Тегля чертата

Krischo:

Тегля чертата, слънце.
Любовта ни вече е малко зрънце.
Нищо не е както преди.
Държим се като непознати аз и ти.

Не ти пиша, не ти звъня,
не те срещам във съня.
Всичко много се промени.
Няма ги онези щастливи дни.

От гордост се държим надменно,
в нас вече няма нищо земно.
Един с друг отнасяме се грубо,
в сърцата ни има омраза и нищо друго.

Ти единствен в любовта ни
нарани много гордостта ми.
Обичах те толкова много,
а ти се държа толкова строго.

Вярвах че ще ме обикнеш
и с мойте чувства ще свикнеш.
Аз мислех за теб
дни и месеци наред

Мечтаех си да излизаме в летните дни,
да гледам в твоите красиви очи
и в парка да си ближем сладолед,
но получих “The end” от теб.

Студено е като те няма.
Твойта липса много ме ранява.
Това не беше никак редно
От твойта любов сърцето ми е бедно.

Krischo