На гроба ти

Кажи ми как да повярвам,
че бях с теб, а вече те нямам.
Мамка му! Снощи пихме на бара.
Всеки спомен да плача ме кара.

Нашите снимки, клипчетата луди.
Всяко нещо носталгия в мене буди.
Искам това да е сън, кошмар ужасен.
Гадния случай е повече от ясен.

Лежиш на земята, покрит с белия плат.
Жалко, не можем да върнем времето назад.
Исках да ти кажа толкова неща…
Остават скрити за теб във вечността.

Помня как тоя с бялата престилка
изкара една празна носилка.
Като го питахме къде си ти
“Той завинаги ще спи”.

За минута сърцето ми спря.
Стоя и чудя се как издържа.
Изгубих приятел, изгубих част от мен.
Знай, ще те помня! Ще те мисля всеки ден.

Всеки ден идвам във дома ти
и много настоятелно звъня ти,
обаче няма кой да ми отвори,
няма кой да отговори.

Белия лист на вратата ти
напълни очите ми със сълзи.
Защо си тръгна? Защо ме остави?
Кажи ми, защо го направи.

Отказвам да приема, че вече те няма.
Болката в мен е огромна, голяма.
Сърцето ми се къса като гледам некролага.
Теб да те прежаля? Няма как. Не мога.

Правехме купони в студентската квартира.
Ся си купувам ядки, водка и бира
На гроба ти отивам с тях.
Пия с теб, макар да е грях.

Мъртво пиян върху пръста заспивам
и с тебе някъде аз отивам.
Кино, билярд и картинг с мене.
Точно както в доброто старо време.