Когато Тео се прибра, той веднага си направи един сандвич и се качи в стаята си.
Вече беше минал почти цял час, откакто приключи с документацията на ресторанта си, но все още не беше прибрал папките с документи. Стояха си разпръснати из цялото му легло. Както си лежеше и гледаше в тавана, телефонът му звънна. Търсеше го Веско (баща му). Макар че не му беше много до разговори, Тео вдигна телефона, защото не се знаеше кога баща му пак ще намери време да му звънне. Наистина беше много зает.
– К’во става, баща ми? – каза той, когато вдигна. – И при мен така, само дето аз днес бях почивка, утре пак на бачкане… Няма как. Мама как е?… Не те разбирам. Къде да сляза?… Чакай малко. Как така?… Ама ти пред вратата ли си, бе?… Леле, ще те убия направо. Чакай, сега слизам.
***
Симона остави малкия Теодор на Надя (една нейна съседка) и веднага отиде в районното. Там тя видя това, от което най-много се страхуваше. Първото нещо, което си помисли, беше, че гаджето й се връща към предишните навици – алкохол, наркотици, агресия… Точно когато влезе в сградата, Симона видя как Александър излиза от стаята за разпити и веднага се приближи към него.
– Какво си направил, Саше? Какво си направил, по дяволите?
Сашко я погледна с пияния си поглед, едвам се държеше на крака.
– Ъъъ… Ти коя беше? Познаваме ли се?
***
След като му отвори, Тео покани баща си в хола.
– Искаш ли нещо за пиене – попита го той.
– Не, не искам – отвърна баща му. – И ти няма да пиеш, защото след малко си лягаш. Сядай тук.
– Ще си сипя едно. Имам нужда малко да…
– Казах да седнеш.
Тео седна до него и му каза:
– Нещо много строг си станал, ама май забравяш, че вече съм на 21 и не можеш да ми казваш какво да правя.
– Много ли си сигурен? – засмя се.
– Естествено, хаха. Мама как е? Тя защо не дойде?
– Ами, майка ти е в болница.
Тео се изправи.
– Как така? Защо? Какво се е случило с нея.
– Спокойно! Нищо й няма. При пластичен хирург е.
– Пластичен хирург ли?
– Да. Искала да си оправи носа. Дрън-дрън.
– Тази жена е превъртяла.
– И аз това й казах, ама… Все тая. Ти как си? Симона и малкия няма ли ги?
– Офф, те кога изобщо са били тук!?
Тео стана, за да си сипе чаша уиски, след което се върна при баща си.
– Какво ти става? Да не си се скарал с Мони?
– Не ми се говори за това. Стига.
– Не може да не ти се говори за това, Тео. Ти си баща, разбери. БАЩА!!! Не може да зарежеш всичко просто така.
– Не съм зарязал нищо. По-точно то ме заряза.
– Какво искаш да кажеш?
– Оф, баща ми… Мислех, че само мама ми чете конско, ама ся като те слушам… Станал си бетер нея.
– Глупости. Просто искам да разбера какво се е случило.
– Дълга история, а и ми се говори. Ако няма какво друго да ми кажеш, може да си вървиш.
– Абе, ей, пикльо… Кой и откъде гониш. Нещо си станал много отворен. Или уискито много бързо те хвана, а?
– Дяволите са ме хванали.
– Няма ли най-накрая да ми кажеш какво се е случило.
– Офф. Симона си намери друг и замина с него.
– И ти и позволи?.. Не, не. Чакай малко. Тя ти каза “Имам си друг, зарязвам те” и ти й каза “Добре”. Така ли?
– Бях принуден.
– Как така?
– Едвам не убих онова копеле. Беше ударил Симона. Ама тоя пусна две сълзички и нашата пак го заобича. Казах й, че не искам синът ми да мисли, че това педалче му е баща, а тя ми отвърна, че никога повече няма да видя Тео. Щяли да заминат някъде и само ако се опитам да заведа дело, щели да ме осъдят за опит за убийство.
– И защо чак сега ми го казваш?
– Защото не беше за по телефона.
***
Калин се събуди много рано. Златния часовникът, който беше закачен на стената, показваше 04:15. Беше сънувал Михаела (бившата му приятелка, която почина заедно с нероденото им бебе). В продължение на няколко минути тя го викаше, за да й оправи къщата. Ката му, че някакви мъже са разрушили дома й. Плачеше и го молеше.
Калин дълго време гледаше в тавана и си спомняше разни моменти с нея. Няколко минути след това той се облече и излезе. Качи се в колата си и потегли към гробищния парк.
Двайсетина минути по-късно той стигна. Слезе и започна да търси гробът на покойната си приятелка. Когато го намери, Калин видя, че “къщичката” й наистина е почти разрушена.
***
Краси се събуди в новия си дом. Той все още не го смяташе за свой. Както си беше чисто гол, стана и тръгна към банята. Кольо му беше казал, че няма да го притеснява. Така и беше. Него го нямаше.
***
Вики беше на спирката и чакаше автобусът, с който ходеше на работа.
***
Симона трябваше да плати гаранцията на Александър, за да не прекара нощта в ареста. На сутринта двамата просто си мълчаха. Изведнъж Симона стана и започна да си събира багажа.
– Чакай – стана Сашо. – Какво си мислиш, че правиш?
– Отиваме при майка ми.
– Отивате?
– Да, аз и Теди.
– Не си познала. Детето остава тук, а ти върви на майната си, ако искаш.
– Не стига, че виновна, ама и се прави на интересно.
– Каза ли нещо?
– Казах, че трябва да си намериш мястото, където да живееш през следващите месеци, защото нямам намерение да те оставя тук и да ми направиш още някой проблем.
– Ти май забравяш, че апартамента е мой.
Симона се засмя.
– Не. Май ти забравяш, че преписа имота на малкия.
– Да, но той не е пълнолетен, така че все още е мой.
– Че ти какъв си на Теодор?
Александър замълча.
– Точно никакъв – довърши Симона.
– При онова наркоманче ли ще ходите?
– Казах, че отивам при майка ми.
– Да, да. Сигурно е така.
Поради малко проблеми, тази част е сравнително кратка, но за сметка на това следващите ще са с по 2 000 думи.
Коментари
Публикуване на коментар