Течение 51

© ТАЗИ ПОРЕДИЦА Е ЗА ЛИЦА НАД 16 ГОДИНИ ©

Два месеца по-късно:

Краси излежаваше присъдата си за убийство. Той се опита да изценира “убийството” на Калин, за да може Вики да остане само за него. В нощта, в която щеше да види сметката на убиеца на Бориса, той уби не него, а едно случайно минаващо и невинно момче. Мислеше си, че това ще му бъде от полза. Да, ама бе. Осъдиха го.

***

След близо две години скитане Калин се върна в дома си. Макар и късно осъзна, че само си е загубил времето, защото и да се измъчва, и да не се Михаела няма да се върне.
Щом се върна в къщата, в която живееше с бившата му приятелка, Калин реши изцяло да промени вида й. Боядиса я съвсем сам. Стените станаха много по-различни. Купи нови мебели. Направи я като нова.
След като разбра, че се е върнал, Галин веднага му звънне. Преди Калин да изчезне двамата не бяха в много добри отношение. Калин си мислеше, че му е сърдит, но това не беше така. Галин разбираше, че държанието му е оправдано и напълно нормално… Все пак беше загубил приятелката си и нероденото им дете. Галин му предложи отново да работят заедно. Калин се съгласи, естествено.

***

Вики беше доволна от факта, че успя да вкара Краси в затвора и да освободи майка си Ивета. Сега двете живееха заедно в старата им къща. Виктория вече не чакаше нищо от никой. Беше осъзнала, че трябва да започне сама да изкарва парите си. От няколко седмици тя работеше в една бирария.
Както всяка неделя, така и тази, Вики беше почивка. Но вместо да си почива тя реши да отиде до заведението на Тео.

***

Той отново беше успял да го отвори. Постоянно имаше хора. Печелеше добре и беше доволен.
Вики влезе и веднага отиде в офисчето му. Влезе без да почука (типично в нейн стил).
  – Добро утроооооо – извика тя.
Когато го видя с разни документи, тя направи гримаса.
  – Божкеее… Ти и в неделя ли работиш!?
  – Нещо май си превъзбудена – засмя се Тео. – Трябва да изчисля заплатите на работниците.
  – Е, нали имаш касиер, счетоводител…
  – Болен е.
  – Да, разбира се. И аз мога да се направя на болна.
  – Хах. Какво те води насам?
  – Отиваме на пикник!
  – Какво?
  – Каквото чу.
  – Откъде ти хрумна това пък сега.
  – Ами, нали ти казах. Неделя е, времето е повече от хубаво, а и отдавна не сме ходили.
  – Ходили?
  – Защо се правиш на тъп? Аз, ти, Калин, мама и другите.
  – Честно да ти кажа, аз не помня кога за последно отидохме… Чакай, чакай. Май се сетих. Бяхме в четвърти клас, нали? – засмя се.
  – Много смешно… Аре, оправяй тия глупости и идвай. Чакам те в колата.
  – Не, не. Аз ще дойда с моята. Не ме разбирай погрешно, просто ми е мил живота.

***

Деси вече не живееше в дома на Христо. Когато майка му я видя чисто гола в стаята на сина й, направо побесня. Изхвърли я навън така, както си беше – чисто гола. Голям срам. Седмици наред Ицо се опитваше да я заговори, но не му се получаваше. Всеки ден ходеше в дома на една нейна приятелка, при която сега живееше, но тя отказваше да се срещне с него. Да, но в крайна сметка изгладиха проблемите помежду им. Вече се виждаха често. Разбира се, Христо не казваше на родителите си, защото знаеше, че това може да има фатални последствия. Двамата вече бяха нещо като гаджета. Не излизаха много навън, защото се страхуваха, че някой може да ги види. Десислава имаше и други страхове. Нямаше никаква представа още колко време ще може да остане в дома на Силвия (нейната приятелка).

***

Краси все още не беше свикнал с обстановката в затвора и надали някога щеше да свикне. Той беше свикнал на лукс и уют, а затвора определено не беше такова място. Там той разбра, че не е като в неговото ежедневие. Веднъж се опита да се направи на голямата работа, но не спечели нищо друго освен няколко шева на устата. Нямаше тази власт, която имаше преди. С пари може би може да командва хората, но разликата тук е, че няма пари…

***

Когато Тео приключи с работата си и слезе долу, видя, че Вики седи на една от масите в заведението и хапва. Беше си поръчала палачинки със шоколад и един портокалов сок.
  – Ще вземе да надебелееш – каза й той.
  – Споко! Няма за кой да съм красива.
  – Хах, окей. Тръгваме ли?
  – Къде?
  – Нали щяхме да ходим на пикник.
  – А, вярно. Отивам да си измия ръцете. Изчакай ме.
След около две минути тя се върна и двамата излязоха през задния вход на заведението. Отзад Тео беше направил безплатен паркинг за клиентите си.
  – Сигурна ли си, че искаш да караш? – попита я той, когато стигнаха до колата й.
  – Е, защо да не искам.
  – Искара книжка преди по-малко от месец.
  – И какво от това? Важното е, че имам.
  – Не, не. Без такива. Дай ми ключовете.
  – Стига де. Искам да си упражнявам карането.
  – Ще си го упражняваш, когато си сама. Хайде, дай ми ключовете.
Тя разочаровано му даде ключовете и се качи в колата.

