В ТАЗИ ЧАСТ ИМА СЦЕНИ, КОИТО НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВАТ НА ЛИЦА ПОД 16 ГОДИНИ!
Слави беше един от онези нещастници, търсещи нещо за през нощта. Все още не можеше да се примири с факта, че гаджето му реши да го зареже и да тръгна с най-добрия му приятел. Това му дойде като гръм от ясно небе, защото не беше очаквал никой от двамата да постъпи по този начин, но ето, че се случи. Вече беше 99,99% сигурен, че няма да си намери нито читава приятелка, нито читав приятел. Останалия 0,01% беше просто надежда…
Докато караше изпотрошената си кола към един от нощните клубове, телефонът му звънна. Беше шефа му.
– Ало?… Нищо не разбрах… Луд ли си? Утре трябва да си платя наема за апартамента. Обеща ми, че ще ми дадеш аванс… Уволнен съм? Чакай малко, бе. Как така ще ме уволниш. Върша си работата перфектно, нито веднъж не съм закъснял… Фирмата е фалирала?… Разбрах – Слави затвори и хвърли телефона на задната седалка.
– Супер! Направо чудесно!
Работата му не беше кой знае колко елитна, но пък я ценеше, защото благодарение на нея успяваше да оцелява. Сега спешно трябваше да си намери нова работа, но точно в този момент не му беше това. Беше твърдо решен тази вечер да разпусне. Не го беше правил от месеци.
Той паркира зад клуба и си оправи прическата, след което тръгна към входа. Вътре беше пълно с разни момичета и момчета. Шанса му да забие някоя беше почти никакъв. Около мацките се бяха насъбрали момчета, които носиха дрехи, струващи колкото апартамента му. Слави беше на мнението, че колкото и да си хубав, ако нямаш пари, просто си никой… Огледа се наляво, огледа се надясно. Не можа да повярва на очите си. Едно от най-красивите момичета, които е виждал през живота си, седи съвсем само в крайната част на бара.
– Две уискита – каза той на бармана, след което седна до момичето. – Ще пием по една, нали?
– Ти ли черпиш?
– Разбира се… Нали съм кавалер.
Слави изпи първата чаша наекс, след което поръча втора, беше решил да профука всичките си пари.
– Пич, часът е 23:00. Закъде бързаш?
– Не. Просто съм свикнал да почвам така… Наекс.
– Давиш любовните мъки, а? Гаджето ти те е оставило и на теб ти е мъчно.
– Не ми разваляй настроението. Айй, наздраве.
След още няколко чаши и двамата станаха много приказливи. Вече бяха успяли да се опознаят. Слави й разказа всичко за себе си освен финансовите си затруднения. На Диана (така се казваше момичето) й стана много мъчно за историята на Слави. Той й разказа за ужасното си детство. Родителите му изобщо не са се разбирали, имали са ежедневни скандали. Майка му не е била стока, но пък той я обичал, просто защото му е дала живот. Нищо хубаво не е видял от нея. Единственото нещо, което тя правеше, беше да се друса и да хвърля пари в разни казина. Един ден след един жесток скандал…отново заради пари, баща му се ядосал и ударил майка му. Казал й, че това не може да продължава така…, че трябва да се вземе в ръце и да започва да изкарва пари, а не само да ги харчи. След този жесток шамар тя просто е избесняла до такава степен, че бутнала мъжа си през прозореца и той полетял от шестия етаж, след което взела всичките му спестени пари и избягала.
– Ужас – каза Диана. – Направо не мога да повярвам.
– Такъв е живота, к’во да се прави.
– А майка ти след тази случка потърси ли те или веднага я вкараха в затвора?
– Нито едно от двете. Никой не знае къде е.
– С баща ти какво стана?… Ох, колко съм глупава. Извинявай. Много ясно, че е починал.
– Щеше да е по-добре, ако беше починал.
– Как така?
– Остана парализиран. Не може нито да ходи, нито да говори. Общуваме си чрез бележки… Всеки път като ходя при баба ми да го виждам, ме гледа толкова жално… Сякаш той е виновен.
– Човек, стига. Не искам да слушам повече. Стана ми тъпо – спря, след което продължи. – Ще си довършим ли питиетата или предпочиташ да си ходиш.
– Ще продължим, разбира се. Живеем само веднъж и искам да взема колкото се може повече от живота.
– Да пием за силните хора!
– Да пием за нас!
– Какво ще кажеш да отидем някъде да хапнем. Много съм гладна.
