Течение 55

!!! ТАЗИ ПОРЕДИЦА Е ЗА ЛИЦА НАД 16 ГОДИНИ !!!

!!! ВСИЧКИ СЛУЧКИ И ПЕРСОНАЖИ СА ПЛОД НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО НА АВТОРА И ВСЯКАКВА ПРИЛИКА С РЕАЛНИЯ СВЯТ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНА !!!

Гичо беше един 30-годишен мъж, който работеше като доставчик. Той доставяше разни напитки в кафенето, в което работеше Вики. Гергин, както беше истинското му име, имаше сестра, която се казваше Катя. Тя беше една година по-голяма от него. И двамата си имаха деца. Той имаше един син, а тя – двама сина и една дъщеря. Семейството живееше в един от столичните квартали, но това нямаше да бъде задълго, защото Бонка, тяхната майка, имаше намерение да се преместят на село. От няколко седмици тя и нейния съпруг Владимир разглеждаха разни имоти, но засега не се бяха спряли на нищо интересно. Целта им беше да живеят на по-широко място. Когато Гичо се раздели с бившата си приятелка, която беше майка на сина му, Бонка реши да заживее при него, за да му помага за детето, иначе и тя живееше с мъжа си в друга къща.
Часът беше 07:30, което значеше, че вече трябваше да тръгва за работа.

***

Христо беше събуден от един много стар будилник. Когато отвори очи, разбра, че това е дело на майка му.
  – Не сте познали – извика той с цяло гърло. – Няма да работя! Никъде няма да ходя. Днес ще спя цял ден… Чухте ли ме?
Христина влезе в стаята му и взе телефона му, който беше на нощното шкафче.
  – Ами, щом е така, забрави за телефончето.
  – Има парола – засмя се Ицо. – Нищо не можеш да направиш.
  – Кой е казал, че искам да направя нещо. Просто ще остане в мен докрая на месеца.
  – Хаха, знаеш ли колко ми пука. Аз си имам лаптоп.
  – Баща ти го взе, а и не си мисли, че ще може да ползваш компютъра в мазето. С баща ти го дадохме на комшиите, те си нямат.
  – Е, да бе. Не е честно. Ние да не сме социални грижи. Ще даваме помощи за бедните. Този компютър ми беше спомен от баба. Бахти хората сте – Христо стана и се опита да си вземе телефона, но не успя. – Аре, дай ми го. Мой си е.
  – Не може.
  – Оф, аре престани. Не съм на 5 години. Родителите на приятелите ми никога не правя така с тях. Само аз ли имам такова ужасно семейство?
  – Приятелите ти помагат ли на техните в работата? Да, помагат. Ти какво правиш? По цял ден мериш улиците.
  – Оф, те са бедни и затова помагат.
  – Няма да ти върна телефона, ако и днес си останеш в къщи, така че си помисли. Ще дойдеш ли с нас или не?
  – Офф, идвам.

***

Краси реши да се възползва от отсъствието на чичо Кольо, за да разгледа мезонета си, който беше наистина впечатляващ. Имаше пет стаи на първия етаж и още и още седем на втория. Всяка от тях си имаше собствена баня. Мебелите бяха доста скъпи. Имаше какво ли не. Последен модел телевизори, аудио и видео техника…
Краси се приближи до една от многото секции, на която беше разположена импровизираната библиотека.
  – Леле, майко – засмя се той. – Кой нормален чете книги?
Разгледа заглавията, които му се сториха доста интересни. “Смърт по време на секс“, “Анална инжекция“, “Малкото голямо задоволяване“, “Хайде, обладай ме“, “100 съвета за това как да станете добър любовник“, “Секс игри“, “Палави момичета” и т.н.

***

Галин и Калин бяха на нещо като бизнес обяд заедно с Александър Моллов. Той се занимаваше с режисиране и заснемане на музикакни видеоклипове.
  – На мен ми се върти нещо в главата – каза той, ядейки от салатата, която си беше поръчал, – но не знам дали ще ви хареса.
  – Кажи де – отвърна Галин.
  – Ами, в последно време стана нещо като тенденция в музикалните клипове да се разказват разни истории. Може да разкажем история, свързана с песента, разбира се. Проблемът при вас е, че текстът е малко груб и не знам каква история може да излезе. Бих искал да разбера какви са вижданията и на Калин, защото все пак песента е негова.
Калин отпи от содата си и след кратко мислене каза:
  – Текста си е много як. Макар че не вярвах в себе си и никога не се бях представял като човек, който ще пише текстове, смятам, че се получи доста добре. Колкото и да не Ви се вярва, в тази песен също има история и даже вече ми е много ясно какъв ще бъде клипа.
  – Какъв? – засмя се Моллов.
  – Ще го направим като късометражен филм. Ще ни трябва момиче, което да изиграе едно бившо гадже. Всичко започва в някоя дискотека и свършва… Не знам къде. Момичето изневерява на гаджето си и натам… Абе, не знам, ама искам да е нещо подобно.

