Течение 50

ТАЗИ ПОРЕДИЦА Е ЗА ЛИЦА НАД 16 ГОДИНИ!!!

Когато започна да търси копелетата, които убиха Бориса, Краси беше наел група детективи. Е, те не бяха истински детективи, а четири мутри, на които убиването им беше в кръвта. Красимир много се зарадва, когато те му се обадиха, за да му кажат, че са намерили единия от извършителите. Сега той и четирите гологлави мъже следяха една кола. Часът беше 02:26 и по улиците нямаше никого. Краси нямаше търпение да разбие мутрата на това пишлеме.

***

Тео много се изненада, когато видя Вики на вратата. Само преди няколко часа му беше казала, че ще ходи на почивка с Краси, даже го пренебрегна заради него. Тя му обясни какво му е станало. На него изобщо не му пукаше. В главата му имаше само едно нещо и цел – да върне Калин към нормалния начин на живот.
– Ще пием ли? – попита го тя, наливайки шампанско в чашата си.
– Да, сипи ми. Имам нужда да се напия и да забравя макар и за малко за цялата тази реалност, проклета реалност.
Тя наля и в неговата чаша, след което му я подаде.
– Заповядай.
– Леле, Вики – каза той, след като отпи от шампанското. – Помниш ли какви яки времена бяхме.
– К’ви времена сънуваш, бе? Май много бързо те хвана алкохола, а?
– На теб наистина ли не ти пука за никой?
– Не е вярно. Пука ми.
– Нима? И за кого? За самата себе си?
– Как позна – засмя се тя.
– … Само като се сетя за изминалите години… Всичко беше толкова хубаво… Бяха безгрижни години…
– Хаха, да. Да пием за безгрижните години.

***

Краси и екипа му продължаваха да следят човекът, който смятаха за убиец на Бориса, Той вече беше слязъл от колата си.
– Ще действаме ли? – попита Красимир
– Нямаш търпение, нали?
– Копнея за момента, в който ще го обезобразя.
– Да действаме тогава.
Двама от мъжете слязоха от колата и започнаха бавно да се приближават към въпросното момче. То вървеше съвсем спокойно. Никой нямаше представа къде точно отива, дори самия той. Беше пиян и затова заряза колата си. Не, за да не го хванат ченгетата, а за да не изпотроши. Беше най-скъпото нещо, което притежаваше.
Мутрите забързаха темпото си и само след няколко секунди го набарах и го свалиха на земята с няколко юмруци и шамари. Нападнатото момче не беше много здраво физически и затова не можа да се защити. Опита се, разбира се, но тези двамата не спираха да му показват, че те командват парада.
– Кои сте вие? – попита момчето, бършейки с ръка, бършейки с ръка кръвта от устата си. – Какво съм ви направил?
Единия от мутрите се върна в колата си. Минута по-късно той се върна заедно с Краси.
– Брато, аре да ги оставим насаме – каза Найден (едната мутра).
След като останаха сами, Краси започна да го “гримира”.

***

Нито Вики, нито Тео разбраха как точно стана. Те просто се целунаха… Продължиха с целувките около десетина минути, след което Тео се отдръпна.
– Какво правим, по дяволите? Да не откачи?
– Обичам те… Отдавна си ми в мислите.
Когато чу това, Тео моментално изтрезня. Как така, помисли си той. Тази да не е откачила!?
– Прегърни ме… – продължи тя. – Ела и ме гушни, моля те!
– Вики, ти си пияна. Не знаеш какво говориш… Хайде, отиди да си…
Изречението му беше прекъснато от устните на Виктория. Тя се хвърли на врата му и започна страстно да го целува. Толкова силно го беше прегърнала, че той не можеше дори да помръдне.
– Нека бъдем заедно вече – каза му тя,продължавайки да го целува.
– Нека бъдем заедно. Хайде да си дадем шанс.
– Стига си говорила глупости. Лягай

***

Час по-късно момчето лежеше мъртво на земята, но въпреки това Краси не беше доволен. Оказа се, че въпрпросния човек няма нищо общо с убийството, а е просто младеж, който иска да си направи една нощна разходка…или поне искаше. Въпреки че беше доста жесток, Красимир почувства дълбоко съжаление.
– Вие наистина ли сте толкова некъдърни? – крещеше той. – Как може да объркате момчето?
– Извинявай, бате – започна да се оправдава единия. – Мислехме, че е той. Ако не го беше обезобразил, щеше да видиш, че наистина много прилича на момчето от снимката.
– Вие сте идиоти… Язък за младежа. Родителте му няма да могат да го разпознаят дори.
– Какво ще правим?
– Нямам представа… Всъщност почакай. Хрумна ми нещо…

