Течение 56

Колко трябва да си силен, за да успееш да се адаптираш към живот, съвсем различен от този, с който си свикнал? Понякога колкото и да си силен физически, трябва много малко, за да се сринеш психически. Не е лесно да бъдеш сам, сам да се бориш с трудностите, които ни поднася живота. НЕВЪЗМОЖНО Е!!! Трудно е да се примириш с факта, че си останал съвсем сам, след като довчера си имал хиляди приятели, познати и хора, които са те подкрепяли…
Само за замисли колко страшно звучи това – днес и имаш родители, утре ги нямаш………….

След издаването на първия му албум, Калин се превърна в един от най-харесваните изпълнители. Вече съвсем беше забравил гладните и мизерни дни, те нямаха място в живота му. С Вики бяха в прекрасни отношения, дори мислеха за сватба. Колкото и странно да звучи, Виктория не беше с него заради славата и парите му, а просто защото го обичаше. Наистина беше така!
Точно след месец щеше да е сватбата. За щастливото събитие двамата бяха избрали едно плажно заведение, а за първата им брачна нощ – разходка с луксозна яхта. Имаше много гости…
От няколко месеца насам Калин беше един от най-успешните самопродуциращи се изпълнители. Имаше много фенове и печелеше много от участия. Това бяха двете неща, които най-много го радваха. Всъщност, най-радостната новина беше, че съвсем скоро щеше да види малката си сестричка. След като видяла батко си по телевизията, вече 11-годишната Бети избягала от дома и започнала да го търси, без да знае къде е той. За нейно огромно съжаление, опитите й бяха неуспешни… Опитвайки се да пресече едно кръстовище, един лек автомобил я блъсна и я захвърли на другия край на шосето. За щастие, на това място имаше много хора, които веднага извикаха линейка и тя оцеля, иначе състоянието й беше критично…

***

При Тео нещата също вървяха много добре. Той и Симона вдигнаха пищна сватба, на която присъстваха страшно много хора. Двамата бяха щастливи заедно и очакваха второто си дете – момиченце.
Симона се върна при Тео, след като видя истинското лице на Александър…

Преди няколко месеца в пощенската кутия на Симона беше пристигнало писмо. В него пишеше за наследство, което тя трябва да получи. Сашо обаче не сметна за необходимо да каже на приятелката си и започна да действа сам. Седмици наред ръсеше лъжи след лъжи, само за да може да се сдобие с парите, които изобщо не бяха малко. С доста разправии, фалшиво брачно свидетелство и… фалшив смъртен акт той успя да постигне своето. Още през нощта докато Симона спеше, той си събра нещата и напусна общия им дом завинаги. На сутринта тя видя бележката, която беше оставена на възглавницата му. Пишеше:

Благодаря за наследството. Сбогом!

Симона се върна при Тео и никога повече не го видя.
Александър изигра всичките пари на комар и дори започна да трупа дългове. Точно заради тези дългове една от мутричките на казиното му видя сметката. Дойде в един иначе хубав ден и го гръмна в главата…

***

Нещата при Ивета изобщо не вървяха. През последните няколко години тя нямаше мъж до себе си. Не е имала сериозна връзка много преди смъртта на Цветомир – бившия й съпруг и баща на Виктория. Ивета имаше нужда от човек до себе си. След многото неуспешни опити да задържи някой богат чичко до себе си, тя реши да си направи регистрация в сайт за запознанства – именно там тя намери човекът, който й съсипа живота. Борис, както се казваше мъжа, беше изпечен лъжец. Беше толкова добър, че успя да накара Ивета да продаде телевизията, която беше основала толкова трудно… Направи го по възможно най-евтиния начин. Каза й, че има идея за един страхотен бизнес – порно индустрия. Ивета знаеше, че от това доста се печели и без дори да се замисля му се довери.
В крайна сметка тя фалира. Оказа се, че въпросния Борис си е имал друга жена и три деца. С парите от продажбата на телевизията той подсигури себе си и семейството си…в чужбина. Ивета не можа да приеме факта, че такъв бездарен човек като него е успял да я прецака по такъв долен начин… Не можеше и не искаше да повярва, че тя вече е г-жа Никоя…
Не можа да го преживее. Върза въжето за металния простор в банята и се самоуби…

  —–> Денят на сватбата

Мястото, което Калин и Вики избраха за щастливото събитие беше едно красиво островче на Малдивите. С тях бяха дошли абсолютно всички.
Тъй като времето там беше много горещо, решиха да проведат церемонията в предварително изграден “аквариум” – помещение, обградено с прозрачни стени, духащи леден въздух. Докато другите подготвяха нещата за сватбата, Вики се приближи до Калин, който се печеше полугол на плажа.
  – Май брака ни ще бъде истински ужас – каза тъжно тя.
  – Я не говори глупости. Знаеш откога чакам този ден.
  – Знам, но…
  – Какво?
  – Не трябва младоженеца да вижда булката… Лоша поличба е.
  – Виж к’во си глупаче. Не ти отива да вярваш на такива глупости… Искаш ли да влезем във водата?
  – Сега ли?
  – Да, разбира се.
  – Луд ли си?
  – Луд съм по тебе.
Той се изправи, качи я като за конче и се затича към водата.
  – Чакайте ме… – каза Тео. – И аз идвам… Беб, – обърна се той към Симона. – Подай ми плажната топка.
  – Е, вярно – изкефи се Калин. – Хайде, да играем волейбол.
  – Мале, хора – започна Вики. – Помните ли, че като бяхме малки, с класната ходехме на плаж и там всички играехме на всякакви игри.
  – Да. Аре, и сега ще играем. Тео, брат, подай…