***

Александър и Симона вече живееха в Бургас. След делото, което заведе Тео, съдът реши бащата да вижда детето си веднъж седмично в присъствието на майка му. Симона беше доволна от това решение, защото не искаше да се разделя със сина си.
Тя и Александър вече имаха семеен бизнес. Отвориха си магазин за хранителни стоки. Не печелеха кой знае колко много, но им стигаше. Нямаха никакви финансови затруднения. Живееха съвсем нормално.

***

Ивета беше в сградата на HellTV (телевизията, която основа съвсем наскоро). Влизането й в затвора накара предишния й шеф да свали предаването, което Ивета водеше. Това на нея й дойде като награда, защото ако не я бяха изгонили оттам, сега нямаше да има собствена телевизия.
Освен шефка, тя беше и водеща на едно неделно предаване, което се казваше “Cool Time”. Всяка неделя от 13:00 часа тя забавляваше зрителите си като канеше интересни хора, с които разговаряха на всякакви теми. Това й беше заниманието сега.

***

Калин слушаше инструментала, който беше направил Галин. Двамата работеха по първата си обща песен. Това щеше да е и първата песен след завръщането на Калин. И двамата искаха да бъде нещо много яко.
  – Какво ще кажеш? – попита го Галин. – Харесва ли ти?
  – Бийта е направо извънземен. Само не знам какъв текст ще сложим. Трябва да бъде нещо гангстерско.
  – Ще се пее за любов.
  – Луд ли си? Трябва ни някакъв супер агресивен текст.
  – Точно.
  – Е, не – засмя се Калин. – Не мога да те разбера. Как така ще бъде хем агресивен, хем любовен.
  – Прав си. Не си изказах правилно. Трябваше да кажа антилюбовен.
  – Ооо. Така кажи бе, човек.
  – Искам този път аз да напиша текста.
  – Дори да не искаш, ще трябва да го напишеш, защото аз няма да мога. Цялата седмица ще съм в САЩ. Имам няколко участия там.
  – Всъщност аз се пошегувах. Не съм сигурен, че ще се справя с текста.
  – Ще се справиш, споко.
На вратата се почука. Двамата се изненадаха. Почти никой не идваше в студиото им.
  – Сигурно е някой куриер – каза Галин и тръгна към вратата.
Когато отвори, той видя Тео и Виктория.
  – Хелоу – каза Вики. – Може да влезем, нали? Може, да. Благодаря.
Тя влезе и веднага отиде при Калин. Тео и Галин я последваха.
  – Ти какво правиш тук? – попита я Калин.
  – По-точно ти какво правиш тук?
  – Как какво? Работя.
  – Тръгвай.
  – Къде да отида?
  – Брат, Вики е откачила – намеси се Тео. – Казах й, че ще работиш, но нали я познаваш… Знае си нейното. Иска да ходим на пикник.
Калин се засмя.
  – Дойде дотук заради такава глупост?
  – Не е глупост.
  – Сори, ама наистина не мога. Имам страшно много работа.
  – Не можеш да ми откажеш просто така. Станах в 5, за да направя разни неща за ядене.
  – Зает съм.
  – К’во се праеш ся? Галин ти е приятел, ще те разбере.
  – Приятел ми е извън студиото. Тук ми е шеф.
  – Не, бе. Стига глупости – включи се и самия Галин. – Ходи, където искаш.
  – Демек да отида с тия идиоти?
  – Да, но при условие, че поканят и мен.
Очите на Виктория направо светнаха.
  – Ама иска ли питане… Идваш, много ясно. Само като си помисля колко ще се селфим… Лелеееее…

***

Деси и Силвия играеха Monopoly. Преди да започнат те пуснаха един от новите албуми на Рики Мартин. И двете много го харесваха.
  – Adioooooooos – запя Деси, когато видя, че печели играта.
  – Аз нарочно го направих. Писна ми все да те пия.
  – Да, бе – засмя се Десислава. – Сигурно е така.
На вратата се звънна.
  – Мама е – каза Силвето и отиде да отвори.
Само че не беше майка й, а Христо.
  – Подранил си. Деси ми каза, че ще дойдеш довечера – тя видя, че носи две препълнени торби. – К’ви са тия чували?
  – Купих разни неща. Надявам се, че нямаш нищо против да си направим един киносалон.
  – Ти си луд. Хайде, влизай.

Когато го видя, Деси веднага го прегърна.
  – Тъкмо се чудех как ще издържа до довечера…
  – Знам. Затова дойдох по-рано.
  – Много те обичам…
  – Ало, влюбените гълъбчета. Искам да разбера кой филм ще гледаме и какво ще ядем. После любовните драми.
Ицо започна да изважда нещата от торбите. Сред тях имаше кола, фанта, бисквити, торта, пуканки…
  – Къде са филмите – попита го Десислава.
Христо извади от джоба на дънките си една флашка и й я подаде.
  – Вътре има всичките ти любими филми, както и такива, които не си гледала, но пък съм сигурен, че ще ти харесат.
  – Искам нещо романтично.
  – Има.

***

Половин час по-късно компанията пристигна на едно много празно и тихо място в близост до пл. Витоша. Вики и Тео се заеха с това да оправят “масата”. Няколко минути по-късно пристигнаха Галин и Калин. Те дойдоха с готината кола на Галин.
  – Готови ли сме? – попита ги той, когато слезе от автомобила.
  – Заповядайте, господа – засмя се Вики. – Заповядайте.