***

Христо и родителите му пристигнаха във фирмата. Ицо беше много нещастен от факта, че трябваше да прекара целия ден на това място без да му е ясно какво точно трябва да прави.
  – И ся к’во? – попита той.
  – Нали знаеш, че секретарката роди? – отвърна майка му.
  – Не, нищо не знам, а и не ме интересува.
  – Както и да е. Сега отиваш и сядаш на нейното място.
  – Е, това вече няма как да се случи. Няма да бъда секретарка. Не съм момиче.
  – Това не е само женска работа. Отивай веднага иначе забрави за телефона – Ицо я послуша и тръгна натам. – И още нещо. Не забравяй, че през тези два дни, тоест днес и утре ще работиш за телефона, а в следващите дни ще избереш сам за какво. За лаптопа или за малко джобни.

***

Докато Краси разглеждаше книгите с особени заглавия и корици, на вратата се звънна и той отиде да отвори без да оставя книгата, която беше взел преди малко.
  – Ама ти нямаш ли ключ? – каза той, когато видя чичо Кольо.
  – Това е твоя дом. Мисля,че нямам право да притежавам ключ от твоето жилище, нали така!?
  – Сигурно. Хайде, влизай.
Двамата се настаниха в огромния хол.
  – Започнал си да четеш книгите, а?
  – Абе, к’ви са тия книги? Малко са брутални.
  – Дочух, че обичаш такива.
  – Ти луд ли си? В живота си не съм прочел дори една книга.
  – Имах предвид, че обичаш неща на такава тематика…сещаш се.
  – Ааа. Така може.
  – Ти как си? Как мина първата нощ в новия ти дом. Добре ли спа?
  – Много добре.
  – Радвам се. Няма ли да ходиш да видиш вашите?
  – Не. На този етап искам да видя едни други хора. Направо ще ги съсипя.
  – Недей да вършиш глупости. Ако искаш да видиш сметката на някой, просто ми кажи и ще се погрижа.
  – Не, не. Няма нужда.

***

Катя и мъжът й Олег имаха намерение да се преместят, защото имаха нужда от малко самостоятелност. Тя знаеше, че на майка й това нямаше да й хареса много, но…
Катя отиде в кухнята, където Бонка готвеше някаква супа.
  – Майко, може ли да поговорим.
  – Говори. Слушам те.
  – Така не е удобно. Ела да седнем.
  – Само да приключа тук и идвам. Изчакай ме в хола.

***

Александър Моллов остана много впечатлен от креативността на Калин. Идеята му беше доста добра.
  – Значи се разбираме така – започна Моллов. – Аз сега като се прибера ще измисля някакъв сценарий за клипа и ще ви го пратя на имейла на компанията, а вие ще го погледнете и ще ми кажете дали ви харесва. В случай, че ви хареса, още утре ще започнем снимките, а ако не ви хареса, си търсете друг режисьор. Окей?
  – Супер.

***

Бонка отиде в хола, където я чакаше Катя.
  – Слушам те. Някакъв проблем ли има? Да не сте се скарали с Оги?
  – Не, майко. В прекрасни отношения сме, но…
  – Лельо, лельо – прекъсна я Людмил (синът на Гичо), който беше на шест. – Ще ходим ли в парка? Нали каза, че след като си подредя играчките ще ме заведеш.
  – Да, дребосък. Спокойно. С баба ти трябва да поговорим за нещо. Вместо да ме чакаш тук, по-добре ходи да се преоблечеш. Аз след малко ще дойда.
  – Добре отивам.
Людмил тръгна към стаята си и двете жени продължиха разговора си.
  – Хайде, казвай де. Какво има?
  – С милото решихме да се преместим.
  – Как така? – отвърна ядосано Бонка. – Откъде ти хрумна? Защо ви е да се местите.
  – Оф, майко… Сякаш не знаеш. Тук е много тясно. Не може в една гарсониера да живеят 8 човека. Заради нас ти и тате спите в хола на дивана, а брат ми с Люси. Тясно е за всички.
  – Не, не. И дума да не става. Има място за всички. На нас с баща ти ни е добре така. Сигурна съм, че и Гичо няма от какво да се оплаче.
  – Как да няма бе, майко? Млад мъж е. Със сигурност му се иска до него да спи някоя жена, не малкия му син. Не е ли така?

***

Симона беше във влака “Бургас-София” заедно със сина си. Беше й малко гузно, че изгони Александър от собствения му дом, но пък той си го заслужи. По разписание влакът трябваше да пристигне в София привечер, но предвид това, че се движеше с около два часа закъснение, можеше това да се случи и към 8-9 вечерта. Нямаше никакво намерение да се среща с Тео. Планът й беше да остане при майка си за няколко дни, за да може да стресне малко Сашо.