Няма да ми мине

Вечер лягаш с мене,
но пак съм далеч от тебе.
С два юргана се завивам,
гушнат в тебе аз изстивам.

От студ не мога да заспя.
Сърце, потънало в снега.
Ум – във размисли коварни.
През мен минават мисли гадни

Имам чувството, че всеки път
не лягам с теб, а с твоя труп.
Не говориш и не дишаш дори.
Дали да кажа “Бог да те прости”?

От моето гадже остана само
красиво безжизнено тяло.
Не си това, което беше…
Вечно да ме обичаш, щеше…

Нощем гледаш ме на кръв.
Денем, сякаш съм ти пръв.
Жал и ярост – две в едно.
Звяра е в моето легло.

Обичта ми към теб е голяма.
Хем си тук, хем те няма.
Чувствата ги има, но само в съня ми.
Ако ти звънна, кажи, ще сгреша ли?

С мен не искаш да говориш.
Ясно ми е, ще затвориш.
Питам – има ли причина?
Казваш – любовта ни изстина.

Тя не се запали,
а ти искаш да изстине.
С коприва ме погали
и няма да ми мине.