Изгубен живот

Вярвах като малко дете
и си казвах: “Тя обича ме”.
С мисълта за нея лягах,
всичко за нея давах.

Подскачах и пях.
С две думи, щастив бях.
Имах всичко, за което съм мечтал.
Никога не бих я предал.

Живеехме много добре…
Аз + ТЯ = Щастие.
Но ето, че дойде ден,
в който тя си тръгна от мен.

Оказа се, че години наред съм живял в заблуда.
По дяволите, била е друга.
Не беше тази жена,
която ми показваше що е любовта.

Щастието при мен още не е дошло.
Цялото това нещо цирк е било.
Докато аз я мислех за скъпа плячка,
тя е гледала на мен като на играчка.

Не, не. Това не е любов.
Това е един изгубен живот.
Аре някой да я накара да плати
за моето страдание, за моите сълзи.

Дори сметката да плати,
мен пак ще ме боли.
Но… Поне да знам, че съм скъпоплатен.
Живот продаден, а не подарен.