Течение 53

© ВСИЧКИ ПЕРСОНАЖИ В ТАЗИ ПОРЕДИЦА С ПЛОД НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО НА АВТОРА И ВСЯКА ПРИЛИКА С РЕАЛНИЯ СВЯТ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНА.

$$$ ТАЗИ ПОРЕДИЦА Е ЗА ЛИЦА НАД 16 ГОДИНИ.

$$$ Coming soon the English version.

След като Гери-Никол си изпя песента, тя седна на удобното диванче, което беше сложено точно срещу Ивета.
  – Песента е страхотна. Браво!
  – Благодаря!
  – Хаха. Както знаеш, всяка неделя гостите ми отговарят на въпроси от фенове. Ще те помоля да погледнеш в екрана, който горе, зад операторите.
Гери погледна там.
  – Колеги – продължи Ивета, – моля да покажете нашата Фейсбук страница… Супер! И така, Гери. Първият въпрос е от Асен Михайлов. Мислиш за кариера в чужбина.
  – Естествено. Няма цял живот да пея само е България. Искам целия свят да знае за мен и да види колко съм добра.
  – Защо правиш толкова скандални неща, пита Димитър Станков?
  – Не мисля, че правя скандални неща. Просто медиите преувеличават. Никога не съм искала да бъда скандална, просто правя това, което обичам.
  – Имаш ли приятел, пита човек, който е кръстил себе си Фен На Яката Дупара.

***

След пикника Вики и Тео си отидоха по домовете, за да си починат, а Галин и Калин се върнаха в студиото, защото трябваше да поработят по нова песен. Още с влизането Галин пусна демото, което беше направил преди няколко дни.
  – Калине, слушай внимателно и ми кажи дали може да измислиш някакъв як текст за тази песен, защото този определено е простоват.
  – Чакай, чакай – засмя се той. – Нали знаеш, че не мога да пиша текстове. Просто не ми се отдава.
  – Просто опитай.
  – Оф, човееек. Не е ли по-добре да ми напишеш ти текста и да удържаш 10% повече. Не веднъж сме си говорили за текстовете. Не мога и не мога! Т’ва е.
  – Не съм сигурен. Заслушай се в бийта.
  – Еее, добре. Пусни го отначало.
Галин го пусна отново и Калин се заслуша. Само няколко секунди по-късно той вече започна лека-полека да реди думите.
  – Ще бъда до теб във всеки момент. Ще държа твоята ръка докрая на света…
  – Я пак. Това ме изкефи.
Калин повтори текста, който едва не забрави.
  – Готино е, но не е точно за тази песен.
  – Защо да не е?
  – Ами, лято е. Време за купони. Хората отиват на дискотека, за да се забавляват и ако трябва да съм честен, сега на теб ти трябват само клубни парчета. Хайде, опитай се да измислиш нещо по-така.
  – Окей, пусни го пак.

***

Симона беше на разходка заедно с малкия Теодор. Обикаляха из центъра на Бургас, ходиха и до централния плаж. Тя все още не смееше да влезе във водата.
  – Я кажи, дребосъче. Искаш ли да се обадим на тате и да му кажем да ти направи каша. Искаш ли?
Бебето само се засмя. Симона извади телефона си и се обади на Александър.
  – Саше, ние след малко се прибираме. Може ли да направиш на малкия някаква каша, за да му е готова, когато се върнем?… Супер!… А, и също така ако можеш да врътнеш по една пица за мен и за теб… Еее, супер! Сега те обичам още повече.

***

Свиждането на Краси вече беше приключило. Той много се обърка след този разговор. Чичо Кольо му каза много ужасни неща. Макар че беше наранил много баща му, той реши, че иска да застане на страната на Кольо. Ако на Симо му пукаше за него, вече щеше да го е измъкнал от затвора… Въпреки че каза, че няма да иска нищо в замяна, чичото на Краси го помоли да му помогне да си оправи отношенията с брат си, което нямаше да е лесно.
Както си седеше и мислеше над казаното, в килията отново влезе надзирателя.
  – Красимир? – извика той. Приготви си багажа. Свободен си!

***

Когато Христо се прибра, видя, че родителите му изобщо не са ходили в семейната фирма.
  – Охо, народе – поздрави ги той. – К’во става?
  – Ще ти кажа аз какво става – отвърна злобно майка му. – Къде е на баща ти колата?
  – На мястото си – засмя се Ицо, след което седна на дивана и започна да превключва музикалните канали.
  – Попитах къде е колата?
  – И аз ти отговорих, че е на мястото си. Приключваме разговора.
  – Я внимавай как ми говориш. Аз ти казвам, че не е в гаража.
  – Оф бе, мамо… Няма как да не е, нали току-що аз лично я паркирах.
  – Моля? – намеси се баща му. – Какво си правил ти с моята кола? Попита ли дали може.
  – Баща ми, я не се филмирай. Нали ти я върнах? К’во ми се стискаш.
  – Къде беше? – попита го Борислава.
  – Е, т’ва си е моя работа. Другата седмица ще стана на 17 години. Мисля, че съм достатъчно голям, за да си ходя, където си искам. Имам си личен живот. Не съм длъжен да ви се обяснявам на вас.
  – От утре идваш да работиш във фирмата.
Ицо се засмя.
  – Мамо, много добре знаеш, че това няма как да стане.
  – Като ти блокирам банковата карта, ще видим дали ще стане или не.

