състудентите му имаше имаше едно хомосексуално момче, което се казваше Арис. Беше много досаден. Не спираше да предлага разни неща на момчетата.

***

Изненадващо за родителите му, Тео се върна много бързо. Те очакваха да се забави с часове.
  – Мислех, че ще закъснееш – каза майка му, изяждайки последния фъстък, който беше останал в пакетчето.
Той изобщо не беше в настроение, но се опита да не се издава.
  – Поговорихме си набързо. За мен има ли фъстъци?
  – Сега не, но след малко да.
  – Как така. Да не би тук да ги произвеждаш? – засмя се.
  – Не бе, глупчо. Пратих баща ти да ти напазарува, щото в хладилника ти наистина е паднала бомба.
  – Нормално. – Тео седна на дивана и пусна телевизора. – Хей, мамо, тези дни чувала ли си се с Калин?
  – Не, защо?
  – Ами звъня му, но не отговаря.
  – Остави го. Докато теб те нямаше се случиха едни неща.
  – Какви неща?
  – И аз не знам точно – излъга тя. – Когато се върне, ще ти каже.
  – А той къде е?
  – Замина на почивка.
  – На почивка?
  – Да.
  – Ти сериозно ли?
  – Е, защо да не отиде.
  – Работата му. Той не би зарязал всичко.
  – Казах ти, че станаха едни неща, които му дойдоха в повече…
Телефонът на Тео звънна и той веднага вдигна. Беше Вики.
  – Хеееей – каза той. – Добре съм. Ти как си?… Супер… Свободен съм, да… Страхотна идея… Окей, след час ще съм там.
  – Бившата на Калин ли беше? – попита го майка му.
  – Да, иска да се видим.
Радостин се върна с четири огромни торби.
  – Абе, тате, к’во си направил? Ти да не изкупи магазина?
  – Не можах целия…
Той извади от едната торба кутия с пакетчета фъстъци.
  – Скъпа, това е за теб.
  – А за мен фъстъци няма, така ли?
  – Точно така, но има друго.
  – К’во? Сигурно няколко туби боза.
  – Не се сетих, иначе щях да ти взема.
Радостин бръкна отново в една от торбите и извади кутийка презервативи.
  – Перверзник – засмя се Тео.

***

Към обяд Деси се събуди и видя, че Христо е заспал до нея. Стресна се. Не знаеше защо изобщо е влязал в стаята й. Не й се искаше да го буди, но трябваше, защото, ако “шефовете” й видят това, ще си помислят, че те двамата са правили нещо.
  – Ицо – започна да го буди тя. – Ицо… Ицо, стани… Хайде, събуди се.
  – Мъъъ… – измрънка той. – Закуската готова ли е?
  – Каква закуска те гони? – засмя се. – 13:00 часа е. Ставай.
  – Няма пък.
  – Вашите всеки момент ще си дойдат.
  – Не се тревожи. Няма да си…
Двамата чуха, че външната врата се отваря. Христо веднага стана.
  – Майко милаа… Бързо…
За части от секундата стана и излезе от стаята. Хвърли един поглед към коридора и когато се увери, че няма никой, си отиде в стаята. Той взе учебниците и седна да учи, за да може майка му да го види, ако влезе.

***

В една малка къща край кв. Обеля живееше едно семейство. 48-годишната Райна и нейните деца – 25-годишната Сиана и 18-годишната Джулия. Райна имаше и един син, но той работеше в чужбина. Емо много им помагаше финансово. Тежко им беше, че се виждаха само по Коледа, но какво да се прави. Сиана мечтаеше след гимназията да следва право и да стане добър адвокат, но не се получи, защото таксата в университета беше твърде висока за нея. Сега тя работеше като продавачка в магазин за дрехи. Всичко, което изкараше, го даваше на майка си. Джулия пък беше направо отвратителна. Понякога мислеше само за себе си. Тя все още учеше. Беше 12 клас. С майка си много не се разбираше, но за сметка на това беше много добра приятелка със сестра си.

***

Час по-късно Вики стигна в кафенето, в което трябваше да се види с Тео, който вече беше там. Тя се приближи до него и седна.
  – Радвам се да те видя – усмихна му се тя. – Изглежаш много добре.
  – И аз се радвам да те видя. Как си?
  – Горе долу. С Краси пак сме заедно.
  – Ужас.
Ненавиждаше го.
  – Защо да е ужас… Той е страхотно момче.
  – Сигурно е така – каза й подигравателно той.
  – Да, просто трябва да го опознаеш…
  – Не, не – прекъсна я. – Няма нужда.
  – Хм… Ти как си иначе? Предполагам, че си се чул с Калин и ти е казал к’во стана.
  – Не, по дяволите. Не си вдига телефона.
  – Горкичкия… Все още не се съвзел от случилото се.
  – Вики, би ли ми казала какво става?
  – Разбира се. То не е тайна. Гаджето му почина.
Тя го каза с такава лекота. Изобщо не й пукаше.
  – Кое гадже?
  – Онази, брюнетката.
  – За Михаела ли говориш?
  – Да.
  – Михаела е починала?
  – Да. Вашите не ти ли казаха?
  – Май забравяш, че нашите не живеят в България.
  – О, вярно.
Тази новина му дойде като гръм от ясно небе.
  – Шегуваш се – отказа да повярва той.
  – Изобщо не си се променил. Казвам ти цялата истина. Виж в нета. Всички писаха за това.
  – А Калин? Той как е. И той ли…
  – Не, не. Спокойно. Нищо му няма… Или поне не знам.
  – Тогава защо не си вдига телефона.
  – Нямам представа. Аз даже те извиках точно затова.
  – За?
  – Ами мислех, че сте говорили.
  – Офф… Ти ще ме побъркаш.
Тео извади телефона си и много набързо намери информацията, която му трябваше.

