След теб

Лежа в леглото, повален от твоето безчувствие.
В очите ти не виждам даже грам съчувствие.
По-добре! Не искам да ме съжаляваш.
След няколко дни вече няма да ми трябваш.

По цял ден стоя в празната стая.
В к’во се превърнах? Не разбирам и не зная.
Как можах да го допусна…
В сърцето мое тебе да пусна.

Вътре си и ме болиш.
Ти не палиш, а гориш.
Няма нежност, здраво стискаш.
Кажи от мене к’во ще искаш?

Сърцето, мъртвото вземи
в ръката ти го стопли.
Барем, успее да оживе
и отново почне да се смее.

Бавно гаснех аз по тебе.
Знам, усещам, няма време.
Още малко остава, зная.
Ето, вижда му се края.

В леглото с куп играчки спя,
за да мога кат’ заспя
някой до мен да усещам
и за тебе да се сещам.

След тебе, знаеш ли, превъртях.
Не съм този, който бях.
Не съм този, в който се влюби.
Радвай се, че ме изгуби.