Нашето място

Нашето място… Помниш го, нали!?
Там по цели нощи бяхме аз и ти.
Казваше ми колко много ме обичащ,
а сега не спираш да отричаш.

Нашето място… Сега отивам там.
Не ме питай “Защо?”… Аз самия не знам.
Вървя и никъде отивам
и така сам себе си убивам.

Може би ако дойдеш и ти,
и двамата ще се върнем в онези прекрасни дни.
Дните, в които ти и аз
бяхме заедно във всяка секунда и час.

Власт на емоциите си вече не даваш,
държиш се така, сякаш не ме познаваш.
Да ти звънна не се сещам,
щото, че няма да вдигнеш, усещам.

Много ясно… На непознати не вдигаш,
до моето ниво не искаш да стигаш.
Искаш да не ти пука за мен,
твоя свят с моя да не е споделен.

Нашето място празно е сега.
Няма ни нас, няма я и любовта.
Празното място… Само това от теб ми остана,
както и в сърцето незаличимата рана