– Съмнявам се, че нещо работи по това време.
– Офф, вярно. Хич не ми се прибира вкъщи, намери нещо за ядене. Умирам от глад.
– Чакай да помисля малко… Имам идея.
– Думай.
– Ако искаш, може да дойдеш в нас. Все ще намерим нещо за ядене.
– Каниш ме у вас?
– Естествено.
– Аххх, ти, мръснико. Имаш мръсно подсъзнание.
– Нищо подобно.
Двамата излязоха от клуба.
– Сега кой чакаме? – попита го тя.
– Чакаме да мине някое такси.
– Е, не… Само не ми казвай, че нямаш кола.
– Имам, но… Не съм в състояние да шофирам. Едвам се държа на краката си.
– Много си зле, честно ти казвам. Законите са, за да се нарушават. Аре, казвай. Къде е колата?
– Тук някъде я паркирах.
– Луд ли си? Тук има само Bentley-та. Не ми приличаш на богат батко.
– А чакай малко. Сега се сетих. Паркирах я отзад.
Качвайки се в колата, Слави си обеща да кара бавно, но това много не се хареса на Диана.
– Натисни малко тоя педал бе, човек. Ако бяхме тръгнали пеша, вече щяхме да сме стигнали.
Слави натисна газта докрай и колата направо изхвърча. Жабката се отвори и от нея изпаднаха разни бутилки – вермут, водка, ракия, мастика и т.н.
– Охоо… Какво си имаме тук.
Тя отвори бутилката с вода и започна да пием директно от шишето.
– Под седалката има пластмасови чаши.
– Няма нужда. Така ми е по-сладко.
Когато слязоха от колата, Диана видя един много стар блок.
– Тук ли живееш? – попита го съжалително тя.
– Да.
Влизайки в хода, тя се опита да светна лампата, но Слави я спря.
– Забравих да ти кажа, че не трябва да пипаш там. Има повреда в инсталацията. Онзи ден едно момче почина като пипна там, повече не го прави.
– Ужас! Къде е асансьора?
– Тук няма такива екстри.
– Как така няма бе, човек?
– Падна в шахтата и изгоря заедно е една бременна жена… Беше ужасно.
– На кой етаж живееш?
– Девети.
– Виж к’во… Няма намерение да катеря тука целия блок.
Слави я гушна като булка и се затича с нея по стълбите.
– Ненормалник. Пусни ме! Мога и сама!
Влизайки в апартамента му, Диана се погнуси. По стените имаше мухъл, стъпваше директно върху цимент, само в коридора имаше осветление.
– Моля те, кажи ми, че се ебаваш с мен.
– За кое?
– Ами, че това е твоя дом.
– Защо? Не ти ли харесва?
– Шегуваш ли се? Тук е пълна мизерия… Къде е хладилника?
– На терасата.
Диана пусна фенера на телефона си и тръгна към терасата. Там вместо хладилник, видя шкаф с разни хранителни продукти.
– Днес определено не ми върви – каза тя, взимайки два кренвирша и буркан лютеница.
Слави реши да направи нещо подобно на маса, защото нямаше.
– Та, к’во казваш? След колко време ще ядем?
– Почти съм готов.
– По-добре да бяхме отишли на хотел.
– Готов съм, спри да мрънкаш. Ще я занеса в спалнята.
Диана се надяваше поне спалнята му да е готина, ама не. Вътре имаше просто един матрак, хвърлен на средата.
Слави постави т.нар маса до “леглото” и двамата започнаха да се хранят и да си пият от водката. Минути по-късно Диана забрави за мизерията и се метна в “леглото”. Започна да се гушка в Слави и да го опипва по някои части от тялото му. Това беше знак, че тя иска нещо него. Той започна да целува, сваляйки дрехите й. Не можеше да види голото й тяло, защото беше много тъмно, но пък имаше пълното право да се запознае с него чрез докосване. Опипваше цялото й тяло – гърди, дупе… всичко. Без много да му мисли, Диана започна да му прави орална любов и по стоновете на Слави се разбираше, че се справя повече от добре. След като беше напълно готов, той я обърна с гръб към себе си и започна да я чука като луд. По всичко си личеше, че много й харесва.
На сутринта Диана се почувства много странно. Не знаеше къде се намира. Когато се обърна и видя, че Слави е до нея, всичко й се изясни.
– Само това ми липсваше – каза си нервно тя.
Коментари
Публикуване на коментар