Течение 44

Вики отиде в стаята, където беше Краси, защото и нейния гардероб беше там.
  – Би ли се отдръпнал малко – попита го тя. – Трябва да се преоблека.
Той вместо да се мръдне отвори гардероба й и извади една къса червена рокля.
  – Вземи – подаде й я той.
  – О, така ли искаш да изляза!? Добре – каза бързо тя и за части от секундата се съблече чисто гола, за да се намъкне в роклята. Краси я загледа, но точно сега не му беше до такива работи.
  – Къде ще ходиш? – попита я той.
  – Излизам.
  – Да де, но къде?
  – Навън.
  – Е, то пък оставаше да излезеш навътре… Кажи, къде ще ходиш?
  – Ще се видя с Тео. Някакъв проблем ли има?
Краси отново бръкна в гардероба, за да извади някоя по-прилична дреха.
  – Облечи това – подаде й блуза с дълги ръкави и дълъг панталон.
  – Не е ли ако искам!?
  – Не, не е. Облечи се веднага.
  – Няма пък.
  – Аре не се лигави… – Вики започна да се преоблича. – Между другото, каква работа имаш с Тео?
  – Каза, че е намерил Калин.
  – Абе, тоя не умря ли? – засмя се.
  – Не говори така. Не ти ли е жал… Кой знае къде е и какво му се случва.
  – Не ми е жал – усмихна се самодоволно той.
  – Както и да е, аз излизам.

***

Десислава стоеше в стаята си пред огледалото и се гримираше. Беше повикала една своя приятелка, която да й направи някоя хубава прическа.
  – Довечера всички мъжки погледи ще са в теб – каза Ванеса.
  – Не искам всички, а само един. Един единствен.
Приятелката й цъкна с език.
  – Ало, какоо. Ти да не си влюбена?
  – Не съм, стига глупости.
  – Тогава на кой е този “единствен” поглед?
  – Не е важно. Върши си работата. Накъдри ме и отстрани.
  – Нали това правя, мила.
  – О, извинявай.

***

Слави се разчувства от историята на Иван. Вече повече от всичко искаше да му помогне.
  – Негова снимка имаш ли?
  – Не, но лесно може да намерим. Той е популярен, поне беше такъв – отвърна Ванката. – Занимаваше се музика. Работеше с Галин.
  – Този Калин ти е син?
  – Да… Знам, че звучи невероятно, но е факт.
  – Аз съм бил на негови концерти. Имам куп автографи и снимки с него.
  – Значи ще го познаеш.
  – Разбира се… – Станислав се замисли. – Я чакай малко… Казваш, че е достна популярен, нали така?
  – Да.
  – След като е толкова известен, би трябвало веднага да си го намерил.
  – Де да бях… Де да бях…
  – Не си успял? Защо?
  – Не успях, защото дълго време бях в чужбина. Нямах представа, че е започнал да се занимава с музика. Разбрах за това, чак когато го обявиха за изчезнал и веднага се върнах в България.
  – Тстс… Това е ужасно…
  – Е?
  – Какво?
  – Ще ми помогнеш?
  – Да. Разбира се, че ще ти помогна.

***

Трийсетина минути по-късно Виктория стигна в кафенето и веднага отиде на масата при Тео, който вече си беше взел една бира.
  – Бързо казвай, какво стана? – каза му тя. – Наистина ли го видя?
  – Да.
  – Ти сигурен ли си, че е бил той.
  – Вики, с Калин отраснахме заедно. Мислиш ли, че бих могъл да го объркам с някой друг?
  – Откъде да знам… Напълно е възможно вече да халюцинираш.
  – Той беше!!!
  – Каза ли ти нещо?
  – Не, видях му само гърба.
Вики се засмя.
  – Ти сериозно ли?
  – Напълно съм сериозен.
  – Окей, би ли ми казал как позна, че е той, като си го видял само вгръб.
  – Абе, ти разбираш ли, че целия изтръпнах, когато го видях.
  – Изтръпнал си, защото си помислил, че е той, чу ли? Помислил!!!
  – Не те повиках, за да ми викаш. Сигурен съм, че беше той.
  – Няма как. Щяхме да разберем, ако е идвал.
  – Кой друг би отишъл на гроба на Михаела да остави цветя?
  – … Ти там ли го видя?
  – Да, сега повярва ли ми?
  – Не. Няма шанс да е бил той.
  – Аз ще го намеря и тогава ще те видя какво ще кажеш.
Тео стана и излезе.
  – Чакай! Къде тръгна? … Малоумник.
Телефонът й звънна.
  – Кажи, Краси… Добре де… Кажи, миличък?… Ааа, така ли ти харесва… Защо?… Ще ме водиш с теб?… Ауууууу, страшно много те обичам, любов моя… Идвам. Веднага идвам.