Два часа по-късно брачната церемония започна. Всички бяха влезли в помещението и човекът от общината вече беше стигнал до същинската част…

  – Вие, Калин Ивайлов, приемате ли Виктория Борисова за Ваша законна съпруга.
  – Да – отговори той с широка усмивка.
  – А Вие, Виктория Борисова, приемате ли Калин Ивайлов за Ваш законен съпруг?
  – Мно’о ясно. Взимам го този идиот.
  – Свидетелите потвърждават ли?
  – Да – казаха Симона и Тео едновременно.
  – В такъв случай, обявявам брака за сключен. Честито! Може да целунете булката.
Точно когато Калин приближи устните си до тези на Вики, чу някакъв изстрел. Човека от брачното падна на земята и от главата му започна мощно да тече кръв. Всички много се стреснаха.
  – Никой да не мърда. Един грешен ход и всичките сте мъртви – каза Иван, размахвайки пистолет и някакво дистанционно. – Натискам един бутон и ще ви вдигна във въздуха.
  – О, не – каза си Тео.
  – Страх ме е, моля ти се, да се махаме тук – каза му Симона.
  – Това е бащата на Калин…

  – Захарче, това не е ли баща ти?
Калин не знаеше какво да отговори.
  – Само някой да има късмет да мръдне, ще ви заколям като пилци – каза Иван, след което насочи пистолета към Калин.
  – Ти идваш с мен.
Калин го блъсна. Това много го вбеси и Иван го удари с пистолета по главата и той падна, след което започна да го рита.

Няколко минути по-късно Калин беше заключен в автомобил, за който не знаеше откъде се е появил. Всички “ръчки” бяха счупени и той нямаше никакъв шанс да се измъкне освен да счупи прозорците. Да, но те бяха много здрави. Удряше със всичка сила, но единственото постигнато нещо бяха синките по ръцете му.
На предната седалка имаше два листа. Калин ги взе и ги прочете. На единия пишеше две имена. Иван Шопов и Калин Ивайлов. Съвместимост: 1%
А на другия – Ивайло Стефанов и Калин Ивайлов. Съвместимост: 99%.
Това бяха ДНК тестове за бащинство.
На задната седалка имаше писмо, написано от самия Иван:

Ако четеш това, значи си към края на своя живот. Никога няма да простя на майка ти това, което ми причини. Лъгала ме е години наред. Извърших най-големите грехове и не съжалявам. Сигурно се надяваш следващата седмица да прибереш сестра ти… Да, ама не. Няма да стане. Ще страдаш, копеленце жалко. Плод на грешката на една лека жена. Майка ти беше такава. Спеше с абсолютно всеки. Кучка!
Запалих я жива, взех й всичко, което имаше и въпреки това, не съм доволен. Ще залича изцяло това проклето племе. Никога няма да й простя това, което направи…. Легна си със собствения ми брат……. 15 години ме лъга…. Убих брат си заради нея… Никого няма да пощадя.

Когато Калин погледна през прозореца направо се ужаси. Видя как Иван копае някаква дупка, докато хората в т.нар аквариум горяха, жестоки пламъци. Минути по-късно Калин видя как човекът, който цял живот е смятал за свой баща, слага в изкопания гроб момичето, което обича. Вики се гърчеше и се опитваше да се измъкне, но той беше много по-силен от нея. Зарови я жива… След това натисна копчето и колата започна леко да гори. В този миг, незнайно откъде, се появи Краси. Със съвсем тихи крачки той успя да се приближи до Иван и му взе оръжието. Докато Ванката се усети, Краси го гръмна 3 пъти в главата и той почина веднага. Без да губи никакво време той започна да изравя Вики. Много се притесняваше за нея. Действаше много бързо, но въпреки това не успя да я спаси. Когато я извади, тя горката беше посиняла…
Краси се обърна и видя, че има някой в горящата кола.
  – По дяволите – каза си той. – Това е Калин.
Без изобщо да се замисля, той се затича към колата и започна да се опитва да отвори вратата.
  – Калине, дръж се… Ще те измъкна… Слушай ме внимателно… Ще броя до три. Когато кажа “три” искам да бутнеш силно вратата. Чу ли ме.
Калин кимна с глава.
  – Едно… Две… Три…
Точно в този момент колата избухна и изхвърча в морето. И двамата станаха на парчета.

      —-> КРАЙ! <3 <——-