Течение 49

Тази част е като едно резюме.

ТАЗИ ПОРЕДИЦА Е ЗА ЛИЦА НАД 16 ГОДИНИ

Веднага след като си тръгна от къщата Тео се обади на Вики, за да й предложи да се видят. След по-малко от час те се срещнаха в една сладкарница.
Когато й каза, че е видял Калин, тя не му повярва.
  – Защо се правиш на интересна – ядосваше се той. – Видях го с очите си.
  – Тогава да вървим да кажем в полицията.
  – Без такива. Калин каза да не казвам на абсолютно никой.
  – Аха. И ти го прецака, както винаги.
  – Кога съм го прецаквал бе, змия такава?
  – Станал си ужасен – каза му тя. – Вече и от майтап не разбираш.
  – Така като ме гледаш, мислиш ли, че ми е до бъзици?
  – Оф, извинете ме, господине… Та, к’во стана? Видя Калин… Какво ти каза?
  – Почти нищо. Държеше се много странно.
  – А ти как разбра къде е?
  – От телефонът му.
  – Как така?
  – Един приятел го намери близо до гроба на Михаела.
  – Офф, пак ли тая ку…
  – Майната ти…
  – Извинявай. Просто…
  – Просто те хвана яд, че той обичаше Мишето, а не теб.
  – Как ли пък не – опита се да се засмее тя. – Ако не помниш, аз зарязах него, не той мен.
Вики си спомни деня на раздялата им…

  – Калине – започна тя. – Трябва да ти кажа нещо.
Той я прегърна.
  – Слушам те, миличко.
  – Това…, което снощи стана…не трябваше да става. Не биваше.
Калин се засмя.
  – Чакай малко. К’во лошо сме направили. Все пак сме гаджета.
  – К’ви гаджета? – разкрещя се тя. – Нямаше те четири години, сега се връщаш и почваме да си играем на любов.
Калин я гледаше и не можеше да повярва. Какво и става, мислеше си той, вчера й беше готино, а ся…
  – Какво ти става?
  – Виж, човек. Нямаше те толкова много време и просто…
  – И просто…?
  – Просто…не знам. Сякаш чувствата изстинаха. Не върви и мисля, че ще е най-добре да се…
  – Не го казвай – спря я той. – Недей.
  – К’во да не казвам. Нещата не вървят. Не искам да си губя времето. Съжалявам…
  – Това ли е края. Толкова ли е просто? Какво стана така изведнъж. Какво направих? Къде сгреших?
  – Стига! Свърши! Всичко свърши!
Калин стана и тръгна към вратата.
  – Но ти си ми оставаш добър приятел, нали знаеш? – каза му тя, но той излезе без дори да се обърне.

Телефонът й звънна. Беше Краси.
  – Да, бебчо – каза му тя. – Да, да. Веднага идвам.
Вики затвори и прибра телефона в джоба си.
  – Тео, извинявай, но трябва да се прибера. С приятеля ми заминаваме на почивка.
  – Заминаваш на почивка?
  – Да. Времето е хубаво. Искам да събирам тен.
  – Ти ебаваш ли се с мен?
  – Не. Тръгвам. Нямам време.
  – Май забравяш, че преди да се сгаджосате, Калин ти беше най-добрия приятел. Точно какъвто е и на мен.
  – Оф, Тео, моля те. Омръзна ми да говорим за едно и също нещо. Калин е мъртъв. Набий си го в наивната глава.
  – Жив е. Не е умрял.
  – За мен е!
  – Хубаво. С теб или без теб ще го доведа тук и ще видиш…
  – Не ме интересува. Чао-чао.

***

Румен обядваше с колегите си…
  – Е, как мислиш, Румка? – каза му един от тях. – Харесва ли ти работата тук.
  – Да, но ми е малко странно.
  – Защо?
  – Ами никога преди не съм работил.

***

Райна се чудеше защо новият им съсед идва толкова често у тях. Реши да поговори със Сиана.
  – Дъще, този какво иска от теб?
  – Кой?
  – Абе, онова момче, което си беше объркало адреса ли?
  – Румен? Искаше да се обади за някава обява…

***

Когато се събуди, Александър предложи на Симона да заминат да живеят в Бургас. Тя веднага се съгласи.

***

Почивката на Вики и Красимир се отложи, защото Краси разбра кой е убил Бориса. Вики се ядоса и отиде при Тео, с който прекара нощта.

Тези дни нищо не ми идва и ме е хванал един невиждан мързел 😀 😀 След нова година ще продължа да публикувам 😀