***

Час по-късно Христо и Десислава бяха готови. Оставаше само да дойдат родителите им. Докато ги чакаха, те си говореха.
  – Кой филм ще гледаме? – попита го красавицата.
  – О, не знам. Ще изберем намясто… Абе, тоя Румен още ли спи?
  – Не знам. Защо питаш мен?
  – Откъде да знам… Станахте си добра партия.
  – Не мисля… Снощи се напи като куче. Най-вероятно го боли главата и затова цял ден лежи.
  – Кога ще си тръгва този изрод? Не мога да го търпя направо.
  – Не знам. Питай вашите.
  – Говорим за вълците, а те в кошарата.
Борислава и Радостин дойдоха.
  – И тя ли ще идва? – попита Боби.
  – Да, мамо.
  – Но тя трябва да…
  – Не. Този път идва. После аз ще измия чиниите, ако трябва.
  – Добре тогава.

2 часа по-късно

Четиримата гледаха филм. Ицо и Деси бяха на ред 7, а родителите им на 8. Когато видя, че Десислава се е облегнала на сина й, на Борислава й се прииска да й шибне два шамара.

***

Алармата на Александър звънна точно в 07:30. Беше я настроил с цел да закуси нещо и да отиде на изпита. Отвори очи и се почувства ужасно. Не беше научил дори едно изречение. Той погледна към чисто голата Симона, която спеше дълбоко.
  – Ехх, че си… Леле…
Сашко стана от леглото и отиде в кухнята. Беше много гладен. Отвори хладилика и започна да яде, каквото му попаднеше.

Минути по-късно при него дойде и Симона, на която толкова й се спеше, че даже залиташе.
  – Свинчо – каза му тя, потърквайки очите си.
  – Днес няма да говоря с теб – отвърна й така, сякаш се сърдеше.
  – Май си станал с дупето нагоре.
  – Да, станах.
  – Защо се…
  – Разкарай се.
  – К’во ти става бе, човек?
  – Става т’ва, че изпита ми замина.
  – Не е вярно. Още е рано. Има още бая време. Ще успееш да отидеш, спокойно!
  – Да де. Аз хубаво ще отида, но какво ще направя като снощи не успях да науча нищо? Заради теб не успях.
  – Да, бе. Все аз ти виновна…
  – Е, кой тогава?
  – … Сега ме обвиняваш, но снощи ти беше готино, нали?
Александър замълча.

***

Вики и Краси се събудиха в един от хотелите в центъра на Истанбул. Виктория никога преди не беше спала толкова добре. Тя много рядко спеше по хотели, а на Красимир това му беше станало нещо като навик.
  – Отивам да се изкъпя – каза й той, взимайки си халата. – Ти се обади и поръчай нещо. Гладен съм.
  – Добре, скъпи – усмихна му се тя.
Когато Краси влезе в банята, Вики взе телефона и се обади в хотелския ресторант.
  – Добро утро – говореше на английски. – Искам да поръчам две гьозлемета, два портокалови фреша и някакъв десерт… Ами, не знам. Вие преценете… Нещо, което да е много вкусно. Някое любовно кексче например, хаха… Да, за стая 451.

***

Тео се събуди от звъненето на телефона си. Когато отвори очи, не можа да повярва какво се случва. Търсеше го Калин.
  – Ало, братле? Ти ли си? Как си? Къде си? Защо не си вдигаш телефона… Тео? Да, аз съм, а ти кой си? … Намерили сте този телефон? … Добре, веднага идвам.

***

След киното Десислава и Христо останаха в хола, за да гледат още филми, след което заспаха. Когато Борислава се събуди отиде там и видя, че двамата са заспали прегърнати. Тя веднага се върна в нейната стая и започна да подбутва мъжа си, който все още спеше.
  – Какво има? – мърмореше сънено той. – Защо ме будиш?
  – Ставай веднага ти казвам. Бързо!
Радостин се изправи и жена му веднага започна да му чете конско.
  – Видя ли, че стана това, за което ти казах снощи…
  – Не разбирам за какво говориш.
  – Ела с мен.
Двамата надникнаха в хола.
  – Е, какво толкова е станало? Нали останаха да гледат телевизия. Заспали са, голяма работа.
  – Слушай… Тази змия си постигна целта. Искаше да влезе под кожата на Ицо и успя.
  – Каква цел бе, жена? Престани! Писна ми от твоите глупости.
  – Не са глупости. Нима не забелязваш, че той не се отделя от нея? … Леле, майко. Ужас!
  – Какво има?
  – Ами, ако му е направила някаква магия…
  – О, Велики Боже, прибери си версиите… Отивам да спя.

