Съня свърши

“Сбогом!” казваш ми ти
и причиняваш ми буря от сълзи.
Защо, по дяволите? Защо?
Нали аз и ти бяхме едно.

Какво стана изведнъж?
Защо вече не съм твоя мъж?
Макар че 1 април не е,
се питам дали шегуваш се.

Аз не мога да приема това,
че вече умряла ни е любовта.
Не мога и не искам да го приема.
Дай да седнем и да решим проблема.

Аз ли съм виновен или ти?
Истината в очите ми кажи.
Покажи ми мойте грешки, за да ги поправя
и за такива следващи да забравя.

Искам всичко да е както преди,
да не виждам страх в твоите очи.
Ти се длъжна да бъдеш до мене,
щото нали знаеш… Роден съм за тебе.

Всяка секунда с тебе
ми дава щастие на мене.
Моето щастие… Това си ти.
Не си отивай, при мен остани.

Имам нужда от теб, любов моя.
Без теб съм като невинен в затвора.
Времето спира, когато няма те,
но това теб едва ли засяга те.

Не ти пука за мен, добре.
Но защо в живота ми дойде?
Не те повиках, сама го направи.
Поигра си с мен и после ме забрави.

Казваш, че нямаш нужда от мен.
Сънували сме сън, но вече е ден.
Казваш ми “От съня се събуди
и при друга отиди”.