Заглавията бяха следните:

Певеца Калин уби бременната си приятелка

БУМ! Калин е в неизвестност. Полицията го издирва.

Калин заби нож в гърба на продуцента си.

ШОК! Калин се самоуби.

Калин бяга от отговорност. Не иска да признае вината си.

  – Абе, к’ви са тия глупости? – каза той.
  – Самата истина.
  – Самоубил се е, така ли?
  – Е, това не знам.

***

При Десислава обстановката беше #МногоРабота. Тъй като прислужниците бяха в летен отпуск, тя трябваше да върши абсолютно всичко. Сред хората, които дойдоха с майка й и баща й, имаше и едно момче, което постоянно я зяпаше. Беше на около на 22. Естествено, не пропусна възможността да се запознае с красавицата.
Докато тя приготвяше обяда, той влезе в кухнята и я заговори.
  – Имаш ли нужда от помощ?
  – Не, благодаря – отвърна му тя.
  – Мога да правя салати.
Имаше вида на глезено момче, което по цял ден се шляе из кварталните улици и не му повярвя.
  – Ти сериозно ли? – изсмя му се тя.
  – Да, вкъщи аз готвя.
  – Е, тук вече излъга.
  – Мога да ти докажа, че не лъжа.
  – Давай.
  – Има ли брашно?
  – Защо ти е. Готвя съвсем различно нещо.
  – Брашното най-вероятно е в някое от шкафчетата. Аз ще го потърся, а ти отиди да ми донесеш точилката.
Тя вече се сети какво е намислил.
  – Не може да бъде.

***

Райна беше задрямала, когато някой започна мощно да тропа по вратата. Сиана, която беше в другата стая, отиде да отвори. Беше сестра й Джулия.
  – Абе, ти нормална ли си? – каза й Сиана. – Знаеш, че мама е зле. Едвам заспа.
  – Да, како, но имам страхотна новина.
Двете отидоха в стаята.
  – Каква новина?
  – Нали знаеш, че дядо Йордан продава къщата?
  – И?
  – Намерил се е купувач. Скоро ще се нанесе. Говори се, че е млад и много богат. Идва от Щатите.
  – Пак си ходила в онова кафе да слушаш клюки, нали?
  – Какво пък толкова?
  – Леле… Голяма клюкарка си, честно ти казвам.
  – Клюкарка, клюкарка…, ама ако не бях отишла, нямаше да разберем за този тайнствен принц. Сиурно е много красив.
  – И да е, и да не е… Нас какво ни интересува?
  – Како, много си глупава. Може да те хареса и да се ожени за теб.
  – О, я стига глупости.

***

Александър спря пред блока на Симона. Качи се на етажа, на който беше апартамента й, и почука. Тя веднага отвори.
Двамата се настаниха в хола.
  – Малкия спи ли – попита я той, сядайки на дивана.
  – Да.
  – Кой беше този, който дойде днес?
  – Не е важно. Зарежи.
  – Искам да знам. Притеснява ли те?
  – Не, стига глупости.
  – Ако ти е направил нещо, кажи. Ще му смажа мутрата.
  – Беб, това беше Тео.
  – Онова наркоманче?
  – Да.
  – Искам този да стои далеч от детето. Чу ли? Кажи му да не се приближава, защото в противен случай аз ще го направя.
  – Не мога да му кажа. Как да му кажа такова нещо. Той му е баща.
  – Истински баща е този, който отглежда, а не този, който създава – започна да повишава тон. – Това копеле може да си направи кефа, ама не може да помисли, че едно дете има нужда от грижи.
  – Как да му кажа, че повече не може да го вижда.
  – Не можеш да събереш сили да му го кажеш, така ли?
  – Просто не знам как.
  – Тогава остави тази работа на мен.

***

Иван беше готов на всичко, за да намери дъщеря си и Слави. Е, него не го търсеше за хубаво. Искаше да го убие. Даже съжаляваше, че не го е направил по-рано. Допусна грешка, че уби Георги. Само той знаеше къде е малката Емилия.
Вече го беше закъсал с МВР. Поради тази причина той смени над 20 пъти своята лична карта. Сега той се “мотаеше” из улиците на Мадрид с името “Джулио Фернандес”.

***

Тео и Вики пиеха вече второто си кафе. Той все още не можеше да проумее, че Михаела е мъртва. Когато разбра по какъв нелепен начин е умряла, му се прииска да се хвърли от покрива на някой блок. Пълен кошмар. Нищо не разбираше.
В статиите пишеше, че Калин умишлено я е убил.
  – Не може така – започна той. – Трябва да измислим нещо.
  – Какво има да му мислим? Мишето е в гроба, най-вероятно и Калин също.