***

Иван и Слави се стягаха за път. Ванката искаше да покаже на Станислав мезонета, за който му спомена вчера.
  – Много ли е далече? – попита го Слави, качвайки се в колата.
  – Ами, не е близо. След два-три часа ще стигнем.
След като и двамата бяха готови потеглиха.

***

Краси излезе от банята и отиде при Вики, която вече закусваше. Той искаше да се облече преди да започне със закуската. Така и направи. Хвърли халата на пода и започна да си търси дрехите.
  – Е, стига де. Не виждаш ли, че се храня? Не може ли после да се облечеш?
  – Искам сега.
  – Ами да се беше оправил в бянята.
  – Оф, стига си мрънкала, сякаш ти се случва за пръв път.
Той бръкна в сака си, откъдето извади едни черни боксерки, сиви къси панталони и черен потник. Обелече се и отиде на масата, за да закуси.
  – К’во е т’ва?
  – Типична турска закуска.
  – Личи ти, че си гледала много турски сериали.
  – Много смешно… Кога ще ходим на срещата?
  – Към обяд, но ти няма да идваш.
  – Полудя ли? Защо да не идвам?
  – Защото не искам да се излагам пред човека.

***

Александър си ровеше във фейсбука, когато телефона му звънна. Търсеше го един негов приятел от университета. Не вдигна, защото знаеше какво ще чуе. “Изпита всеки момент ще започне! Къде си?”
  – Саше? – попита го нежно Симона.
  – К’во? – отвърна й грубо той.
  – Цял ден ли ще се държиш така?
  – Как?
  – Ами, откъде да знам. Не ми говориш изобщо. Сърдиш ми се.
  – Не е вярно. Не ти се сърдя…
  – … Мама днес ще вземе Теди и двамата с теб ще останем сами…
  – Не си го помисляй – прекъсна я той, мислейки, че става дума за секс.
  – Не – засмя се тя. – Не е това, което си мислиш… Просто исках да ти предложа да обядваме някъде навън.
  – Не, благодаря. Не искам.
  – Защо?
  – Защото ще излизам с приятели – бебето започна да плаче. – Хайде, малкия те вика. Иди при него.

***

Час по-късно Тео стигна до KFC-то, в което трябваше да се види с човека, който е намерил телефона на Калин. Заведението беше доста препълнено и му беше трудно да разбре на коя маса да отиде. Сетне се сети да звънне. Набра номера на Калин и огледа внимателно всички маси. Когато видя къде звъни, се запъти на там.
  – Здрасти – каза му момчето. – Ти трябва да си Тео, нали?
  – Да, аз съм.
  – Аз съм Григор, приятно ми е.
Двамата се ръкуваха.
  – И на мен… Къде намери телефона?
  – С приятелката ми бяхаме отишли да посетим гроба на баба. На излизане го намерихме.
  – На кои гробища сте били?
  – Централните.
В този момент Тео се увери, че мъжът, който видя на гроба, беше Калин, защото и Михаела е погребана там.
  – Сигурен ли си?
  – Да. Бяхме там.
  – А как реши да звъннеш точно на мен.
  – Видях, че последно на теб се е обаждал.
Тео се замисли. Ако това, което казва Григор, беше вярно, то значи, че Калин наистина му се е обаждал. Тео веднага се сети за обажданията, в които никой не говореше.
  – Някакъв проблем ли има? – попита го момчето.
  – Пич, търся Калин като ненормален. Ако знаеш нещо повече, моля те, кажи ми.
  – Нищо друго не знам, но бих могъл да ти помогна с търсенето.
  – Как?

***

Към обяд Краси и Вики отидоха на срещата. Вики не трябваше да идва, но нали е нахална… Те влязоха в една огромна сграда и се качиха на 22 етаж. Там двамата видяха секретарката му, с която започнаха да говорят на английски.
  – Добър ден – започна Краси. – Имам среща с Халюк Пийес.
  – Кажете си имената, моля!
  – Красимир Ивайлов.
  – Един момент… – тя погледна в таблета си. – Да, заповядайте. Г-н Пийес Ви очаква.
  – Благодаря!

***

Когато Борислава каза на Деси как е заспала, тя много се засрами. Докато приготвяше обяда мислеше за това. Знаеше, че е станало несъзнателно.
В кухнята влезе Румен.
  – Изкара ми акъла бе, човек.
  – Е, ти пък. Не съм чак толкова страшен.
  – Не си, но като влезе така изведнъж… Стреснах се.
  – Дойдох, за да ти кажа “Чао!”.
  – Тръгвате ли?
  – Да. Искам да си видя новата къща.
  – Хубаво! … Ще се отбиваш тук, нали?
  – Разбира се. Вече ще живеем в един град. Няма как да не минавам отвреме навреме.