***

Час по-късно текста на песента беше готов.

АРЕ, БЯГАЙ

Не си ми интересна,
няма да те тресна.
С друг вече си лягай.
Скучна си ми. Аре, бягай.
В съня си ме имай.
Бягай, се снимай.
От мен нищо не получаваш,
отивай да лягаш.
Толкова се надъха,
че направо се задъха.
Не си ми готина, разбери.
Друг си намери.
Точиш лиги по мене,
но аз нямам време
с теб да се разправям
и отказвам да те оправям.
Към дата днешна
много си ми смешна.
Интимните си части на друг ги продавай.
Мен не ме кефиш. Аре, бягай

  – Добре се справи – каза му Галин. – Е, има тук-там да се оправят някои неща, но като за начало е много добре.
  – Мислиш ли!?
  – Винаги съм директен с хората, с които работя.
  – Аха. Сега какво следва.
  – Ами, мисля, че за днес това е достатъчно. Утре ще обмислим какъв да е клипа, с кои хора да работим и кога да започнем.
  – Супер! Значи мога да се прибирам.
  – Ако искаш, може да пийнем по нещо… Всъщност не. Аз трябва да заминавам за Пловдив, защото имам участие.
  – Аз и без друго съм много уморен. Прибирам се и направо заспивам, хаха.
  – Окей, братле. Лека нощ на тебе.
  – Чао, чао.
Калин излезе от студиото, качи се в колата си и тръгна към блока, в който живееше.

***

Когато излезе от сградата на затвора, Краси видя само чичо Кольо. Красимир си помисли, че най-вероятно майка му и баща му не знаят, че е излезнал от затвора. Самият той все още не е можеше да повярва. Всичко се случи така изведнъж…
  – Честита ти свобода, Краска – прегърна го Кольо.
  – Много смешно…
  – Сигурно, хаха. Хайде, скачай в колата.
Краси погледна колата му – последен модел Lamborghini.
  – Къде ще ходим?
  – Да ти покажа новия ти апартамент.
  – Нов апартамент ли?
  – Да. Защо се изненадваш?
  –  Ами имам си дом, не съм беден.
  – Ще ти хареса това, което ще ти покажа. Хайде, скачай.
Двамата се качиха в колата и потеглиха.

***

Когато Симона се прибра видя, че пред дома им, в който се намираше и магазинът им, се бяха събрали доста хора.
  – Какво има? – попита ги тя. – Станало ли е нещо?
Една възрастна баба се приближи до нея и започна да й обяснява какво се е случило.
  – Не питай, бабе. Твоя мъж май пак се върна към стария си начин на живот.
Симона се притесни.
  – Как така? Кажи ми какво е станало.
  – Моя внук беше седнал тук на пейките пред магазина с едни негови приятелчета…
  – Е? Какво се случи после?
  – Момчетата били много шумни и той им се скарал да млъкнат, но те не са го послушали. И после…
  – Говори бе, бабче.
  – Сашко е излязъл с някаква голяма точилка и започнал да ги бие с нея. Децата са в болница, а мъжът ти го заведоха в районното.
  – Защо сте намесили и полицията бе, хора?
  – Абе, ей – намеси се един непознат за нея мъж, – как няма да намесим полицията? Ако аз сега взема един прът и започна да налагам твоето бебе с него!? А? Как ще реагираш?
  – Добре, добре. Стига.

***

Ивета приготвяше масата. На нея имаше готови храни, купени от магазина. След като беше готова тя звънна на дъщеря си, която беше в стаята си със слушалки в уши. Няколко минути по-късно Вики слезе.
  – О, мамче – каза тя, сядайки на стола си. – К’во става? Ще ядем ли?
  – Да, искаш ли натурален сок?
  – Предпочитам кола… Абе, мамо, к’во е тва?
  – Кое?
  – Не ти ли писна от тези гнусни неща? Отврат.
  – Можеше да нямаме и това.
  – Оф. Да, бе. Сигурно е така. Писна ми от тия мазни боламачи. Няма ли най-накрай да вземеш да сготвиш нещо бе, мамка му стара.
  – Заета съм. Нямам това време. Ти не правиш нищо по цял ден, може поне да се грижиш за дома.
  – Май забравяш, че започнах работа.
  – Я не ме разсмивай. Почнала си работа, ама все още искаш пари от мен.
  – Така ще е докато ми дадат първата заплата. Бъди спокойно.
  – Както и да е. Гледа ли предаването ми днес.
  – Не, мамо. Аз за скучни програми нямам време, бях на пикник.
  – Пикник? С кой?
  – С Калин, Тео и Галин.
  – Не ми разваляй настроението.

Снимка: Александър Иванов