***

На сутринта Деси се събуди в леглото на Христо. Нямаше спомен как се озовал там. Може би заради алкохола, който изпиха преди да си легнат. Когато си помисли какво може да е станало след това, я побиха тръпки. После се сети, че Ицо не би се възползвал толкова подло от нея. Минута по-късно реши да отиде в банята. Да, само че видя, че е чисто гола. Картинката вече й стана предено ясна. Случило се е точно това, от което тя най-много се опасяваше.
Деси отключи телефона си и видя, че часът е 09:23, което значеше, че родителите на Христо вече са отишли на работа. Тя стана и започна да си търси дрехите. Нямаше никаква представа къде са те. Няколко секунди по-късно ги намери под леглото – само там не беше проверила. Тя се наведе, гледайки към Ицо, надявайки се да не се събуди и да я види гола (не че никога не я е виждал де). Деси взе дрехите си и точно когато щеше да се изправи, вратата се отвори и в стаята влезе майката на Христо.
– Добро утро миличък. Нося ти закуска в… – Борислава спря, когато видя Десислава чисто гола до леглото на сина й.
– Ти… Какво… Какво правиш тук, по дяволите?
Деси стоеше и я гледаше уплашено, опитвайки се да скрие интимните части от тялото си.
– Ела насам – каза й тя. – Чуваш ли какво ти казвам? … Ела веднага, защото ще дойда и че измия кварталните улици с теб.
Въпреки заплахата Десислава не се подчини. Беше я срам. Искаше й се Христо да се събуди и да направи нещо, но уви… той спеше толкова спокойно, че дори къщата да се срути, няма да усети.
– Няма да дойдеш, така ли? – продължи Борислава. – Хубаво. Тогава аз ще дойда

***

Вики и Тео прекараха нощта заедно. Той не искаше да го прави, защото малко или много Калин обичаше това момиче и сега му беше някакво тъпо. На Вики обаче изобщо не й пукаше. За Калин – окей, преди доста време се разделиха, но за Краси би трябвало да й трепва поне малко. При нея такива неща няма.
– Добро утро – каза му тя и го целуна по бузата.
– Нали знаеш, че това, което стана снощи, не биваше да става!? – отвърна отдръпнато той.
– Извинявай, но аз просто… Просто…
– Просто какво?
– Ами, просто те обичам.
– OMG! Ти май още не си изтрезняла, а?
– Еш го. Не беше заради алкохола. Казвам го, защото го чувствам.
– Недей да говориш глупости. Знаеш, че това няма как да стане.
– Кое няма как да стане?
– Ами… Ти и аз… Заедно… Някак не се връзва.
– Не ти ли пука за мен? Като бяхме в гимназията ме прегръщаше и ми казваше, че ме обичаш.
– Това е различно. Казвах ти го чисто приятелски.

***

Днес щяха да изпишат Александър от болницата. Вчера той беше казал на приятелката си, че иска веднага след като напусне това място да заминат да живеят в Бургас. Симона се опита да го разубеди и да го накара да останат поне докато се възстанови напълно, но не успя. Това беше Сашето. Когато си науми нещо, никой не може да го спре.
Симона прекара нощта в дома на майка си, където беше оставила Теодор. Не искаше да го води по болници. Беше много мъничък. След като излезе от дома на майка си, тя се запъти към своя. Трябваше да смени два автобуса, за да стигне. Половин час по-късно стигна. Симона веднага започна да събира багажа. Нейния, този на бебето и на Александър, разбира се.

***

Даниел се събуди и видя, че баща му Калоян не е в стаята му. По това време на деня по принцип (10:00) той всеки ден идваше и му носеше закуска в леглото. Днес обаче го нямаше. Когато отвори очи, Дани се изненада. Той стана и тръгна към кухнята. Вървейки по коридора, той видя, че вратата на стаята, където обикновено спяха хората, които им идваха на гости. Даниел влезе и не можа да повярва на това, което видя. Не му се искаше да повярва. Баща му спеше на спалнята заедно с някаква жена. Дани не знаеше какво да направи. Вече беше напълно сигурен, че тази жена ще се опита да заеме мястото на починалата му майка, а той изобщо не искаше това да става. Изниза се набързо от стаята, облече се, обу си обувките и излезе от къщата без да се обади на никой.

***

– Няма как да бъдем заедно – продължи да й обяснява Тео. – Май забравяш, че със Симона сме заедно и имаме дете, по дяволите.
– Кой лъжеш? Себе си. Не мен. Много добре знаеш, че не я обичаш, а и плюс това тя те заряза.
– Да, но детето е мое. Нали не си мислиш, че ще позволя на друг да казва “тате”.
– Нищо не можеш да направиш. Симона никога няма да ти даде детето.
– Ще заведа дело, ако трябва.
– И тя ще те убие.
– Оф… Не ми се говори за това. Къде е дистанционното?
– Не знам. Снощи беше някъде из леглото.
Тео вкара ръката си под завивките и набара въпросното дистанционно.
– Чакай да видим какво дават по шибаната телевизия.
Тео пусна телевизора. Даваха новини.

Рано тази сутрин беше открито тялото на мистериозно изчезналия 21-годишен български изпълнител Калин. Знаете, след смъртта на приятелката му той изчезна безследно. Оттогава никой не го беше виждал. В 4 сутринта полицията е открила обезобразено тяло, до което е намерена личната карта на изпълнителя. Очаква се близките на загиналия да разпознаят трупа.