Не помага

Твоите устни и ръцете…
Все са те във моя сън.
Моля, мене оставете.
Вече от вас побъркан съм.

Защо не мога кажи
без тебе да се справя.
Веднъж ме излъжи
та да искам да забравя.

Че никой съм, кажи ми.
Удряй и викай ми в лицето.
Нож в гърба забий ми.
Да, пръсни във мен сърцето.

Стреляш и ме убиваш
Ще те забравя? Да бе.
Вечер пак до мен заспиваш.
Насън, но сякаш е наяве.

Ей, ти знаеш ли, всяка нощ
създаваш мъки в мен големи.
В сърцето ми дълбаеш с нож,
после режеш моите вени

Това обаче не помага.
Да те обичам… Не, не спирам.
Вечер с тебе ми се ляга
в тебе гушнат аз заспивам.

До теб се будя със усмивка.
Т’ва на теб не ти харесва.
С мен не искаш под завивка,
за туй си сменяш и адреса.

Тотално искаш да ме изтриеш,
от мен да няма нито спомен.
Друг до тебе да завиеш…
Не се учудвай, че съм злобен.