Сам наяве, сам в съня.
Чак на бившите звъня.
Достойнство вече нямам грам.
Така е, откакто останах сам.
Газя в чужди грехове
и викам всички богове.
Викам, моля се, крещя
и не мога да се спра.
Сутрин във депресия ставам
и по същия начин лягам.
Гладен, жаден, недоспал.
Живота ми е цял сериал.
Сценария пише се от Бога,
да го променя не мога.
Няма начин да го спра,
просто ще се примиря.
Като пияница – дърта, изкуфяла
ще стоя и ще чакам долу на портала.
Уиски, Текила, Водка, Джин.
Тоя начин на живот ще ми стане любим.
В кварталната кръчма нощ и ден
ще е пълно с хора около мен.
Приятели верни, приятели на маса.
Ще консумираме каса след каса.
И може би след време
ще поискам до мене
да имам жена
и няколко деца.
Коментари
Публикуване на коментар